Прокремълските радикали в НС се обявиха срещу Кьовеши и европрокурорите – били безконтролни

Хората на Костадин Костадинов гласуваха заедно с ГЕРБ и ДПС срещу промените в Закона за съдебната власт, предложени от правителството

Ключови думи: парламент, правителство, Европейска прокуратура

След като вчера „Възраждане“ поискаха България да наложи вето върху присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, от прокремълската парламентарна партия се обявиха и против Европейската прокуратура.

Днес Народното събрание (НС) гласува на първо четене промени в Закона за съдебната власт, предложени от Министерския съвет. Те предвиждат обособяването на европейските делегирани прокурори у нас като самостоятелна структура и създаването на подходящи условия за дейността им, включително чрез предоставянето на сграда.

Припомняме, че Европейската прокуратура заработи преди около година и бе оглавена от прочутата румънка Лаура Кьовеши, вкарала в затворите куп политици от северната ни съседка.

Прокремълските радикали от „Възраждане“ обаче се обявиха против предложените законови промени, а, фактически, и против съществуването на Европейската прокуратура.

В своя реплика към депутатка от „Продължаваме Промяната“ водачът на проруската националистическа партия Костадин Костадинов каза: „Чухме как, за да решим проблемите в съдебната власт, трябва да си внесем чужди независими прокурори. Иначе казано – щом са чужди, значи са независими. Иначе казано – могат да ни управляват по-добре. Тъй като обаче в доклада, който беше съвсем накратко резюмиран вчера и сега се запознаваме с него вече в детайли, има критика не само към съдебната, но и към законодателната и изпълнителната власт, моят въпрос към Вас, г-жо Димитрушева, е следният: следва ли, че трябва да си внесем, от Вашето съждение, освен чужди и независими прокурори, чужди и независими министри, чужди и независими депутати, за да сме сигурни, че чуждите и независими министри, депутати и прокурори ще могат да се справят с всичките посочени от Европейската комисия недъзи и недостатъци...“

Всъщност европейските делегирани прокурори у нас не са чужденци, както може би смята Костадинов, а българи. Те се номинират от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, председателствана в момента от главния прокурор Иван Гешев, но окончателното решение за назначението им е от ръководството на Европрокуратурата.

Срещу новия европейски орган се изказа и друг депутат от „Възраждане“ - адвокат Петър Петров.

„През последните няколко години се разнасяше една мантра от „Демократична България“, че, видите ли, с назначаването на Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор есента на 2019 г. ще започне едно ефективно разследване на престъпления в България, свързани с евросредства. Тази мантра поизсъхна, защото се видя, че нищо подобно не се случи. И ето сега реформаторите, подкрепени вече и от „Продължаваме Промяната“, са измислили нова гениална идея, а именно да се създаде една конкурентна независима структура в прокуратурата, която да е подчинена на Европейската прокуратура, с мотив, че трябва да се изпълни един европейски регламент и че тази спасителна групичка европрокурори ще разследват ефективно всички тези престъпления, за които преди малко преждеговорящите споделиха, че се извършват в България касателно евросредства“, коментира Петър Петров.

Според него с промените в закона се създавала „една двойнствена структура, една конкурентна прокуратура, безконтролна структура в българската прокуратура“. На всичко отгоре, сметката щяла да се плати от бюджета на българския Висш съдебен съвет.

Този законопроект бил пореден израз на отказа от национален суверенитет. Той противоречал и на Конституцията. Това бил лош знак към българското общество.

Ако имало проблем в българската прокуратура, той трябвало да се реши в самата прокуратура, а не да се създава паралелна структура.

Освен това така или иначе прокурорите щели да работят с едни и същи разследващи органи у нас - МВР, Следствието, ДАНС. С този законопроект се казвало, че досега тези органи не функционирали добре, но с европейските делегирани прокурори това ще се промени.

Ами да се внесем тогава и европейски делегирани полицаи и служители на ДАНС, обяви иронично Петър Петров.

„Може да си направим даже с един законопроект, за да изпълним изцяло този регламент, да си направим и европейски делегиран съд, да разследва само и единствено престъпления с кражби от евросредства. Защо не го предложим“, добави депутатът. Можело да си внесем и европейски министър на правосъдието.

Емил Георгиев от „БСП за България“ обаче опонира, като даде примери как наши институции не реагирали след подадени сигнали за кражби на средства от европрограми.

„Подадохме сигнал в Брюксел, и оттам се задвижиха. В момента се води следствие“, посочи Георгиев за единия от случаите.

Петър Куленски от „Продължаваме Промяната“ (ПП) също не се съгласи с „внушенията“ на Петър Петров, че се създавала паралелна структура.

„Напротив. Ние не създаваме абсолютно никаква структура. Европейската прокуратура е създадена по силата на Регламента. Единственото, което правим с тези промени в Закона за съдебната власт, е да осигурим нормалното администриране, нормалното функциониране на европейските делегирани прокурори в България, както и тяхната финансова независимост при осъществяване на дейността им“, каза Куленски.

Иван Димитров от „Демократична България“ (ДБ) също реагира: „Г-н Петров, аз имам чувството, че Вие сте пропуснали дебата досега. Колегите от ГЕРБ обясниха много точно и ясно, че ние не създаваме нищо. Една нула. И че всичко е създадено вече от Европа.“

Имало съответен регламент за това. 

В момента единственото, което решаваме, е как да работи и как да се администрира тази прокуратурата, обясни Димитров.

Петър Петров обаче настоя, че се създава паралелна структура, която нямало да е под никакъв контрол от страна на българската прокуратура, а това според „Възраждане“ е лошо.

Тази паралелна структура можело да „дерибейства“ на територията на България, включително с използване на специални разузнавателни средства. И тези делегирани прокурори щели да докладват и да отговарят не пред нашите институции, а някъде другаде.

Законопроектът мина на първо четене с гласовете на ПП, ДБ, БСП, „Има такъв народ“ и „независимите“ депутати. Против бяха ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“.

Партиите на Борисов и Доган имаха по-различни аргументи срещу промените. Те не разкритикуваха самата Европрокуратура, а текстовете от закона, които били неудачни, а някои – и противоконституционни.

След гласуването бургаският депутат от „Възраждане“ Цончо Ганев обясни, че бил срещу промените, защото те не защитавали българската съдебна система.

Според него с тях се давала възможност на брюкселски бюрократи да действат без никаква отчетност и контрол от българския съд и прокуратура. Това бил отказ от държавен суверенитет.

Правосъдният министър Надежда Йорданова също взе думата след гласуването. Тя отхвърли тезата, че се сформира нов орган или че се променя структурата на Европрокуратурата. Целта била да се създадат условия за работа на европейските делегирани прокурори у нас. Въпросът й бил поставен от Лаура Кьовеши.

Действително се ограничавали правомощията на българския главен прокурор, но това било въз основа на специален текст от еврорегламента. Според него не можело европейските делегирани прокурори да получават указания от лица извън Европрокуратурата.

Под въпрос е дали ще има време за окончателно приемане на поправките на второ четене предвид сериозната вероятност 47-ото Народно събрание да се разпусне идните седмици заради неразбирателството за сформиране на ново правителство.