Историци предлагат да имаме нов национален празник
24 май е единствената дата, която от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия
Историци предлагат за национален празник на България да бъде определен 24 май - ден на българското слово, просвета и култура, като единствената дата, която от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия.
Обръщението към нацията и Народното събрание беше прието на национална дискусия, организирана от Историческия факултет на Великотърновския университет днес. В документа, подписан от 14 историци от водещи университети и Института за изследване на историята към БАН, се казва, че празникът на една държава се очаква да служи за сплотяване на нацията и да е безспорен по линия на единството и идентификацията, особено нужни и днес.
Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са много, най-известните и почитани сред тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един бъдещ национален календар, се посочва в документа.
От всички тези празници съществува един, който не изпълнява изискванията за единство на нацията и идентификацията, същевременно е превърнат по политически причини в национален празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 г. 3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на чужд владетел. На този ден през 1878 г. е подписан един предварителен договор без правни последствия, който не решава българския национален въпрос, а напротив, го задълбочава, се казва в документа.
Имайки предвид непълнотата на националния празничен календар, водещ до трайно делене и противоборство в обществото, както и безспорните научни аргументи в посока на неговата смяна, историците предлагат за национален празник на Република България да бъде определен "24 май – ден на българското слово, просвета и култура като единствената дата, която неизменно, от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия".
Съществуващите официални празници на България да се допълнят, като към тях се добавят още достойни дати - 16 април - Ден на конституцията; 20 април - избухването на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил. Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме предстоящата дискусия да се води от експертното начало, заявяват подписалите се под обръщението на 21 октомври 2022 година във Велико Търново учени и общественици:
проф. дин Милко Палангурски - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
проф. д-р Петко Петков - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
проф. д-р Даниел Вачков - ИИстИ на БАН
проф. д-р Веселин Янчев - СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д-р Пламен Павлов - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
проф. дин Петър Стоянович - ИИстИ на БАН
проф. дин Костадин Паев - ЮЗУ „Неофит Рилски“
доц. д-р Валентин Китанов - ЮЗУ „Неофит Рилски“
доц. Георги Лозанов - СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Михаил Груев - СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Стефан Минков - ШУ „Епископ Константин Преславски“
доц. д-р Владимир Станев - СУ „Св. Климент Охридски“
гл.ас. д-р Светослав Живков - СУ „Св. Климент Охридски“
адвокат Йордан Йорданов, Велико Търново
Модератор на дискусията беше проф. Милко Палангурски, който обяви целите на дискусията, заедно с историците проф. Петко Петков и проф. Пламен Павлов.
Днес проф. Петко Петков коментира, че до момента българската празнична система не е била обсъждана широко и не е била продукт на обществена инициатива, в това число и научно обоснована. В повечето случаи тя е била решение на държавните органи. „Националният ни празник се чества от 32 години, но преди това такъв не е имало 111 години. Решението е взето от малка група хора - Държавният съвет на Народна република България на 27 февруари 1990 година, без обсъждане и експертно допитване, обявява 3 март за национален празник“, припомни той.
В хода на дискусията проф. Петър Стоянович посочи, че сегашният национален празник 3 март трябва да остане в поредицата от официални празници, но той е създаден конюнктурно. По думите му в сегашната празнична система трябва да бъдат добавени нови празници, обосновани с българската история и начина по който се възприемат от хората. Единственият празник, който се празнува повсеместно в цялото българско землище, е 24 май (по нов стил), каза той и уточни, че диалогът за националния празничен календар ще продължи.
Според доц. Георги Лозанов националният празник е събитие, което се пренася във времето и се превръща в ново събитие - едно историческо събитие, което се е случило, и в момента, в който се определи като национален празник и започне да се чества, вече е друго събитие, което вече става и политическо. В този смисъл произвеждането на 3 март в национален празник не е историческо събитие, което да бъде в полза на българската национална идентичност, смята той. Доц. Лозанов посочи, че избирането на националния празник е инструмент за създаването на национална идентичност с днешна дата. Въпросът "какво празнуваме" крие в себе си въпроса "кои сме ние, които го празнуваме", коментира той и уточни, че разговорът за българската празнична система трябва да стъпи върху консенсуса на експертите.
Участниците в дискусията подчертаха, че това е началото на голям експертен и обществен дебат.
На живо във Флагман.бг: Стотици бургазлии се събират за Пасхална служба в храма „Св. св. Кирил и Методий“
5 неща, които мъжете искат силно
Китайско-руски учения край Тайван предизвикват тревога в САЩ
Или от кравария против България?
Продажници долни и мръсни...
В губерниите е денят на възкачването на императора на чуждата държава-поробител - на 3 март се е възкачил на трона Царят-Освободител.
Сега още веднъж се потвърждава мнението ми защо в България има невежи висшисти.
Да обявим за национален празник празнуването, какво по-тъпо може да се измисли????
При това се празнува условно събитие, което на всичко отгоре е фактически невярно. Кирилицата не е създадена от Кирил и Методи!!!!!!!
А иначе добре е, че са си написали именцата, полезно ще е, когато и тук като в САЩ, се приеме закон за чуждестранните агенти.
Или това отново е идея на Ебаното еврейско куче Соломон Паси-еврейската курва.
ХИТЛЕР ЩЕ ТИ ГО ТУРИ В ЗАДНИКА НЕЧИСТОПЛЪТЕН ПРОСТ и продажен еврейски проституиращ михлюзин!
С КЕФ ГЛЕДАМ КАК ХИТЛЕР ВА Е ЕБАЛ И ГОРИЛ ПРЕЗ ВСВ---НЕЧИСТОПЛЪТНАТА РОДА НА СОЛОМОН МИНАЛА ПРЕЗ ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ НА АДА .
ТОЗИ ПРОДАЖЕН ПЕДАЛ Е ЧУЖДЕНЕЦ С КИРЧО ПЕТКВОТО В БЪЛГАРИЯ!
Ти луд ли си бе. Тази дата на Санстефанския договор изобщо не е била празник в следосвобожденска България. Става празник след като свалиха бай Тошо и тези които го свалиха за да не скъсат връзката с техните господари от Русия го направиха празник , който да замени друга дата свързана с Русия -9 септември. Така че си заври сополите в кърпичката и повече не се обаждай.
Този празник е определен за такъв от хората, които са го извоювали и явно са разбирали много по-добре важноста му.По това време също са били разделени на русофили и русофоби,а и след това,но никой не си е позволил да оспорва значението му.Сега някакви охлюви дето не може да си оправят краката,ако се наложи да маршируват,а не дай си Боже да се разчита на тях при бойни действия,седнали да дават акъли дето никой не им ги иска.
Защо изобщо се дискутират и множат национални празници?! Национални празници имат нации и суверенни държави, не традиционно предателски подлоги и еничари! Цялата история на "територията" е такава - гърчеене, турчеене, русчеене, американичеене - откъдето задуха вятърът и каквото осигурява привилегиите и пълни джобовете в момента!
Единственото от което се нуждае тази клоака е една клечка кибрит и тя вече е осигурена и няма нужда да я мислим!
ПП. Един белгийски премиер не знаеше нито какво се празнува на националния им празник (интервюто е взето веднага след тържеството на същия ден), нито химна на Белгия. Факт.