Сложи ли Мъск край на либералната цензура преди междинните избори в САЩ?

„Пиленцето” досега бе основно оръжие в аресенала на крайните либерали, които чрез диктат налагаха тезите си като меродавни и манипулираха общественото мнение

Ключови думи: илон мъск, туитър, twitter, междинни избори, сащ, демократи, пропаганда

Илон Мъск, поне на първо четене, отне от крайно левите и съответно от една голяма част на Демократичната партия в САЩ най-важния инструмент за пропаганда. Той направи това в навечерието на важните за тях избори – междинните, при които се избират сенатори и Конгрес. С покупката на социалната платформа Twitter, която през последните години се превърна в точно обратното на това, което бе оригиналната ѝ идея, милиардерът реално отваря нова страница в историята на интернет пространството и създава прецедент, който може да има ефект за години наред.

Като първо свое дело собственикът на Twitter Мъск уволни четирима от най-пламенните поддръжници на избирателната цензура в платформата, някои от които са пряко отговорни за загубата на президентските избори през 2020 г. и за унищожението на плурализма и диалога в американското и като цяло световното общество. От престола слизат: „царя на цензурата” – 48-годишната Вижая Гади; Параг Агравал – изпълнителният директор; Нед Сигал –финансовият директор; и Шон Еджит – главен съветник.
Най-известен от изброените е Вижая Гади, която доби популярност като подписа заповедите за блокирането на редица профили на алтернативни сайтове в мрежата, които не проповядват либералната идея, както и с това, че забрани на действащ президент да публикува на платформата и успя да изкриви фактите в подкрепа на това, че Тръмп бил организирал бунтовете пред Капитолия през януари 2021 г. По време на „царството” ѝ бе немислимо в платформата някой да напише нещо за COVID, противно на официално поднасяната всеки ден пропаганда по медиите, с което на практика Twitter се превърна в огледало на тоталитаризма, поднесян ни през последните 2 години и половина като „спасение”.

Илон Мъск разгневи Киев с предложение как да има мир между Украйна и Русия

Интересна в последните години бе и политиката на Twitter спрямо служителите си. На тях им се позволяваше да работят едва по няколко часа на ден и то само 2 дни в седмицата в продължение на месеци, като въпреки това получаваха сериозна заплата, раздувайки допълнително IT балона. Нещо повече – самата култура във вътрешното „семейство” на платформата постепенно бе станала толкова токсично лява, че служителите се обръщаха едни към други с избрани от тях самите предлози за пол и принадлежност, бъркайки жестоко понятията „мъж” и „жена”. И точно затова, когато малкото останал разум в лицето на Илон Мъск предложи да закупи платформата и да се превърне в едноличен неин собственик, над 1000 от тях моментално напуснаха постовете си още в края на лятото.

Илон Мъск закупи Туитър – ето какво предстои за обожаваната от крайните либерали социална мрежа

Плановете на Мъск за Twitter са сериозни, но е абсурдно да се осъществят в достатъчно кратък срок, че това да се случи преди междинните избори през ноември. Въпреки това, сега социалната мрежа ще може да се ползва еднакво от демократи и републиканци за изразяване на мнение и за диалог – нещо, което бе абсурдно преди само няколко месеца и нещо, което е най-големият кошмар за крещящите либерали, които добре знаят, че без цензура опорките им са несъстоятелни.

Това пък би следвало да значи, че вече клатещите се крака на стола под администрацията на Джо Байдън съвсем скоро могат и да паднат, защото ако бъде избран Конгрес, доминиран от Старата велика партия (Републиканците, GOP) силата на действащия сега президент на практика ще изчезне. А с това могат да се променят много неща не само в САЩ, но и на геополитическата сцена, включително и в България.

Още по-любопитна е динамиката между Илон Мъск и самата републиканска партия. Неведнъж той е изразявал подкрепата си към нея, въпреки че се самоопределя като демократ, защото милиардерът изобщо не е глупав. Ходът му за купуване на Twitter е изцяло стратегически и вероятно цели да подкрепи именно GOP за предстоящите не само междинни избори, но и президентски през 2024 г. За изненада обаче вижданията на Мъск не са в подкрепа на бившия държавен глава Доналд Тръмп, а на прекия му конкурент – настоящият губернатор на Флорида Рон ДеСантис, който доби сериозна популярност сред консервативно настроените американци заради добрите му политики по време на COVID пандемията, с които той категорично отказа да се съгласи с „препоръките” на здравните власти и да затвори щата си. А колкото и на либералите да не им се хареса това, резултатите говорят сами за себе си – без маски и локдауни Флорида се справи по-добре в пандемията от щатите, в които мерките бяха най-жестоки и тоталитарни, като Калифорния – ядрото на лявото и на IT тълпата.

Нещо повече – напълно в сферата на възможното е Мъск да се готви за президент – нещо, което колкото и абсурдно да звучи на този етап, може да се окаже събитие от типа „Черен лебед”. Той е най-богатият човек на планетата и съвсем еднолично би могъл да заплати за предизборната си кампания без да разчита на подкрепа на която и да е от двете партии, а с това би се харесал на една огромна част от населението, които вече са обезверени от псевдо дуалността в американската политика, която за тях представлява две страни на една и съща монета. А с наличния му вече арсенал под формата на Twitter, Мъск може да си гарантира и една доста солидна маркетингова кампания.

Извън сферата на подобни спекулации обаче реалността е, че покупката на Twitter е първа стъпка към една сериозна промяна не само в интернет пространството, но и в световната политика. За пръв път компания от подобен калибър става еднолична собственост. Мнозина считат Илон Мъск за технократ и това изобщо не е далеч от истината. Неговият блян е технологиите да управляват човешкия живот и това е видно от проектите му през последното десетилетие. От друга страна неговите действия сега със сигурност ще имат последствия по-късно, въпреки че сега могат да се считат за някаква форма на победа на свободата на словото над тиранията. Преди дни видяхме все още значителната сила на либералните медии, които успяха в рамките на седмица чрез таргетирана кампания да превърнат рапъра Канйе Уест в персона нон-грата. В този смисъл Twitter, който сега дори не влиза в челната десятка по посещаемост на социалните мрежи е само малка част от цялостната картина. Въпреки това „Пиленцето” досега беше основното оръжие в арсенала на либералите, с което те успешно и чрез диктат налагаха изкривеното си мнение като меродавно. И като част от либералната сфера на влияние, платформата се използваше от редица знайни и незнайни експерти, фактчекъри и дори политици и медии за манипулация на общественото мнение.

Въпрос на време е сега да видим как това оръжие ще бъде използвано за напред. И дали нещо ще се промени.