Украинското контранастъпление моделирано от Пентагона?

Полковник Гергин Гергинов разкри, че натовски офицери са участвали в т.нар. летящите отряди край Харков

Ключови думи: война Украйна, Пентагона, контранастъпление, Гергин Гергинов, въоръжените сили на Украйна, Харков

Западът няма да остане безучастен към събитията в Средна Азия. Едва ли случайно възникна военно стълкновение между Армения и Азербайджан точно в навечерието на срещата на ШОС в Узбекистан, а също и престрелката на границата между Таджикистан и Киргизстан, пише в свой анализ о.з. полковник, доц., д-р Гергин Гергинов за електронното издание "Гласове", цитиран от БЛИЦ.

В САЩ още много пъти ще се извършва моделиране на бойни действия в различни райони на планетата и между различни страни, с цел да не се допусне нормално развитие на страните, които не желаят тяхното лидерство.

На 28 август въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започват контрнастъпление срещу Херсон, което е неуспешно и завършва със сериозни загуби в хора и бойна техника за нападащите. Причината – руското командване своевременно прехвърля допълнителни сили, оголвайки харковския участък, намиращ се в северната част на близо 1500-километровия фронт.

Няколко дни по-късно става ясно, че тогава за ВСУ херсонското направление е второстепенно, отвличащо. На практика това е неуспех на руското командване, своевременно не разкрило замисъла на Генщаба на ВСУ и формирането на ударна групировка в гористите масиви около Харков.

На 6 септември над 30-хилядна групировка на ВСУ предприема контранастъпление в района на Балаклея-Изюм в Харковска област. Преди контранастъплението на херсонското направление личният състав на руските части наброява около 12 000 души, намален след укрепване на херсонското направление. Затова в началото на сражението Балаклея е защитавана само от полурота полицейски спецназ.

Контранастъплението на ВСУ се провежда по нова триешалонна тактическа схема.

Първият ешалон се комплектува от свежи и обучени по натовски стандарти части на ВСУ и от чуждестранни наемници, действащи по принципа на „летящите отряди”. Те преминават през фронтовата линия, завземат пътищата за снабяване и обхождат опорните пунктове, всявайки смут в тила на отбраняващите се. Превземането на опорните пунктове е задача на втория ешалон, комплектуван от части, преминали също подготовка с натовски инструктори и с подкрепа на бронетехника. Завзетата територия окончателно се прочиства от третия ешалон, съставен от части на териториалната отбрана, сред които са и команди за филтриране на населението. Впрочем от него е останала малка част – повечето хора са евакуирани на изток.    

За да не попаднат в обкръжение, руските части се изтеглят, като колоните се прикриват от срочно прехвърлените по въздуха допълнителни подразделения – те осигуряват и безопасността на изтеглящите се от района хора.

Това е правилно действие, защото няма никакъв смисъл личният състав да се жертва и затова се прехвърля за отбрана на източния бряг на река Оскол. ВСУ завзема Балаклея, Изюм и западната част на Купянск – градът е разделен от реката, като източната част е под контрола на руските части. С това завършва контранастъплението на харковското направление

Завършва с тактически успех, защото се завзема територия без развитие на успеха до стратегическо значение и без да се унищожат руските части. При това завзетата територия не е удобна за по-нататъшни настъпателни бойни действия. Последното означава, че е възможно отново да се активизират действията на други направления, включително и на територията на Херсонска област.

Независимо от това успехът на ВСУ има за Украйна важно политическо значение. Освен радостта от постигнатото и нова мотивация за пропагандата, той създава неувереност в жителите на завзетите от Русия територии. Появява се опасение, че обстановката в тях може да се дестабилизира и може да доведе до отмяна на очакваните референдуми за присъединяване към Русия и, което е твърде важно, активизира се позаглъхналата военна и финансова помощ от Запада.

Успехът е постигнат и с активната намеса на НАТО и основно на САЩ. Помощта на САЩ/НАТО е в няколко аспекта.

Преди всичко САЩ активно участват в планиране на операциите и подготовка на контранастъплението. В основата на планирането, според американски източници, са резултатите от съвместното с командването на ВСУ моделиране на бъдещите бойни действия, използвани и при контранастъплението на херсонското, и на харковското оперативно направление.

Пентагонът предоставя разузнавателни данни на ГЩ на ВСУ в реално време, в т.ч. координати на командните пунктове, складовите бази и заетите райони от войските. Тази информация е изключително важна за определяне на главния удар по място, време и определяне тактиката на войските.

Важен аспект от помощта на САЩ/НАТО е обучението на ВСУ, което се извършва от различни натовски страни. Вече няколко години по американската програма JMTG-U командният състав получава оперативно-тактическа щабна подготовка, а войските се обучават за водене на тактически сражения по стандартите на Пентагона. Използват се и тренировъчните програми ORBITAL на Англия и на канадско-датската UNIFER. Тази дейност се извършва на украински полигони и на учебни центрове в САЩ, Германия, Полша, Франция и Англия, на които са подготвени над 10000 украински войници и офицери.

