Николай се правеше на Пабло Ескобар в ж. к. "Възраждане", но му щракнаха белезници пред мама и тати
В апартамента му униформените намерили и иззели множество прозрачни найлонови пликчета с марихуаната с тегло около 120 грама
20-годишният Николай Ковачев се правеше на Пабло Ескобар от бургаския ж. к. „Възраждане“, но здраво загази. Младият мъж, който живее с родителите си в семейно жилище на ул. „Патриарх Евтимий“, изкарвал някой лев с разпространение на марихуана. Той обаче не проявил здрав разум и държал стоката си в жилището на майка си и баща си. Така вчера служители от Пето Районно управление – Бургас нахлули изневиделица и стреснали семейството.
Оказало се, че те следили Николай в продължение на месец и имали сигнали, че разпространява дрога.
При проверката, на която присъствали и родителите на младежа, униформените намерили и иззели множество прозрачни найлонови пликчета, съдържащи глави от съцветия / марихуаната с тегло около 120 грама/, електронна везна. Николай е задържан за срок до 24 часа. Работата по случая продължава от служители на Пето Районно управление – Бургас.
Днес съседите на ул. „Патриарх Евтимий“ 107 бяха потресени от новината за ареста на Николай. Те го описват като приветлив младеж от добро семейство. Истината обаче се оказа друга.
Слабите страни на всяка зодия: Как да се справим с тях
Гонзо със стрела по "съветника" Бербатов
Домашен шоколадов сладкиш за нула време
Илия Груев и Лукас Петков няма да летят за Джакарта
Перфектни печени картофи със сирене за 30 минути
Фреди Люнберг се извини на българските футболни фенове, замесен е бургазлия
Лесна рецепта за домашен хляб
Голяма загуба сполетя Светлана Василева
Елвиса попиля отпадналата от „Ергенът“ Ангелина: Беше там на почивка
Седем причини, поради които Тръмп не печели войната с Иран
Посрещнахме астрономическата пролет
Разкриха нов незаконен старчески дом край Варна
Никито беше кукла на Десков.
- Едната, малката група, аз наричам българяни. Те присъстват в българската територия с правата и морала, прилягащи фактически на агресор. Това е малко хищно племе, което е завладяло своята територия и няма никакво намерение да преживява в някакви компромисни форми с другите - арийци срещу дравиди, конкистадори срещу маи, османлии срещу гяури и пр. Тоест, имаме отношение между агресор и подчинените нему. Това са неприкрити форми на антагонизъм с невъзможност за каквато и да е търпимост извън условието за абсолютно и безусловно подчинение от страна на покорения етнос.
Българяните могат ясно да бъдат описани като хора, тежко враждебни на всички останали, т.е на българите. Те са убедени, че са по-добрите, по-важните, те са хубавите, умните, енергичните, творческото начало - че са, всъщност, солта на Земята, но че Бог ги е наказал да се родят тук, а те могат да оправят Божията грешка като се легализират и другаде, оставяйки тук имотите си и своите управляващи. Това съсловие е тънката ципа на приемащите се за "първа ръка хора", които общо взето са пренесли всичко, което са могли на Запад. Връщат се тук само за да нагледат имотите си и тези, които им служат. Българи не са, но ако все пак успееш да ги уличиш в нещо българско, те се обиждат. Българяните започват колкото може по-рано да говорят с децата си на чужд език, българският е само за ниско-културно битово общуване, за разговор с прислугата - но не бива да се практикува публично пред хората. Иска им се децата им да не знаят български, за тях е чуждо всичко случило се в България през последните 150 години. Всъщност това са чужденци, които обаче нямат намерение да се връщат там, където са, а и истината е, че те нямат къде да се върнат. Техният генезис е тук, по нашите земи - това са хора тук, но от "отвъдното".
Останалото множество от хора всъщност е "долната класа", "простолюдието", "народецът" - които обитава низините на съвременната българска социална структура – една съвсем тънка ципа свръх богати българяни, второ - умираща, отчаяна, объркана средна класа, но все още много енергична и способна на политически прояви, и на трето място - увеличаващата се долна класа на България. Това е огромна маса - овълчен, отвратен, озлобен, дезинтересиран, политически отчужден народ, който може да бъде и опасен. Той е управляем и може да бъде запален, насъскан срещу цигани, турци, чужденци, включително и срещу самия себе си. Така двете Българии живеят не паралелно, а перпендикулярно и в точката на допир всеки заинтересован с минимални технологични умения може да предизвика тежък конфликт. Ако говорим за опасност, можем да я открием в самата възможност заинтересовани кръгове да предизвикат пожар в точката на допир. Там гори перманентна омраза и тя може да бъде използвана като гориво за различни технологични цели.Но не е изключено от този допир да лумне и един голям пожар , който да изпепели цялата държавност. Но това е най-ужасната, геополитическата възможност. Например, може да стане така, че геополитическата граница, деляща т. нар. "хартланд" и "римланд" да мине по билото на Стара планина. Може да бъде заплашен териториално-политическия интегритет на българската държава.
Българският социум има и опит, и сръчност да живее в бездържавие. Това означава елитите, които те ръководят, да не са твои, а пък на селско и махленско ниво да се самоуправляваш. Това ние го умеем, макар и да не сме никак уникални - нали в света има доста племена, които живеят без държава и са се научили да оцеляват. Петте века робство са източникът на нашата огромна жилавост и устойчивост, ние можем без високи дялове на културата и без суверенна държавност да преживяваме. Но това е живот, във собствения си заден двор – до чушкопека, ракийката и жената на съседа. Такива етноси живеят извън историческото време и това е техният начин да бъдат вечни.
Това е колкото неприятно, толкова и понятно. Но големият въпрос си остава за решаване от нас, българите – можем ли да принудим т.нар. национален политически елит да бъде отговорен пред Историята? Защото днешният елит няма усет за историческа мисия, той не чува гласове нито от миналото, нито от бъдещето, чува само куркането на стомаха си и си мисли само как да го напълни.
А ако не можем да задължим елита си да бъде на височината на историческите си отговорности – можем ли да го сменим?
А ако и това не можем – тогава у дома ли сме си? Или вече някой друг е тук у дома си?
И ако е така – какво правим?
айде честито пич да се чустваш
Тоз напрао удари Чапо ве!
Проверете го да не е с инфаркт
Две шепи трева!
Ми те толкоз се изгърмяват за няколко дена.
Въх въх въх
Много перверзен милф, ще га ръмбя тези дни! :D