Историци предлагат да имаме нов национален празник

24 май се чества впечатляващо в цялата страна и има логика да е национален празник

Ключови думи: нов национален празник на Бургас, новини, Флагман, Бургас

Историци предлагат за национален празник на България да бъде определен 24 май - ден на българското слово, просвета и култура, като единствената дата, която от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия.

Обръщението към нацията и Народното събрание беше прието на национална дискусия, организирана от Историческия факултет на Великотърновския университет днес. В документа, подписан от 14 историци от водещи университети и Института за изследване на историята към БАН, се казва, че празникът на една държава се очаква да служи за сплотяване на нацията и да е безспорен по линия на единството и идентификацията, особено нужни и днес. 

Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са много, най-известните и почитани сред тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един бъдещ национален календар, се посочва в документа.

От всички тези празници съществува един, който не изпълнява изискванията за единство на нацията и идентификацията, същевременно е превърнат по политически причини в национален празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 г. 3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на чужд владетел. На този ден през 1878 г. е подписан един предварителен договор без правни последствия, който не решава българския национален въпрос, а напротив, го задълбочава, се казва в документа.

Имайки предвид непълнотата на националния празничен календар, водещ до трайно делене и противоборство в обществото, както и безспорните научни аргументи в посока на неговата смяна, историците предлагат за национален празник на Република България да бъде определен "24 май – ден на българското слово, просвета и култура като единствената дата, която неизменно, от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия".

Съществуващите официални празници на България да се допълнят, като към тях се добавят още достойни  дати - 16 април - Ден на конституцията; 20 април - избухването на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил. Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме предстоящата дискусия да се води от експертното начало, заявяват подписалите се под обръщението на 21 октомври 2022 година във Велико Търново учени и общественици:

проф. дин Милко Палангурски - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“  

проф. д-р Петко Петков - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“  

проф. д-р Даниел Вачков - ИИстИ на БАН

проф. д-р Веселин Янчев - СУ „Св. Климент Охридски“

проф. д-р Пламен Павлов - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“   

проф. дин Петър Стоянович -  ИИстИ на  БАН

проф. дин Костадин Паев - ЮЗУ „Неофит Рилски“

доц. д-р Валентин Китанов  - ЮЗУ „Неофит Рилски“

доц. Георги Лозанов - СУ „Св. Климент Охридски“  

доц. д-р Михаил Груев - СУ „Св. Климент Охридски“  

доц. д-р Стефан Минков - ШУ „Епископ Константин Преславски“  

доц. д-р Владимир Станев - СУ „Св. Климент Охридски“    

гл.ас. д-р Светослав Живков - СУ „Св. Климент Охридски“  

адвокат Йордан Йорданов, Велико Търново

Модератор на дискусията беше проф. Милко Палангурски, който обяви целите на дискусията, заедно с историците проф. Петко Петков и проф. Пламен Павлов.

Днес проф. Петко Петков коментира, че до момента българската празнична система не е била обсъждана широко и не е била продукт на обществена инициатива, в това число и научно обоснована. В повечето случаи тя е била решение на държавните органи. „Националният ни празник се чества от 32 години, но преди това такъв не е имало 111 години. Решението е взето от малка група хора - Държавният съвет на Народна република България на 27 февруари 1990 година,  без обсъждане и експертно допитване, обявява 3 март за национален празник“, припомни той.

В хода на дискусията проф. Петър Стоянович посочи, че сегашният национален празник 3 март трябва да остане в поредицата от официални празници, но той е създаден конюнктурно. По думите му в сегашната празнична система трябва да бъдат добавени нови празници, обосновани с българската история и начина по който се възприемат от хората. Единственият празник, който се празнува повсеместно в цялото българско землище, е 24 май (по нов стил), каза той и уточни, че диалогът за националния празничен календар ще продължи.

Според доц. Георги Лозанов националният празник е събитие, което се пренася във времето и се превръща в ново събитие - едно историческо събитие, което се е случило, и в момента, в който се определи като национален празник и започне да се чества, вече е друго събитие, което вече става и политическо. В този смисъл произвеждането на 3 март в национален празник не е историческо събитие, което да бъде в полза на българската национална идентичност, смята той. Доц. Лозанов посочи, че избирането на националния празник е инструмент за създаването на национална идентичност с днешна дата. Въпросът "какво празнуваме" крие в себе си въпроса "кои сме ние, които го празнуваме", коментира той и уточни, че разговорът за българската празнична система трябва да стъпи върху консенсуса на експертите. 

Участниците в дискусията подчертаха, че това е началото на голям експертен и обществен дебат.