Ценна помощ на ВСУ оказват западните инструктори и наемници. От началото на тази година американски наемници тренират бойци от нацбатальоните в секретна база в Сумска област и именно те е трябвало да бъдат ударната сила в планираното настъпление в началото на пролетта т.г. в Донбас.

По същото време ЦРУ и МИ-6, заедно с Главното разузнавателно управление на ВСУ започват да формират и подготвят диверсионно-разузнавателни групи. Така подготвените части, заедно с наемниците, стават ударната сила в сражението за Балаклея и Изюм. В хода им именно от тях се формира първият ешалон, включително и с наемници от западни ЧВК, преди всичко от САЩ /ЧВК „Academi”, бивша „Black Water”/, от Полша и Англия.

Има информация, че Пентагонът и ГЩ на ВСУ подготвят формиране на втора крупна войскова част с значително участие на наемници. В НАТО, убедили се в ефективността им, правят настойчиви опити изпращаните наемници, попадайки в плен, да се третират като военнослужещи, което Русия не приема.

Натовски офицери са сред войските и като инструктори, и като действащи лица.

Например, полските ръководят бойното използване на американските 155 мм гаубици М777, а английските отговарят за реактивните системи за залпов огън. Във всеки разчет на американските РСЗО „Хаймарс” има инструктор от сухопътните войски на САЩ, който съгласува планираните за поразяване цели с Пентагона и наблюдава действията на обслужващите РСЗО бойци.

Украинската ПВО почти не включва своите РЛС, а ЗРК насочват зенитните ракети по координати, получавани от натовски самолети за далечно радиолокационно разузнаване Boeing E-3 Sentry,  баражирщи във въздушното пространство на Полша и Румъния.

Още от самото начало на руската специална военна операция (СВО) въоръжените сили на Украйна използват около 3000 малки (маса около 250 кг) свързочни космически апарати Starlink за свръзка между поделенията, за насочване на артилерията и БЛА. За целта ВСУ разполагат с около 12 000 терминала, чрез които дори отделен взвод има възможност в реално време да получава информация за хода на бойните действия. Те са заплатени от американската Агенция за международно развитие и от организации в Европа.

Към края на шестия месец въоръжените сили на Украйна вече са изразходвали съветското въоръжение и боеприпаси, при това не само намиращото се в Украйна, но и доставеното както от бившите страни-членки на Варшавския договор, така и от други страни, от които то е можело да се закупи. Това налага ВСУ да се комплектува със съвременно натовско и основно с американско въоръжение, включително и с новопроизведено от военно-промишления комплекс на САЩ. В този аспект голяма част от пакетите финансова помощ за Украйна се насочва към ВПК за производство на необходимите количества, т.е. обогатяват се собствените производители на оръжие.

От своя страна Европейският съюз създава група за съвместни поръчки за производство на въоръжение в отделни европейски страни както за ВСУ, така и за попълване на своите арсенали, почти изпразнени след оказваната помощ на Украйна.

Не е случайно съвпадение, че началото на контранастъплението е в навечерието на петата поредна среща на ръководената от САЩ Контактна група по отбраната на Украйна (Ukraine Defense Contact Group) - тя започва на 8 септември в американската авиобаза Рамщайн в Германия с участието на около 40 страни. Същевременно звената от Пентагона, занимаващи се с организиране на помощ за ВСУ, придобиват организационно развитие - създава се командване под ръководство на високопоставен генерал. То ще получи и наименование, което ще позволи повишаване статуса на работещите в него и ще позволи те да получават специално възнаграждение.

Под негов контрол ще бъде планираната подготовка на нови механизирани, танкови и десантно-щурмови бригади за ВСУ с общ личен състав не по-малко от 30 000 войници и офицери, както и изграждане на триешалонна система за ПВО на страната и войските. Програмата за тази подготовка е подкрепена и от Канада, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, Финляндия и Нова Зеландия.

В САЩ, Германия и Англия вече се подготвят специалисти за бойно използване на планираното за доставка натовско въоръжение и бойна техника. Има идея и за инвестиции в украинския ВПК, които, според украинския министър на отбраната,  ще се обсъждат на отделна сесия на НАТО.

Според някои наблюдатели е имало негласна договореност въоръжените сили на Украйна да не предприемат атаки срещу руските части, заели част от Харковска област, а да не нанасят удари по газовото находище, близо до Балаклея. Възможно е това да обяснява малкото руски войски съсредоточени в областта. Ако действително е имало такава договореност, то обстановката коренно се променя след контранастъплението на ВСУ. Навярно поради това на 11 септември са нанесени удари по четири украински топлоелектрически централи, а след два дни и по още две, което прекъсва електрозахранването на редица области западно от Днепър. Същевременно Запорожката АЕЦ се превежда в студено състояние и захранването на украинската електромрежа се прекратява.

