Защо старата песен със задължителните маски няма да доведе до нищо хубаво

Ако питате тези хора по темата, не е малък шансът да чуете: „Който сега иска да ни накара да сложим маска, да си сложи две и да спи вечер с тях”

Ключови думи: анализ, коментар, маски, задължителни маски, старата песен, няма да стане

Старата песен отново се завъртя по изхабената плоча на новинарските емисии. Носенето на маски на обществени места буквално до ден-два най-вероятно отново ще стане задължително, но никой явно не се сеща, че това няма да доведе до нищо хубаво.

"Гениалната" идея идва от Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), чийто директор – професорката Ива Христова, днес съобщи новината в национален ефир и заяви, че „трябва да реагираме сега”, защото после може да е късно. Нейното изказване днес е част от започналата преди десетина дни таргетирана атака, с която се цели по средата на политическата криза вниманието на хората да се отклони нежно към друга, по-важна, но и вече крайно изтъркана тема – ковид мерките.

Неясно е как от НЦЗПБ смятат, че могат да въведат изискване за задължително носене на маски, при положение, че такова предложение на този етап няма как да бъде облечено в нужното законодателство. Впрочем и в самото начало на ковид кризата, когато ситуацията бе много по-сериозна, заповедите на Министерството на здравеопазването също не бяха юридически изпипани. Нещо повече – конкретно тези за носенето на маски, противоречаха със Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, приет през 2016 г. по друга тема – тази с носенто на бурки.

В този смисъл изискването за носене на маска още от самото начало бе несъобразено със закона и така – нищожно. А това се превърна в причина повечето от административните наказания за нарушението на заповедтта на МЗ да отпадат в съда. Но това е друга тема.

Всъщност за т.нар. „предпазни маски” вече е ясно едно – тяхната фунцкия на този етап действа повече като признание на индивида за формално съгласие със законодателя, отколкото като защитна. Като един вид спазване на правилата на култа, в какъвто се превърна първоначално действително опасното заболяване и последващата реакция на правителствата по света в стил: „Вижте ни, правим нещо сега!”.

А истината е, че няма преки доказателства, които да показват ясно и еднозначно, че която и да е от въпросните мерки е помогнала в спирането на разпространението на заразата – нито носенето на маски, нито дезинфекцията, нито т.нар. „локдауни”. Всичко това обаче допринесе за масовото психясване на народа и отказа на определени медицински институции да лекуват пациентите, болни от друго, освен ковид. А това... имаше друг, много негативен ефект, който впоследствие бе описан абсурдно от институциите пред широката общественост като следствие на нашата собствена глупост – че не се ваксинираме, че не спазваме новите „правила”, че правим ковид партита, че сме „ганьовци” и т.н.

Няма как маските да се върнат – под никаква форма и при никакви условия – срещу доброто старо заболяване. Дори и ако измислят ново, шансът хората да се вслушат в „съветите” на правоверните и винаги прави „експерти” е много малък, особено в разгара на лятото.

С това всъщност ще се съгласят дори и най-големите почитатели на ковид култа, обхванал планетата в последните 28 месеца, защото вече дори тези, които са ваксинирани с 3 дози и чакат четвъртата си, вече са преминали през заболяването по един или друг начин.

За това всъщност сочат и данните от МЗ, които ежедневно се публикуват на сайта им. Интересни са обаче изказът и формулировката: „62,39 % от новите случаи, доказани за изминалото денонощие, са на лица, които не са ваксинирани”

С други думи – 37.71% от всички новозаразени са ваксинирани и то конкретно с продукт, който в началото гарантираще 100% защита, а впоследствие числото падна последователно до 90, 80, 70, 60, 50 и накрая стигна до – няма имунитет, ваксинирайте се отново. Сега мантрата е същата и вероятно такава ще остане до момента, в който на хората окончателно не им омръзне да слушат за ковид. А това явно още не се е случило.

Иначе за самото заболяване и изобщо нуждата или не от това да се взимат каквито и да е мерки също може да се каже доста. Към момента статистиката е категорична, че в България броят на смъртните случаи с „доказан” (каквото и да значи това, при положение, че PCR процесът в исторически план никога не се е използвал за диагностика, а антигенните тестове стават положителни на на практика случаен принцип) COVID са на толкова ниски нива, че заболяването може да се сравни вече обективно със сезонен грип. Отново важно в случая е да се види и черната статистика, за която от Министерството на здравеопазването учтиво ни информират всеки ден – починалите през последното денонощие например.

И тук формулировката е интересна, защото “към момента няма записани в системата” или „все още не са въведени” не е равносилно на „НЯМА”. А и как при средна възраст на починалите от 79.4 г. те няма да имат придружаващи заболявания? Фактът, че такива в системата няма говори повече за състоянието на здравеопазването в България и доверието към лекарите, отколкото за смъртността от ковид. Подчертаваме още, колкото и грубо да звучи, че средната продължителност на живота в България е около 74 г.

Как може да сме убедени и че именно положителния тест на тези хора е причина за тяхната кончина? Всъщност това са въпроси, които се задават още от самото начало на пандемията и все още не са получили своя отговор, поне за пред широката общественост. Вероятно и няма и да го получат никога.

А новият „вариант” BA.5? За бъдещото обявяване на такъв предупредихме още в началото на годината и то бе неизбежно. В нашите „8 Странни прогнози за пандемията през 2022 г.”, „предсказахме”, че той ще е точно такъв, каквто беше ясно, че ще бъде – по-заразен, тоест разпространяващ се по-лесно от човек на човек и много по-малко смъртоносен, тоест ставащ причина за смърт все по-рядко. С други думи – вирусът, произведен в лаборатория или не, следва натуралния път на патогените.

Защо тогава да носим маски, че и да ни задължават да го правим и да ни заплашват с глоби? Няма обективна причина да го правим извън болниците и реално никога не е имало. Но говорещите глави мислят по друг начин – трябва да има мерки, защото иначе няма да има мерки.

В същото време дежурните математици вече завишиха прогнозите си – не 5, не 10, а 20 хиляди на ден болни ще имаме. Но ще са „скрити” повечето от тях. Тоест заболяването вече е толкова сериозно, че хората могат да го крият? Абсурд след абсурд.

И както днес чух младежи да говорят по улицата: „Тези, които искат сега пак да носим маски, да си сложат по две и да спят вечер с тях!”.

Може би вече го правят.