Българското общество промени отношението си към учителя, все повече млади и компетентни ще търсят тази професия

Навръх Деня на учителя разговаряме с бившия преподавател по история от НЕГ „Гьоте” в Бургас – Весела Христова

Ключови думи: бургас, весела христова, учител по история, образователна система, българия, училища, интервю, ден на учителя

Весела Христова е пенсиониран учител по история. Завършила е Немската гимназия в Бургас, където е и преподавала над 26 години. За себе си казва, че професионалният и житейският ѝ път е бил изпълнен с отдаденост, грижа и обич към учениците. В годините си като преподавател е била инициатор за редица извънкласни форми  НЕГ „Гьоте”, за да развие допълнително потенциала на децата. Организатор е и на семинари по най-различна тематика, която да работи като трамплин за придобиване на компетенции, умения по дебатиране и зачеване на креативно мислене. Пенсионира се преди 2 години като главен учител, но продължава да е отдадена на професията, като сега е класен ръководител на 5 „а” клас.

-Г-жо Христова, в Деня на учителя днес неслучайно разговаряме с Вас. Какво е да си учител цели 26 години и какво се промени за това време в програмата по история?

-Промениха се много неща в години. Започнах работа в далечната 1994 г., когато поех първия си клас. Винаги съм се стремила да има необходимата дистанция между учител и ученик, но и да не бъде издиган на пиедестал преподавателят и да бъде недостъпен за децата, и съответно да комуникира с тях трудно. Това, като че ли в началото беше по-трудно. С влизането ни в ЕС много от нещата в училище се промениха. Има желание от страна на МОН да олекоти учебниците и програмите, за да може не само да се плъзгаме по повърхността на материала и главите на учениците да бъдат просто пълнени с информация без да се прави задълбочен анализ, преценка, изказване на лично мнение и т.н. Именно да накараш ученика да даде своето лично мнение бе много трудно в началото. Сега това вече е много по-лесно и дори децата дават препоръки, от които можем и ние, учителите, да се учим. Това са млади хора с много голям потенциал, които са нашето настояще и бъдеще. Има крачки напред в развитието на училищната система, но не са големи. В областта на историята трябва да се променят много неща. Не е обработено добре например комунистическото минало. Много от нещата от тази епоха трябва да се кажат, да се сложат на масата и да се изяснят. Има геополитическо влияние в учебниците в история. Но явно с времето всичко ще си дойде на мястото – до реалността. И децата няма само да учат факти, събития и личности-герои, но и ще могат да оценят всичко това и да го анализират. За да бъдат подготвени за граждани на Република България.

Димитър Николов: Да си учител не е професия, а житейска и духовна мисия

-От какво най-много се вълнуват учениците във връзка с историята сега? Има ли разлика между випуските преди и тези сега?

-Часовете дори бяха по-различни като методика. От 5-и клас нагоре учениците се вълнуват от едно единствено нещо – да им бъде интересно в час. Тоест те веднага усещат дали учителят върши работата си с любов, или не. Преценят дали учителят ги обича, или не. Ако той не го прави, те няма да учат от него. Надявам се повече колеги да правят така, че децата да виждат, че си вършат работата с любов.

-Има ли достатъчно добре подготвени млади кадри, които могат да заместят хора като вас, да ви влязат в обувките и да поемат щафетата?

-Убедена съм, че има. Те са умни, подготвени, много по-информирани от нас. Мисля, че просто трябва да бъдат подкрепяни и това може би е ролята на хора като мен – дадем много от себе си на младите колеги, да ги подкрепят и насочат, за да бъдат по-уверени и да придобият по-бързо нужния опит.

-От години се говори за функционалната неграмотност. Нараства ли тя сред учениците по ваши наблюдения?

-Като преподавател в Немската гимназия не мога да отговоря на този въпрос, защото когато в нашето училище по химия и биология бе проведен изпит по програма „ПИЗА”, се оказа, че нашите ученици са над средното ниво спрямо немските им връсници. Това беше огромен успех. Явно е обаче, че колегите от другите училища имат такива проблеми и мисля, че ако програмата се насочи към определени учебни заведения и определени ученици, ще има много по-голям успех. Програмата трябва да се ориентира и към тяхната семейна среда.

-Според вас трябва ли да има по всеки от предметите по един учебник? Сега има в някои случаи по 4-5 различни, като всеки избира по кой да преподава.

