Тази страна внася 90% от хранителните си стоки. Как се справя с инфлацията?

Ключови думи: инфлация, храна, флагман, хранителни стоки

Сингапур е известен с разнообразната улична храна и традиционните ястия, но в същото време страната е изправена пред постоянно предизвикателство - продоволствената сигурност.

Все по-належащият въпрос отново попадна в светлината на прожекторите след забраната за износ на пилешко месо от съседна Малайзия, от която Сингапур внася 34% от цялата консумация на този продукт, пише CNBC.

Като малка островна държава, Сингапур няма природни ресурси и внася 90% от храната си от над 170 държави и региона.

Тъй като страната е уязвима на много външни фактори, правителството стартира инициатива „30 на 30“, за да произведе 30% от хранителните си нужди до 2030 г.

Но Сингапур вече усеща последиците от нарастващата инфлация. Цените на храните там са се повишили с 4.1% през април спрямо година по-рано, а през март темповете на растеж бяха с 3.3%.

За уличните заведения ситуацията е особено трудна, тъй като те са поставени под натиск да поддържат сравнително ниски цени за клиентите си.

Ремус Соу притежава сергия в Сингапур, на която продава японски купи с ориз. През последните шест месеца цените на продуктите, които купува, като олио, яйца и месо, са се повишили с между 30% и 45%.

Наскоро Соу е вдигнал цените за първи път, откакто отвари заведението си преди две години. Но той коментира пред CNBC, че ако цените продължат да растат, между 20% и 35% от клиентите може да не дойдат отново на щанда му.

Финансовите власти в Сингапур заявиха, че се очаква повишените глобални цени на храните да продължат да допринасят за местната инфлация и след 2022 г.

Недостигът на храна ще продължи в краткосрочен план и вероятно дори през следващата година или две, смята Дил Рахут от Института на Азиатската банка за развитие.

Някои страни не могат бързо да запълнят празнината, оставена от конфликта в Украйна, защото изкарването на местна продукция отнема поне една година. И дори войната да приключи веднага, цените на храните няма да се върнат  незабавно към предвоенните си равнища. Това е така, защото фактори като повишената цена на горивото, недостига на работна ръка и нарушената верига на доставки ще задълбочат съществуващите дефицити.

Световната банка очаква цените на храните да се повишат с около 20% тази година, преди да започне известно облекчаване през 2023 г.

Сингапурският план „30 на 30“ има за цел да даде на Сингапур достатъчно самостоятелно производство, за да може да премине през трудните времена, но, според икономистите, това няма да е достатъчно, за да замени напълно вноса. Това е така, защото правителството е решило да инвестира повече в нарастването на брутния вътрешен продукт на страната и средния доход на домакинството, вместо да инвестира в селскостопански дейности.

Технически би било възможно Сингапур да постигне целта си, но остават два въпроса – цените и нагласите на потребителите към „новата" местна храна.

Според Пол Тенг от Института по международни отношения Раджаратнам, потребителите предпочитат да консумират естествени продукти и може да не приемат иновативни хранителни стоки, като отглеждани в лаборатории кокошки и алтернативни източници на протеин, които заемат важно място в плана „30 на 30“.

Дил Рахут пък предупреждава, че постигането на целта ще бъде много трудно, тъй като крайният срок наближава, а Сингапур все още произвежда само 10% от собствените си хранителни нужди.

Освен това потребителите ще продължат да купуват вносни хранителни продукти, ако те са по-евтини от местната продукция, освен ако правителството не прибегне до субсидии.

Икономистите са на мнение, че правителството може в краткосрочен план да осигури защитни мрежи за хората в неравностойно положение чрез плащания в брой или ваучери.

Но според Тенг, една от слабостите на Сингапур е, че въпреки че се опитва да диверсифицира вноса си от много държави, той все още разчита в голяма степен само на няколко от тях.

Страната е внесла 48% от пилешкото месо от Бразилия и 34% от Малайзия през 2021 г. Повечето от внесените от Малайзия пилета са живи, докато останалите, които идват от Бразилия и други страни, са замразени. Затова, според него, диверсификацията на вноса би трябвало да заема важно място в бъдещите политики на правителството.

Освен това то може да насърчи повече сингапурски компании да отглеждат храни в чужбина и да сключват споразумения с други правителства, за да гарантират, че продукцията не е подложена на забрани за износ.

„Решението за голямата картина е да се уверим, че страните производителки и страните износителки, имат излишък от храна. Има много начини, по които можем да помогнем на тези страни да постигнат тази цел“, казва Тенг.

Дил Рахут също е на мнение, че Сингапур, в ролята си на технологично напреднала страна, може да окаже подкрепа на други страни да подобрят своите системи за производство на хранителни продукти. 

Източник: Profit.bg