Служебното правителство на президента може да покаже, че промяна на модела всъщност не е имало

Вдясно конкуренцията кой е по-автентичен е голяма, докато вляво има резерв от негласуващи, смята Татяна Буруджиева

Ключови думи: Румен Радев, партии, предизборна кампания

Другата седмица се очаква президентът да разпусне 47-ото Народно събрание, да насрочи парламентарни избори и да назначи служебно правителство. Каква предизборна кампания да очакваме? Потърсихме за коментар университетския преподавател Татяна Буруджиева, която е експерт по политически комуникации.

- Г-жо Буруджиева, очаквате ли предстоящата предизборна кампания да е по-различна с нещо от традиционните? И с какво?

- От една страна, очаквам да се следва наложилата се вече тенденция предизборните кампании да се изграждат повече на персонификация, т.е. личностите да са водещи. Ще липсва позитивното послание - какво точно ще правят тези, които се кандидатират за участие в Народното събрание и във властта. Новото, което очаквам в тази кампания, е тя да бъде много тежко негативна. Разделенията, рязкото агресивно противопоставяне, на което станахме свидетели през последния месец и половина, предвещават според мен много силно негативни, обидни и агресивни кампании. Това не е в голям плюс, но така се очертава.

- Има ли политическа сила, която тръгва с летящ старт, т.е. с някакво предимство пред останалите?

- Според мен не, защото при една такава тежка агресия, която демонстрират една срещу друга партиите, всичко при избирателите е въпрос на интерпретация – какво те ще оценят, как точно ще разберат и какъв смисъл ще придадат на онова, което се случва. Така че до голяма степен резултатът ще зависи от самите кампании, от това кой е успял да се пребори, да доминира сред избирателите, чиято подкрепа търси като позиция и като оценка. В този смисъл, няма партия, която да има изначално изключителен позитив. Има партии, обаче, които са в собствен терен, където нямат сериозна конкуренция. Една такава е „Възраждане“. Вляво е много интересно по какъв начин партиите ще привличат левите избиратели, защото там има най-широко освободено поле от хора, които могат да гласуват и биха гласували, но не успяват да се мотивират достатъчно да участват в избори. Видяхме това миналата година.

- А вдясно?

- Вдясно конкуренцията за автентичност е доста силна. Там битката ще бъде кой е автентично десен. Виждаме позициониране на съответните партии по тази ос. Истината е, че е възможна хипотезата на някои от колегите – анализатори, които казват, че тази кампания ще бъде по-идеологически оцветена, т.е. ще се търсят противопоставяния на ценностна основа. Виждате, че различни партии се борят да се нарекат единствени носители на евроатлантическата идея, а обвинението към преките им конкуренти е, че те не са такива. От друга страна, имате отново дискурса „ляво – дясно“, „комунисти - демократи“. Така че, възможно е да се получи и такова оцветяване на кампанията. Но ми се струва, че тя ще е кратка поради времето, в което ще се състои - на практика партиите ще имат сериозен досег и взаимодействие с избирателите три седмици, не повече, заради летния отпускарски сезон. И в този смисъл, ще наблюдаваме блиц кампании, които ще целят със съсредоточена мощ за кратко време да постигнат максимален ефект, което ни връща към тезата ми, че ще бъдат много силно агресивни и негативни.

- Очаквате ли президентът и служебното правителство да повлияят на кампанията и на изборите?

- Допреди два дни аз твърдях, че това служебно правителство ще бъде максимално функционално, т.е. ще се занимава с конкретни проблеми, които трябва максимално бързо да се решават - знаем, че сме в няколко кризи, - както и че ще подготви изборите. Но виждаме скандално отношение към президента и към това правителство, преди още да е встъпило във власт и преди въобще да сме го видели – обвинения и издигнати прегради. Помним какво каза Нинова - „да не се оправдават с нас“. Т.е. виждаме, че вече няколко партии прехвърлят вината на самия президент и на президентската институция. Много е вероятно да наблюдаваме повече от това, което очаквах, и да видим повече информация какво е правело правителството преди тях в отделни сектори. Скандалът в енергетиката няма как да бъде скрит и покрит - той тепърва ще се разраства. Но може да видим това и в други знакови министерства заради тези обтегнати отношения и опита на партиите да се отърсят от собствената си отговорност и да я прехвърлят на президентската институция.

- Т.е. допускате, че парадоксално Румен Радев може да играе в полза на ГЕРБ и ДПС?

- Целият проблем е, че действително сме в парадоксална ситуация. На хората, които, бих казала най-меко, прецакаха промяната, на партиите, които след 7-8 месеца не успяха да направят крачки в промяната, сега изведнъж започваме да научаваме, че са им виновни всички други, но не и те. Това започва малко да прилича на времето преди 10 ноември, когато на социализма, който все не можеше да узрее и да се развие, му пречеха четирите годишни времена и капитализмът. Значи ти имаш цялата власт, имаш споразумение, което дава възможност на министър-председателя, примерно, да поиска оставката на някой министър, който не си върши работата, и изведнъж чак като си паднал от власт, започваш да обясняваш, че даденият министър е виновен за целия хаос в държавата. Ами не е виновен! Ти като министър-председател и партията, която носи мандата на целия Министерски съвет, не е достатъчно да кажеш „аз говорих“. Ти имаш власт да работиш и да правиш неща. Така че тази парадоксална ситуация е не по-малко парадоксална от факта, че президентът и служебното правителство би могло да покаже какви неща са вършени и може би да стане ясно, че всъщност не е имало никаква промяна на модела, каквито обвинения имаше достатъчно към това правителство. Може да се натъкнем и на такива неща в тази кампания. Затова казвам, че тя ще е агресивна и негативна, защото няма да вървим напред. Съмнявам се, че в тази кампания ще получим яснота каква всъщност България искаме да имаме и каква държава ще се стремят партиите да постигнат. А ще има постоянно търсене на смисъла, който дадена партия или дадени политици искат ние да видим във всичко, което се случва, което вече е нещо различно.