-Грешката при писането на учебниците се състои в това, че малко в процеса се включват ученици. Обикновено те се пишат от университетски преподаватели, които имат свое виждане, съкращават където преценят и пускат труда на пазара без да е изпипан. Не искам да омаловажавам тяхната работа и признавам, че това, което са учили, и което са постигнали е достойно за уважение, но трябва учителите да имат роля в процеса. Немскоговорещ човек съм и това, което съм виждала в учебниците от Германия, Австрия, Швейцария – те също имат различни видове учебници, но съобразени с вида училище – по-олекотени за професионалните училища, по-натоварени за гимназиите и т.н. Трябва да се съобразява ученика с учениците, които ще учат по него. А не да се пускат различни учебници на различни колективи и учителят, който е успял само да ги прелист, да не може да вникне напълно в тях. Той вижда плюсовете и минусите на един учебник и затова трябва да има пръст в процеса на писането.

-Можете ли да посочите имената на някои от вашите ученици, които са стигнали на високо в българското общество?

-Трудно, защото не бих желала да пропусна някого. В много страни имаме ученици, които са добре поставени в йерархическата стълбица. Имаме ученици, които са в различни политически партии на високо ниво. А от настоящите ученици съм убедена, че имаме хора, които биха могли да поемат в ръцете си бъдещето на страната.

-Каква е разликата между подхода преди и сега в учебния процес? Какви са иновативните методи, които навлязаха с новите технологии?

-Добре е, че учителското съсловие успя бързо да се мобилизира и да се научи как да използва новите технологии, особено по време на ковид кризата. Част от учителите записваха уроците си и ги пращаха на колеги, за да се ползват дори когато дадено дете няма интернет, за да могат да ги слушат и видят. Промяната с новите технологии е огромна. В интернет има много възможности. Но от друга страна и прекаленото разчитане за информация на мрежата също не е добре. Винаги трябва да се търси балансът. Не може само учителят да пусне нещо от интернет и да приключи. Средата е важна – ролята на преподавателя е огромна. Дори и самата подредба в стаите вече е различна. Преди беше немислимо да се променя композицията на чиновете – учениците гледаха само гърбове и слушаха какво се говори от подиума. По някои предмети това може да е добре, но за историята например не е. Добре е учениците да са в кръг или под формата на буквата „П”, за да се виждат, да се изслушват и да дебатират. Мисля, че децата търсят учителя. Спомням си в един роман на Айзък Азимов, той беше цитирал как децата бяха недоволни от механичния преподавател по география пуска постоянно тестове, които са много трудни. И когато е дошъл майстор да поправи роботизирания учител, се оказало, че пускал тестове за десети клас, а тя била в шести и си мечтаела за жив учител. Да си пожелаем днес, на празника, колегите да са живи и здрави.

-Електронните дневници вече са въведени – от детските градини, до професионалните гимназии и университетите. Усложняват ли те работата на учителя?

-Не, приветствам това нововъведение. Преди ние пишехме на пет или шест различни места една и съща информация. Моя колежка от Немската гимназия, където имаме учители, отговарящи за езиковата диплома - германка, беше удивена как българските учители седят и пишат едно и също. Чудеше се защо е нужно всичко това, когато може да се нанесе веднъж в компютъра и да се изпечата. Бяхме достигнали до извода, че може би идеята е българските преподаватели да не разсъждават много – да пишат и да попълват безбройната документация. Сега, с новите електронни дневници, всичко е в мобилния ти телефон и процесът е улеснен. Веднага могат да се информират учители, родителите, учениците. Няма я и пристрастността – децата виждат веднага как могат да бъдат оценени и каква може да е крайната му оценка за срока. Много по-удобна е тази система за триъгълника, върху който се крепи образованието – учител, родител, ученик.

-Как живее един пенсиониран учител и достойно ли е заплащането за професията?

-Не мога да кажа какви са сега заплатите на колегите, защото се увеличиха. В началото беше... как да кажа, спомнята си учителската стачка през 2007 г., за която малко се говори, но през която колегите извършиха чудеса. Тя завърши по начин, който за мен е недостоен. Като че ли обществото се събуди и видя ролята на учителя, който изгражда бъдещето на тази страна. Защото каквито хора обучим, така ще живеем, такива ще ни лекуват, ще ни посрещат, ще търсим помощ от тях. Мисля, че тази ситуация – със заплатите, ще се подобрява, оптимист съм. Няма да преживяваме такива години, каквито преживявахме преди. Спомням си, че заплатата ми беше 15 или 30 лева на месец. От сегашна гледна точка колегите никога не биха възприели  това. Но не е само заплащането – отношението на обществото към учителя също е много важна. Все повече млади и компетентни хора, смятам, че ще търсят тази професия и това е за наше общо добро.

„Учителят работи с миналото, защото има своите спомени, с настоящето също, но и с бъдещето – защото го гради. Бог да благослови всички учители”