Тайният „кардинал” на католиците в Бургас бомбен с 45 000 лева и злато

Крадците проникнали в офиса въпреки охраната и камерите

Ключови думи: Георги Самуилов, Теодорин Рангелов, Ваньо Танов, Симеон Дянков, Милин камък, Антоний Странджев, ГЕРБ

Президентът на могъщата рафинерия „Инса ойл” Георги Самуилов стана жертва на крадци, докато празнувал рожден ден в дома си. В нощта срещу сряда бандити успели да проникнат в личния му кабинет в град Раковски и да вземат металната каса, в която имало 45 000 лева, 1000 английски лири, 2000 долара и златен медалион, съобщава „България днес”. Сградата се охранява денонощно от гардове и видеокамери, но крадците знаели точно обхвата им и се промъкнали през участък, който не попада в обсега. На следващия ден бизнесменът заминал за чужбина, а Теодорин Рангелов – търговски директор в рафинерията, не пожелал да коментира инцидента пред вестника.

Името на Самуилов, смятан за един от най-богатите хора в България, често изплува в скандални публикации. През февруари  бившият заместник-директор на агенция „Митници” Антоний Странджев каза, че политик от ГЕРБ получил 4 милиона лева подкуп, за да отстрани него и шефа му Ваньо Танов. Веднага някои медии заподозряха, че парите са платени от Георги Самуилов, който бе в огромен конфликт с Танов. Митническият бос открито обвиняваше „Инса ойл”, че  продава нормален дизел като “тежко гориво” и така спестява по 770 лева на тон. През 2009-а митничари нахлуха в бази на “ИНСА ойл”, а после оповестиха, че само за месец са открили невнесен акциз за 50 милиона лева. Складът на фирмата в Русе бе затворен.  Самуилов се споменава два пъти и в тайно записания разговор между шефа на митниците Ваньо Танов и вицепремиера Симеон Дянков. Никакви доказателства за подозрението в даване на подкуп обаче не бяха намерени.

По неизвестни причини петролният бос управлява имотите на Католическата църква в Бургас. След огромни усилия, Самуилов успя да измъкне от държавата първия и втория етаж на сградата на ул.”Милин камък” 9, до Областна управа. Юристите на Самуилов се бяха сдобили с два нотариални акта – един за три и един за два етажа, издадени на базата на свидетелски показания: стара баба си спомня, че като била малка чула от майка си, че този имот бил католически. Вместо да анулира и двата акта и да отхвърли претенциите на Самуилов, съдът призна за валиден нотариалния акт за двата етажа. Третия нямаше как да му го подарят – строен е след 9-ти септември 1944 година с народни пари.

Макар сградата да е паметник на културата, хората на Самуилов изтърбушиха първия етаж и вече няколко години отдават помещенията под наем. Благодарение на тях районът там е вмирисан от една дюнерджийница, има магазин за тигани, за стоки по 1 лев и друга галантерия и кинкалерия. Естествено наемът се плаща на фирма, привидно нямаща нищо общо с петролния олигарх.

През 2007 година Самуилов имаше проект да събори културния паметник и да вдигне на негово място модерна бизнессграда на 6 етажа. Ловки адвокати дори бяха успели да вземат разрешение за строежа от собствениците на съседните сгради, защото се оказа, че правата на Католическата църква се протестират и върху част от паркинга срещу НАП и той ще бъде завзет от новия строеж. Кризата обаче принуди Самуилов да замрази временно проекта си.