Заради липсата на редовно правителство - в БАН са притеснени за бюджета за наука

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски бе сред официалните гости на осемнадесетата кръгла маса на тема „Странджа и Черноморието между различните научни дисциплини“

Ключови думи: Петър Кънев, Черноморска Странджа, новини, Флагман, Бургас, Ахтопол, председател на БАН, акад. Юлиан Ревалски

Тема в развитие

Гробовете на богаташи със заслуги към църквата разкриваме на полуостров Свети Яни Оттеглянето на руснаците от Херсон е подготовка за зимната кампания, войната е глобална и тепърва ще се разгръща Кога ще дойде краят на политическата криза у нас? Историкът и бивш ректор на СУ проф. Иван Илчев цитира Чудомир

Издигането в култ на малцинствата няма как да върви до безкрайност Заради липсата на редовно правителство - в БАН са притеснени за бюджета за наука Изтъкнати изследователи се събраха на научен форум в Ахтопол

виж още

скрий

Предвид сложната политическа обстановка и липсата на редовно правителство  в края на годината председателят на БАН академик Юлиан Ревалски е притеснен за бюджета за следващата година. Научните работници с академични звания са около 2500 души. „Имаме притеснения, както всички бюджетни организации, тъй като годината беше тежка. И макар да имахме дофинансиране, както и висшите училища, предвид рязкото поскъпване на живота и електроенергията, сме разтревожени. Добре е да има редовен кабинет, който да внесе бюджет и тези промени да бъдат отразени в него“, каза пред Флагман.бг академик Ревалски.

Дефицит нямаме, защото сме организация, която се подчинява на отделен закон, приключваме годината на нула, но притеснени, добави председателят на Българската академия на науките.

Академик Юлиан Ревалски бе сред официалните гости на осемнадесетата кръгла маса на тема „Странджа и Черноморието между различните научни дисциплини“, която се проведе днес в Ахтопол. Форумът е по инициатива на инж. Петър Кънев – председател на Сдружение „Черноморска Странджа“.

Изтъкнати изследователи се събраха на научен форум в Ахтопол

„Инициативата е много хубава, защото събира историци и археолози от различни институции – от БАН, от Софийския университет, от Националния исторически музей. Има и друг елемент, който е много важен – форумът е интердисциплинарен. В последните години установяваме, че когато трябва да се изучи миналото, не стига само да имаме историци и археолози. Налагат се изследвания, които са свързани или с геологията, или с проучване на самите артефакти – колко са стари, от какво са направени, какъв е бил съставът. Това дава много по-широк поглед. Поздравление за подкрепата от страна Асоциация „Черноморска Странджа“. Регионът на Ахтопол е чудесен“, каза акад. Ревалски.

Председателят на БАН призна, че трудно се привличат млади хора в научните среди по няколко причини, като едната е не особено завидното заплащане.

„Но има и друга – по принцип науката не е лесно нещо. Научните изследвания във всички дисциплини изискват много усилия, а в последните години хората като че ли не са готови да отделят много време, за да се задълбочат“, каза акад. Ревалски.

„Но имаме успехи през последните години и те се дължат от една страна на специалните младежки програми, които от няколко години са и на национално ниво. Те подпомагат младите учени в материално отношение, както и в частта, в която младите могат сами да пишат и да изпълняват проекти, след като са финансирани“, добави той.

Председателят на БАН допълни още, че в тези науки като химия, физика, биология, биомедицина, в които инфраструктурата има огромно значение, тя се подобри значително в БАН и в голяма част от висшите училища.

„За един млад човек е изключително важно да може да работи на съвременна апаратура. Тази година имахме лауреати с големи награди, които споделяха, че апаратурата, с която работят, е по-добра от тази, която са имали възможност да видят на стаж в Германия“, каза акад. Юлиан Ревалски.

Институционалната среда също е много важна, добави той. „Младите обичат да виждат ясен път за кариерно развитие в бъдеще. Когато се направят и следващите стъпки, които започнаха преди година и половина, след като им се подобри заплащането значително, както стана с учителите, мисля, че нещата ще се обърнат“, каза пред Флагман.бг председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски.