Нина Николина представя Пендара етно проджект – автентичен фолклор с DJ звучене на 5 октомври в Бургас

Ключови думи: Порт Прим Арт фест, Нина Николина, хотел Приморец

На 5 октомври 2022 г. Бургас ще се радва на ценно музикално събитие. В морския град гостува Нина Николина с Пендара етно проджект и доказва, че фолклорът не е демоде, а има място и на световните модерни DJ сцени – и е танцувален и там. Спектакълът е с участието на Нина Николина – вокал; Таня Първанова – вокал; Калин Вельов – перкусии, барабани, DJ; Живко Василев – кавал. Събира в едно автентични български фолклорни песни с екзотични ритми от далечни дестинации и ги претворява в ново DJ звучене. Затова, е подходящ за хора от всички поколения, всеки от които ще открие нещо за себе си. Сцена на събитието с начален час 20:30 часа ще бъде Клуб „Модерен театър“, който се намира на ул. „Милин камък“ 1. Резервация за събитието, част от V Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест с организатор Гранд хотел и СПА Приморец, можете да направите на тел. 0894898098. Билети вече се предлагат и на каса „Часовника“. Ето какво още разказа Нина Николина за спектакъла, проектите си свързани с българския фолклор и пътешествията си с тях по света.  

Как възникна идеята за Pendara Etno Project?

Стартирахме Pendara Ethno Project преди доста години заедно с Калин Вельов. Като студент в Ротердамсаката консерватория той спечели конкурс за взаимодействие между културите, в случая на холандската култура с българската. Създадохме Pendara Ethno Project с холандски DJ и с музиканти от различни страни, всеки носещ своя фолклор. Получи се много интересна музика. Още тогава разбрахме, че трябва да направим проекта и в България - и слава Богу, вече имаме цял албум. Не беше лесно да го създадем, защото гонихме световно ниво, неща, които да са различни, но и да са разбираеми - защото не може музиката да бъде неразбираема, да е чак толкова различна.

На Порт Прим Арт Фест ще представим всички песни, част от Pendara Ethno Project. Мога да кажа, че те са експериментални като музикален подход, защото имат много модерни подложки. Имахме късмета да работим с Борче Бояджиев – един страхотен музикант, с отношение към модерните бийтове. Той много ни помогна с композициите. Няма традиционни цели песни, с класическата логика – куплет, припев, куплет, припев. По скоро представляват мотиви, извадени цитати от български народни песни на фона на различни култури представени с различни инструменти. Много е различно и интересно, един съвършено различен прочит на българския фолклор и начинът, по който се борави с него в България. С  Pendara Ethno Project поднасяме своето модерно виждане относно интегрирането на българската народна музика в световната DJ култура.

Представяли сме проекта на множество сцени в чужбина. Чужденците го приемат много приветливо и възторжено. Може би това е така, защото у нас сме свикнали с българския фолклор и той не ни учудва толкова много, а просто го приемаме като нещо, което си имаме.

Кога се влюбихте в българската народна музика?

Малко по-късно, отколкото очаквате. Майка ми е музикант и фолклорист и покрай нея от съвсем малка винаги съм имала достъп до музиката и нашия фолклор. В тези ранни години, съм се занимавала предимно с класическа музика, учила съм пиано, флейта и контрабас. Чак в седми клас започнах да обръщам внимание на българския фолклор. Така се случи, че кандидатствах в музикалното училище в Плевен с народно пеене. Завърших с народно пеене и контрабас. Класическото образование при мен винаги е вървяло успоредно с интереса ми към фолклора. В последствие в Пловдивската академия се дипломирах като диригент на народен хор и оркестър и към момента имам честта да се изявявам на това поприще като съм диригент на „Магическите гласове на България“. Това са едни страхотни момичета, едни от най-известните български народни певици. Концертираме в европейските столици и пътуваме много по света с тях. Затова, бих казала, че всичко, което съм учила, до ден днешен правя.  Но истинската ми любов към фолклора дойде в по-осъзнати години.

Неслучайно, започнах отговора си с ученето, защото когато човек учи, учи защото трябва да учи. След това вече дойде истинският интерес и любопитството към историите, митовете, легендите. Към днешния момент, мога да се похваля че имам страст - колекционирам автентични народни носии, вече имам вече много експонати и така разширявам спектъра си интереси в областта на фолклора. Намирам че българският фолклор въпреки, че го водим като нещо старо извадено от скрина или пък нещо, на което само там му е мястото, той носи себе си универсални послания. Песните са като притчи, като басни и в тях човек винаги може да намери пример за днешния ден, за днешния си проблем, чисто човешки истини, които важат и днес.  

Колекционирате носии и ги носите на всеки свои спектакъл. Какво ви носят те като усещане?

Българските носии винаги са имали значение за мен. Първо, те са уникални и винаги ми е било интересно да ги съчетавам с нещо модерно, като човек, който живее днес сред съвсем други похвати, с които борави модата.  Елементите са много колоритни. Имаме много красиви носии, като кройка, като силуети. Такава е кюстендилската носия, която и днес да се облече, изглеждаш винаги стилно и красиво.