Според Женевската конвенция от 1949 г. електростанциите и други подобни обекти са законна военна цел, ако те оказват влияние върху хода на бойните действия. В съвременни условия значението на ТЕЦ за своевременно техническо и тилово осигуряване на войските не е необходимо да се доказва. Поради това разрушаване на електромрежата на ДНР и ЛНР, извършвано вече години наред от ВСУ, както и руските удари по украинските ТЕЦ, са законни военни цели.

Важно е това, че с тези удари Русия показва, че СВО така, както се е провеждала досега, сравнително щадящо за инфраструктурата на Украйна, твърде е вероятно това вече да не е така. Като пример може да се посочи нанасения на 13 септември удар по Криворожската ТЕЦ, близо до родния град на украинския президент Кривой рог, и разрушаване на част от язовирната стена на река Ингулец. Освен повредите по топлоелектроцентралата, нивото на реката значително се повишава и отнася направените от въоръжените сили на Украйна понтонни мостове, предназначени за прехвърляне на войски на херсонското направление.

Разрушаването на украинската електромрежа безпокои ЕС, тъй като украинският президент беше обещал на Брюксел евтина електроенергия.

Руските удари показват, че тя може да стане неосъществима. Навярно поради това германският канцлер наруши четиримесечното си мълчание и позвъни в Москва за изясняване и на този проблем. Ако украинското производство на електроенергия силно намалее, електроенергията действително може да стане твърде сериозна грижа на ЕС - той или ще трябва, при всичките си енергийни грижи, да помага и на Украйна, или да я остави да се спасява сама.

Независимо от сложната обстановка украинското ръководство има намерение да разшири мащаба на военното противопоставяне с Русия. Това пролича в публикуваната наскоро статия на главнокомандващия ВСУ генерал Валери Залужний. В нея той обосновава стратегическите цели на страната, които трябва да бъдат постигнати през 2023 г. Според него главна цел през следващата година ще бъде битката за Крим.

За целта в недалечно бъдеще трябва да започне планиране на серия настъпателни операции, чийто успех ще доведе до овладяване на полуострова. Основното условие за него е своевременна подготовка на значително повече личен състав в сравнение с днешните около 700 хил. поставени под оръжие граждани. Този допълнителен състав трябва да е 10-20 общовойскови бригади, подготвени на натовските полигони и снабдени със съвременно натовско въоръжение.

Статията на генерал Залужний е в съответствие с плана на Пентагона за разработване на стратегия за дългосрочна помощ на ВСУ, разчитана минимум на пет години. Според CNN разработването ѝ ще се ръководи лично от генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на видовете въоръжени сили.

Последните действия на САЩ и Украйна показват, че е твърде възможно СВО да се разшири с тенденция все по-тясно обвързване на САЩ/НАТО в бойните действия. Ако днес част от наемниците са военнослужещи от някои натовски армии, формално освободени от заеманите длъжности, то при разширяване обхвата на военното противопоставяне може да се достигне и до пряко участие с непредвидени последици не само за европейския континент.

СВО има не само военно измерение. Твърде важно е влиянието ѝ върху икономиката не само на Русия и Украйна, но и на ЕС – за САЩ не говоря, те винаги ще бъдат печелившата страна. Характереи в това отношение е наскоро изнесеният доклад от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него тя констатира, че е трябвало да не се допуска войната в Украйна. Това е прозрение, продиктувано от възникналите икономически проблеми в ЕС като следствие от наложените на Русия около 12 000 санкции.

Неприятното за ЕС е това, че тези проблеми ще се задълбочават.

Ще се задълбочава и променя и политическата обстановка в Европа и Азия. Разширяването на Шанхайската организация за сътрудничество с Иран, ускореното приемане на Беларус, водените преговори за присъединяване на още 10 страни и още толкова страни, изявили желание за членство, показва впечатляващ обхват на  организацията по територия, население и икономически възможности. Има идея и за формиране на военен компонент на организацията.

Разбира се, в ШОС има и проблеми, но постепенното им разрешаване не обещава нищо добро както за ЕС, така и за САЩ и НАТО. Бих желал да напомня само за два никак не маловажни момента: първо, постепенно намаляване на напрежението между двете най-голями страни в ШОС Китай и Индия и второ, рязко активизиране на всестранното сътрудничество между двете водещи във военно отношение страни - Русия и Китай.

Западът няма да остане безучастен към събитията в Средна Азия. Едва ли случайно възникна военно стълкновение между Армения и Азербайджан точно в навечерието на срещата на ШОС в Узбекистан, а също и престрелката на границата между Таджикистан и Киргизстан. В САЩ още много пъти ще се извършва моделиране на бойни действия в различни райони на планетата и между различни страни, с цел да не се допусне нормално развитие на страните, които не желаят тяхното лидирство. Все по-изострящата се обстановка обаче показва, че времето не работи за световния лидер