Русия започна да копае окопи в Крим

Ключови думи: Русия, новини, Флагман, Украйна, Войната в Украйна

Руските войски са започнали да подготвят окопи в северен Крим. Това съобщи в своя Туитър OSINT-специалистът Бенджамин Питет, който публикува и спътникови снимки. Нови защитни съоръжения са се появили около КПП "Джанкой" между Херсонска област и Крим. Окопи има и около град Армянск, пише вестник Сега.

Подобни укрепления се строят и в Херсонска област, например около село Новотроицкое по пътя към Геническ. "Много други позиции могат да бъдат видяни в целия регион. Те строят крепост", пише Питет.

Вчера командващият руските войски в Украйна Сергей Суровикин предложи изтегляне от Херсон и от целия десен бряг на Днепър. Министърът на отбраната Сергей Шойгу се съгласи. Новата линия на отбрана ще бъде организирана на левия бряг на Днепър. Херсон бе единственият областен център на Украйна, който руските войски успяха да окупират.

Как руската армия попадна в капан

Руските войски минаха Днепър още в първите дни на войната, а на 1 март превзеха Херсон. Придвижването им обаче бе бързо спряно и те успяха да превземат само малка част от десния бряг - част от Херсонска област и някои райони на Николаевска. По време на "референдума" за анексия на окупираните територии на Украйна Русия "присъедини" тези райони.

Според анализатора от Conflict Intelligence Team (CIT) Кирил Михайлов руските военни най-вероятно са разглеждали херсонското направление като плацдарм за настъпление към Николаев и Одеса. "Затова, когато се изтегляха от Киевска област, те не напуснаха Херсон", смята той.

В края на август Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започна контранастъпление на херсонското направление. По-значителни успехи те постигнаха в началото на октомври, когато не само изтласкаха противника от запад, но и стигнаха до десния бряг на Днепър и се придвижиха на юг. Руската армия започна да изпитва сериозни трудности със снабдяването. ВСУ взеха под огневи контрол мостовете над Днепър - Антоновският мост край Херсон и моста на Каховската ВЕЦ. Руснаците се опитаха да доставят подкрепления, боеприпаси и снаряжение с баржи, но в началото на ноември ВСУ ги унищожи.

Украинската армия редовно обстрелва и складове с боеприпаси и командни пунктове на противника на десния бряг. Най-големият удар от последните дни е попадение в училище, където бяха настанени военнослужещи от Чечня. Чеченският Телеграм канал "1Adat" написа, че са загинали около 100 военнослужещи от специалното подразделение на чеченската Росгвардия "Нефтеният полк". Президентът на Чечня Рамзан Кадиров призна за смъртта на 23-ма души.

"Територията на десния бряг на Днепър е сложно да бъде снабдявана с каквото и да е заради разрушените мостове. Затова е опасно там да има войски. От военна гледна точка този плацдарм не носи никакви ползи за руската армия", казва пред "Важни истории" украинският военен експерт Ян Матвеев.

"Украинците продължават да атакуват руската техника, което води до голям разход на техника, жива сила и боеприпаси за отразяване на тези атаки. Всичко това направи ситуацията достатъчно тежка и потенциално критична", добавя Кирил Михайлов.

Как руската армия се готвеше за отстъпление

Още в първото си изявление като командващ руските войски на 18 октомври генерал Суровикин заяви, че ситуацията на херсонското направление е сложна и може да се стигне до "трудни решения". На 21 октомври американският Институт за изучаване на войната написа, че руснаците са започнали да извеждат от десния бряг най-боеспособните си части, а за прикритие са изпратени мобилизирани.

На 3 ноември зам. ръководителят на окупационната администрация в Херсонска област Кирил Стремоусов заяви, че руските военни по-скоро ще напуснат Херсон. На следващия ден той обясни думите си с желанието да се спасят колкото се може повече хора, като ги убеди да се евакуират. На 8 ноември Стремоусов допълни: "В близките дни в Херсон се очаква развръзка на събитията. Ние сме готови за всякакви решения, даже най-сложните". На 9 ноември той загина в съмнителна катастрофа.

Украинските военни и политици обаче не вярват на съобщенията за изтегляне на руските войски от Херсон и ги смятат за провокация. За това в прав текст говорят шефът на украинското разузнаване Кирил Буданов и зам.-министърът на отбраната Анна Маляр. Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк вчера заяви, че Украйна не вижда признаци Русия да остави Херсон без бой.

