Три мижави варианта за редовно правителство
БСП и партия от "Демократична България" дават знаци за компромис, другата опция е да се намерят депутати-отцепници
Ще може ли да се сформира редовно правителство в 48-ото Народно събрание? Седмица след парламентарния вот изглежда, че изход от патовата ситуация не се вижда.
Политическите лагери явно са два. Единият е около първата сила ГЕРБ, а вторият – около „Продължаваме промяната“ (ПП).
Склонни да влязат в управление заедно с партията на Бойко Борисов, изглежда, са само ДПС и „Български възход“ (БВ) на Стефан Янев. Те имат общо 115 депутата. За да има мнозинство за управление, обаче, номинално са нужни поне 121 гласа в 240-членния парламент, а реално – най-малко 125.
В лагера на ПП са БСП и „Демократична България“ (ДБ). Те обаче имат само 98 депутати. Реално тук може да се добави отново Стефан Янев, който е готов да преговаря за кабинет с всички. Така депутатите в този лагер стават 110.
Проблемът на двата лагера е, че има и седма формация в лицето на „Възраждане“, която е опозиция на всички. Със своите 27 депутати прокремълските радикали се оказват ключов фактор в 48-ото Народно събрание. От една страна, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е приел стратегията да не влиза в коалиция с никой. От друга, и той самият е нежелан партньор за част от тях, което води до път без изход.
Нареждането на пъзела се оказва невъзможно, но мижав шанс за успех в сформирането на ново управление като че ли се появи след заседанието на Националния съвет на БСП в събота.
„Не подкрепяме правителство с мандат на ГЕРБ, с мандат на ДПС и с мандат на “Възраждане“, обяви след пленума лидерът на соцпартията Корнелия Нинова.
Това, изглежда, отваря опция за правителство с третия проучвателен мандат след очаквания провал на първите два, които се полагат на ГЕРБ и ПП.
Позицията на БСП е соломоновска. От соцпартията може би вече нямат проблем да управляват в коалиция с ГЕРБ и ДПС, ако мандатът не е на тези две партии.
Днес зам.-председателят на БСП Атанас Зафиров все пак уточни: „Участие в кабинет с представители на ГЕРБ под никаква форма не бихме подкрепили. Правителство на малцинството се очертава като възможен изход при тази политическа ситуация и не трябва да бъде пренебрегвана тази възможност.“
Третия мандат президентът може да даде на ДПС, „Възраждане“, БСП, „Демократична България“ и „Български възход“.
По-реалните опции за кабинет обаче са три – БСП, ДБ и БВ. Мандат на ДПС или „Възраждане“ е категорично изключено да даде резултат.
Коментарите, че нужният компромис може да бъде постигнат само чрез „Български възход“, са логични. Партията на Стефан Янев може да е буферът, който да поеме конфликтите между двата лагера. ПП и ДБ обаче едва ли биха влезли в подобна формула. По-склонна на компромиси, изглежда, е БСП, която може да прескочи по някакъв начин в другия лагер.
А формулата да е т.нар. експертно правителство – без ярки политически лица. Разбира се, отново ще се надигнат гласове, че това ще е кабинет тип „Беров“, в който няма да е ясно кой носи политическата отговорност и зад който ще действат задкулисни играчи.
Този аргумент може да бъде донякъде оборен, ако премиер стане самият Стефан Янев. Макар и лидер на партия с едва 12 депутати, той се очертава като компромисна фигура, приемлива и за ГЕРБ, и за ДПС, а и за БСП.
За да се стигне до този вариант, обаче, ще е нужна сложна комбинация. Въпросът на първо място е дали Корнелия Нинова ще склони на него. Тя е в доста тежка ситуация след поредния изборен удар. БСП стигна ново дъно, като на вота на 2 октомври получи само 233 хиляди гласа, равняващи се на 9,3% и 25 депутатски мандата.
Вътрешната опозиция на Нинова отново набъбна застрашително. По време на правителството на Кирил Петков лидерката на БСП успя да се закрепи, като извърши масово назначаване на партийни кадри по етажите на властта. Служебният кабинет на Румен Радев обаче отстрани голяма част от тях.
Евентуално завръщане в управлението, макар и през „задния вход“, може да е отново спасителен пояс за Нинова преди Конгреса на партията през февруари догодина, който може да й вземе главата.
Все пак това е доста хипотетична ситуация.
Друга такава е да се състави кабинет с втория проучвателен мандат – на „Продължаваме промяната“. Компромис предложиха от ДСБ – една от партиите в „Демократична България“.
На 7 октомври те излязоха с позиция, че „загрижени за националния интерес, в името на изхода от политическата криза предлагаме КП „ГЕРБ- СДС” да върнат първия мандат като жест на национална отговорност и поемането на политическата вина за управлението си в рамките на повече от десетилетие. След това да подкрепят създаването на правителство с втория мандат на ПП „ Продължаваме промяната”.
Това обаче би значело новото управление да е зависимо от ГЕРБ. Подобен вариант досега винаги е бил отхвърлян от ПП, а и от ДБ. Дали сега те биха го приели?
Самият Бойко Борисов пък подхвърли на пресконференция след изборите, че ако ПП не подкрепят мандата на ГЕРБ за кабинет, то и ГЕРБ няма да подкрепят мандата на ПП.
Третият хипотетичен вариант е единият от двата лагера да намери депутати-отцепници от другия, или от „Възраждане“, и така да събере мнозинство.
На ГЕРБ ще са им нужни поне 10 такива. На ПП – поне 15. Това е малко вероятно да се случи, особено при новосформиран парламент.
