На прага на Втората Студена война: Никога не сме били по-близо до ядрен конфликт

Случващото се в Украйна и поканата към Финландия и Швеция, както и фактът, че НАТО явно не разбира притесненията на Москва, могат да се окажат пагубни за човечеството

Ключови думи: втора студена война, украйна, конфликт, нато, сащ, русия, ескалация, ядрена война, опасност

Финландия се очертава да е следващата страна, приета в НАТО. Ако това се случи, Алиансът ще увеличи повече от двойно границата си с Русия. Така неусетно двете страни в пасивният конфликт, наречен Студената война могат да се озоват на прага на топла война – за пръв път от поне близо 60 години.

Нито един от президентите по време на Студената война – както от страна на САЩ, така и от страна на СССР, не би си помислил в онези години да вземе подобно решение, което може да изправи човечеството пред истинска „размяна“ на ядрено оръжие. А такова и двете страни имат – Русия по неофициални данни притежава около 10 000 бойни глави, докато САЩ – около 9800. 

Да припомним малко история: Президентът на САЩ Хари Трумън отказа да използва сила, за да разбие блокадата на Берлин, поръчана от Сталин. По-късно, през 1956 г. Дуайт Айзенхауър отказва да изпрати войници, за да спаси угарските бойци за свобода, които буквално са били прегазвани от съветски такове в Будапеща. Линдън Джносън не мръдна и пръст да помогне на чешките патриоти през 1968 г. А през 1981 г., когато движението „Солидарност“ на Лех Валеса бе премазано по заповед на Москва в Полша, Роналд Рейгън просто направи няколко смели изказвания и изпрати... Xerox машини, пише Пат Бюкянън.

Така по време на Студената война забелязваме ясна черта на външната политика на САЩ – макар да е било ясно какво се случва в Съветския съюз и неговите васали, включително България, политиците в Щатите никога не са сметнали за изгодно да се борят за „свободата“ им, ако това значи открита война с Русия.

Сега обаче явно картината е друга. С поканата на НАТО Швеция и Финландия да се присъединят към военния алианс, двете страни се превръщат в последните прибавени към съюза, който не би следвало след разпада на СССР да се разширява. Обаче от 1991 г. насам вече всички страни, някога били част от Варшавския договор – Източна Германия, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния и България, сега са членове на воденото от САЩ НАТО.

Тази експанзия със сигурност не се харесва на Путин и никога не се е харесвала. Той е руски националист, наричан от някои дори „империалист“, който смята, че разпадът на СССР е бил най-голямата глупост, извършена в XX век. И с това идва голямото разделение – отново. Разделение, което е много вероятно историята да определи като старта на Втората Студена война. 

Този път обаче политиците – нито на запад, нито на изток, изглежда нямат нужното търпение и жизненоважната дипломатичност, за да не се стигне до ескалация, която да доведе до гореща война. А такава в Украйна се води от края на февруари насам. Проблемът е, че засега няма надежди за деескалация, тъй като от една страна Зеленски, мотивиран от Париж, Лондон и Вашингтон, няма никакво намерение да се отказва от територии, а Путин е поставен в ситуация, в която не може отстъпи крачка назад, защото ще демонстрира слабост. И този конфликт има пълния потенциал да ескалира в нещо много по-сериозно. Защото ако и един войник от НАТО официално стъпи на украинска територия, войната се превръща официално в световна. А последиците от това са напълно непредсказуеми.