Китай може малко да спечели, но много да загуби като съюзник на Русия

Ключови думи: Русия, Украйна, новини, Флагман

Само за няколко дни инвазията на Русия в Украйна преобърна с десетилетия мисленето и практиките в международните отношения. Нищо няма да е същото като преди. Дори изявлението от 5000 думи за „международните отношения в новата ера“, съвместно публикувано от Китай и от Русия само преди месец в Пекин, което ще направи света безопасен за автокрацията беше изместено от тези събития. В това грозно руско блато, ролята и поведението на Китай заслужават специално внимание, и не на последно място, след като се чудим дали Украйна днес утре може да стане Тайван.

Китай и Русия се сближават от известно време. Обвързванията са видими в двустранната търговия, която се е удвоила повече от 2015 г. и е стигнала до почти $150 млрд. Китай е най-големият търговски партньор на Русия. Докато Русия може да се приеме почти за грешка при закръглянето на нейния дял в глобалния износ на Китай. Но двете страни си сътрудничат във военните учения, в регионалните споразумения за сигурност и търговия с технологии. Тези връзки до известна степен се противопоставят на другите различия и на многогодишните източници на недоверие, например като руския Далечен изток и Централна Азия. И все пак, най-голямата връзка във всичко това е геополитиката.

Начело с обсебени от контрола диктатори, които са си обещали да останат на власт и да защитават своите елити, и двамата лидери получиха своите политически възможности, създадени например от дългата опашка на „западната“ финансова криза от 2008 г., от Брекзит и от европейската политическа слабост, от Доналд Тръмп, и проблемите с управлението на Covid пандемията в много демокрации. Те са обединени в стремежа си към антиамериканска и антизападна програма, с която искат да прекроят световния ред, включително и ако се налага и със сила.

Неудобната и брутална инвазия на Путин в Украйна не променя нищо от това, но промени китайско-руските отношения, консумирани по време на Олимпиадата от 4 февруари, и това предизвика смайване в Китай.

Значителните спекулации се фокусират върху това, дали Си Дзинпин е знаел предварително за плановете на Путин. Трудно е да се повярва, че Си не е бил предупреден за това, особено след като САЩ се опитаха да го информират със своята разузнавателна информация, но получиха само неочакван отпор. Знаем също, че руските войски впоследствие са били предислоцирани от Далечния изток в Украйна и се знае, че Китай е изкупил обратно освободения преди това петрол от своя стратегически петролен резерв.

Каквато и да е реалността, смята се, че Китай е съучастник, най-малкото като подкрепящ Русия и я подкрепя от много отдавна, така че ще е неудобно да я изостави върху шиповете на оградата.

Си няма да се отдръпне от Путин, защото това би довело до много неудобство и унижение вкъщи особено през тази ключова година, която ще завърши с 20-ия партиен конгрес. И все пак, заставането до Путин и явната подкрепа на слабата руска икономика ще обвърже Китай твърдо с държавата парий и ще подкопае доверието в държавното управление на Китай. Списъкът с приятели на Китай в световен мащаб така или иначе не е толкова голям или впечатляващ.

Със силните си лостове за влияние върху Русия сега, Китай може да помогне на своя обсаден съсед, както с неговите банки, изключени от световната финансова система, със замразените му валутни резерви и на фирмите и лицата, подложени на санкции и замразяване на техните активи, така да превърне Русия във васална държава на Китай. Той може да купува много повече енергоносители и ресурси и да подлежи насрещни мерки от страна на повсеместните закони за санкциите, да отпуска заеми, да предоставя средства чрез споразумения за валутен суап, да търгува в юани и да доставя полупроводници и други технологични стоки.

Но все пак, Китай ще трябва да внимава как ще калибрира своя имидж, който да не изглежда прекалено сговорчив и да напомня на света, че той може да бъде агента за важните обществени блага, като например в това да участва в налагането на мира в Украйна, и че той иска глобалната система да остане относително отворена.

Не забравяйте, че за разлика от Русия, амбициите на Китай зависят от относително отворената световна икономика в търговията и технологиите, както и от глобалните и регионалните институции, които той би искал да преобразува, за да отговарят на собствените му интереси. Всичко това сега е изложено на риск, ако подкрепящите демокрацията нации изберат да се отдалечат от подкрепящия Русия Китай и така ако Китай бъде изолиран. Китай определено беше шокиран как ЕС, по-специално, заедно със САЩ се обединиха целенасочено и със санкции да замразят Русия от системата. Продължаващата зависимост на Китай от ключовите западни технологии и пазари остава, въпреки неговите актове за отделяне и самостоятелност. Със сигурност той не би искал да рискува да бъде в центъра на една финансова война от руски тип заради, например, Тайван.

Пекин разглежда Тайван като неотменна част от Китай и затова неотдавнашната му декларация за подкрепата за териториалната цялост на Украйна не трябва да се приема за чиста монета. Китай никога не е изключвал превземането на Тайван със сила, но инвазията на Русия в Украйна, ако не нещо друго, прави подобни действия на Китай над Тайван по-малко вероятни, отколкото изглеждат.

Поне от рационална гледна точка Китай със сигурност ще отбележи, че по време на война и най-подготвените планове се провалят, а съпротивата на хората, отчаяни за своята страната си, не е клише, което да заслужава, Тихоокеанският флот на САЩ и другите държави от алианса Quad са наблизо. Освен това той ще е много наясно, че „западното“ и другото глобално икономическо и финансово отблъскване е всичко друго, но не и една изразходвана сила и това е потенциално много ефективно. Ако Русия, като основен производител на суровини, е толкова чувствителна към финансовата война, тогава Китай, като икономически колос със силни зависимости, е изложен на още по-голям риск. Трябва да се има предвид и също, че Япония възроди дебата да получи ядрени оръжия от САЩ и това ще сложи край на политиката на двусмислие за политическия статут на Тайван.

Новите отношения на Китай с Русия ще останат, но те се промениха радикално. Сега той притежава големи лостове за влияние върху Русия, но при една тясна връзка между тях може да спечели малко в световен мащаб и много да загуби. Си няма добри възможности, а само трудни избори, които да направи, докато се опитва да извърви пътя между подкрепата за Русия и възстановяването на приятелските си отношения със Запада. Но трябва да изключим мисълта, че тоталитарният лидер на Китай ще бъде по-различен от това, което винаги е била Русия.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)