В един период на живота си участвах в два международни филма, с които имах късмета да минавам по червените килими на много филмови фестивали - във Венеция, в Маракеш, в Одеса… Навсякъде, където имам възможност и където има изискване да си вечерно облечен, винаги има отметка, че можеш да облечеш и традиционна носия на страната, от която идваш. За мен това е супер възможност и с радост си обличам народна носия и съвсем нескромно да се похваля, че винаги привличам най-голямото внимание. Това че носиш нещо което е преминало през времето и е останало е уникално усещане. Даваш нов живот на самата носия. По символиката на шевиците и орнаментите можеш да четеш и да разбереш много за жената – мома ли е или омъжена, от беден или богат род и т.н.  

При всяко положение, фолклорът не може да се смята за нещо, което е демоде или нещо което е в криза или пък е само за изследователи или хора, които са по-тясно свързани с него. Моята цел е винаги да е представен така, че да интригува младите и на мен винаги ми е било приятно като дойде млад човек и ми каже: „Ако не беше ти никога нямаше да чуя „Лале ли си зюмбюл ли си“ - което ме прави толкова щастлива!

Има ли място за новосъздадена българска народна музика в сърцата на хората?

Определено има! По време на пандемията пуснах два сингъла – „Сън“ и „Теб да те вземем“, които са изключително успешни. Те са с така поп насоченост, но са върху народни песни. Композитор е Явор Русинов. На скорошен голям концерт в Пловдив, където ги изпълних, всички хора бяха много впечатлени, пееха с мен, след това дойдоха да ме поздравят. Споделиха, че според тях по този начин трябва да се борави с българския фолклор. Така той може да стигне до днешното поколение, защото те са нашето бъдеще и ако те не искат да слушат, защото е представен само в една стилистика, която всички знаем, трябва да бъдат провокирани да чуят и да осмислят по нов начин, че имаме нещо ценно, с което могат да се гордеят и на което могат да танцуват. Радвам се, че на този концерт младите хора танцуваха и най-много те се радваха на тези нови песни. За мен това е надежда и се надявам да мога да направя един изцяло нов албум, в който да събера модерни в нов прочит български народни песни, които стават за младите хора, които слушат световна музика и отговарят на техните търсения. Правя винаги български фолклор с модерни елементи, за да е слушаем днес и да е по по-различен, така че да докоснем и другата публика, която харесва джаз, която харесва поп и няма да отиде на чист фолклорен концерт. Тази музика трябва да бъде представена от сцена. Тя е достатъчно авторитетна да стои на най-високо ниво и това е моята цел тя да не бъде оставена само за късните часове, а да намери трайно мястото си в сърцата на хората.

Имате ли мечтан проект?

Засега, всичко което съм си мечтала се случва, защото напоследък музикантите сме доста подкрепени и от различни проекти, които са подпомагани от Министерство на културата, от Национален фонд „Култура.“ Научих се да пиша проекти и се чувствам много горда първо от това и второ, че повечето се одобряват, защото стойността на това правиш музика в България с фолклор и тя да не е толкова комерсиална, се оценява. Работя и по „Етно джаз проект“ с хумористични песни; „Магическите гласове на България;“ с Русенската Филхармония по „Класика & Традиция.“ Затова, може би към момента имам толкова много проекти, че не знам дали мечтая за още един, защото и без това не ми достига времето. Сбъдвам!

Освен впечатляваща певица, Нина Николина е музикален продуцент и диригент. Има издадени 10 студийни албума и е единственият до момента български артист, записал и издал с абсолютен и категоричен успех  проекти и албуми в пет музикални стила – фолклор, етно, поп, латино, етноджаз. Лауреат на награди във всички възможни музикални категории -  за изпълнител, за песен, за клип, за текст, за албум, за дует. Удостоена е с престижната награда „Изпълнителка на десетилетието” с песента „ТИ”. С оригиналните си иновативни проекти в подкрепа на родния фолклор, представя българската култура и българската народна музика на международни сцени - от Дания, Финландия, Румъния, Белгия, Египет, Италия и Франция, до Англия, Испания, Португалия, Япония, Катар и други. Тя е съвременен будител, открил как да събуди пламъчето на обичта и почитта към българския фолклор у всички поколения, у свои и чужди, чрез представянето и изпълнението му по универсален, модерен, разбираем за всеки начин, който публиката усеща близко и родно.  

Заповядайте да се насладите на Pendara Ethno Project и магията на българския фолклор в нов, модерен прочит, на 5 октомври 2022 г. (сряда) от 20:00 часа в Клуб Модерен театър, Бургас. За резервации и допълнителна информация: 0894898098.

Спектакълът е част от V Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест, който се организира от Гранд хотел и СПА Приморец, с подкрепата на Община Бургас и Арт Ателие. Медийни партньори са Дарик радио и БНР.