Според Матвеев няма особена разлика кога ще започне отстъплението на руснаците от Херсон. "Важното е това да стане преди ВСУ да мине в атака", казва той. Според Михайлов оттеглянето е закъсняло. "Това трябваше да стане още когато ВСУ започна да бомбардира мостовете. Вероятно Кремъл е очаквал някак да успее да възстанови армията си и да започне някакво настъпление по това направление. Това обаче не стана", добавя той.

През последните няколко седмици окупационните власти на Херсонска област започнаха евакуация на жителите от десния бряг на Днепър. За първи път те заговориха за това на 13 октомври, когато внимателно избягваха думата "евакуация", подчервайки, че става дума за доброволно преселване. След това обаче тонът се втвърди, като в началото на ноември територията за евакуация бе разширена до 15 км на левия бряг на Днепър. Според ръководителя на окупационната администрация на Херсонска област Владимир Салдо планът бе да се евакуират около 70 000 души. Вчера Суровикин докладва на Шойгу, че 115 000 души са напуснали зоната на бойните действия. В украинските Телеграм канали поставят под съмнение тези твърдения, като смятат, че числото е много по-малко.

Какво общо има Крим

Според Суровикин една от причините руската армия да напусне десния бряг на Днепър е вероятността украинците да взривят язовира на Каховската ВЕЦ, което ще доведе до наводнение и множество жертви. Украйна и Русия многократно се обвиняват взаимно в планове да направят това.

Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че при взрив ще бъдат наводнени около 80 населени места, в това число и Херсон. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов каза, че ако руснаците взривят язовира, ще оставят Крим без вода поне за 10-15 години, ако не и завинаги. Украинският военен експерт Алексей Мелник добавя, че украинците нямат интерес от взривяването на язовира и защото водата от Новокаховското водохранилище охлажда реакторите на Запорожката АЕЦ. "Това носи риск в стил Фукушима. Застрашава и промишления сектор", коментира той.

Какво следва?

"Оттеглянето на руската армия от Херсон ще отнеме поне няколко дни и няма да е бързо, тъй като на десния бряг на Днепър има няколко хиляди единици бойна техника и въоръжение. Целта е да се съхрани боеспособността на войските. Затова е минирана цялата линия на фронта и са разгърнати части за прикритие. Руското командване иска да запази максимално количество бойна техника и да не допусне срив на този плацдарм под ударите на ВУС, което ще доведе до големи загуби, и то сред най-добрите руски войски. Евентуален разгром на херсонската групировка ще лиши Путин от провеждане на активни бойни действия", коментира в своя Телеграм канал украинският военен кореспондент Юрий Бутусов. Той твърди, че през последното денонощие украинските военни са освободили 6 крупни населени пункта.

Според Матвеев руската армия ще може по-лесно да се отбранява по левия бряг на Днепър. "Линията на отбрана ще мине по Днепър, изключително рисковано е той да се форсира с бой и украинската армия едва ли ще предприеме подобни опити, защото ще има много жертви", казва той.

"Не мога да си представя друг, освен маршал Жуков, който може да хвърли войски за форсиране на Днепър с последваща атака. Това със сигурност няма да е украинският Генерален щаб", смята украинският военен експерт Алексей Мелник. Според него ВСУ ще продължат да унищожават линиите на снабдяване, складовете, войските на противника, за да принудят Суровикин "да вземе поредното трудно решение".

"Вероятно на херсонското направление ще видим различни артилерийски дуели през Днепър, действия на диверсионно-разузнавателни групи и авиация. Но големи настъпателни действия едва ли ще има. Те ще се преместят на други участъци - в Запорожието, Донецк, Сватово", казва израелският военен експерт Давид Генделман.

И Михайлов смята, че руската армия ще прехвърли сили на други направления - "например край Сватово, където ситуацията в момента е критична".

Според Матвеев, Русия ще се опита да "замрази фронта навсякъде", а след това да започне преговори и да постигне примирие. "Едва ли Киев ще се съгласи и ще продължи да освобождава територии. Политически отстъплението от Херсон е огромно поражение както за армията, така и лично за Путин. Те се опитват да оправдаят това с грижа за хората, но едва ли някой ще им повярва, защото е всеизвестно, че на Путин не му пука за хората", добавя той.

Михайлов отбелязва, че Путин не участва при обявяването на решението от Шойгу и Суровикин. "Възможно е цялата вина да бъде хвърлена върху генералите", казва той.