Двойни дипломи привличат БГ студенти зад граница

Ключови думи: диплома, студент, образование, зад граница, в чужбина

Двойни дипломи и обучение в две страни привличат българските кандидат-студенти зад граница. За тази нова тенденция сред желаещите да учат в чужбина сподели пред „Монитор“ консултантът от ЕДЛАНТА Яна Натова.

Тя обясни, че по този начин, след като завършат, студентите получават две дипломи от два различни университета. Така те имат възможност както да обогатят своите познания и опит, така и да се възползват от два метода на обучение, като придобиват различни умения и се докосват до други култури.

„Много от кандидатите се интересуват от програми, при които да получат двойни дипломи. Такива се предлагат в много университети в Европа и са резултат от сътрудничеството между университети от една и съща страна или от различни страни, дори континенти“, обясни Натова.

Например могат да учат инженерни науки - две години в LUT University във Финландия и oщe две в Hebei University of Technology в Китай Кандидатите на CITY College, University of York Campus Europe в България завършват едновременно с българска (от НБУ) и с британска диплома (от University of York). Друг пример за double degree e Westfälische Wilhelms-Universität Münster, който предлага на своите студенти възможността да учат Management, Society and Technology и да получат както немска диплома, така и диплома от University of Twente - топ университет в страната на лалетата.

Макар и този тип програми да са все още сравнително рядко срещани за бакалавърска степен, те са доста по-популярни за магистратури. Има дори програми като тази на Vrije Universiteit Brussel и Universitе Libre de Bruxelles, благодарение на която студентите прекарват по един семестър в четири различни европейски столици - Брюксел, Виена, Копенхаген и Мадрид.

По думите на експерта на ЕДЛАНТА притесненията, които ковид създаде у кандидат-студентите и техните родители, вече се разсейват с отслабването на пандемията и интересът към обучението в чужбина нараства всекидневно Наред с традиционно популярните страни бъдещите студенти все по-често обръщат поглед към нови учебни дестинации на картата за висше образование.

„Германия, Австрия и Нидерландия запазват лидерските си позиции най-вече заради установените академични традиции, съвременните програми, ориентирани към практиката, и не на последно място - достъпните такси за обучение. През последните няколко години все по-привлекателни се оказват и други страни, които също предлагат програми на английски, например Ирландия, Белгия, Италия, Испания, Финландия, Гърция и Кипър. Има и по-екзотични дестинации като Япония и Малайзия, които предизвикват все по-голям интерес, особено сред тези, които искат да учат инженерни специалности на английски език или програма Liberal Arts, която дава познания в сферата на хуманитарните науки, сподели Натова.

Според експерта напливът към университети в Нидерландия, който Брекзит предизвика, постепенно ще се преразпредели между други страни. При кандидатстването в чужбина родителите се интересуват най-вече в кой университет детето им ще получи качествено образование и рядко държат на конкретна страна. „За родителите е важно да комбинират интересите и талантите на своето дете с възможностите, които образованието дава за успешна професионална реализация в бъдеще“, разясни експертът от ЕДЛАНТА.

Ето защо винаги остават популярни специалности, свързани с инженерните науки и информационните технологии, както и специалностите „Медицина“, „Психология“ и „Архитектура“. С утвърждаването на нови, модерни професии се засилва интересът и към специалности като „Креативен бизнес“, „Гейм дизайн“, „Бизнес аналитикс“, „Етично хакерство“, както и към програми като „Биотехнологии“, „Нанотехнологии“, „Роботика“ и др.

При консултациите с образователните агенции кандидат-студентите и техните родители се интересуват дали и къде студентите ще имат възможност за стажове за да работят по специалността си докато следват, както и къде биха могли да продължат след това с магистърска програма. Например дали кандидатът ще може да направи магистратура в същия университет, в „по-тясна“ сфера, или ще трябва да учи втори език, докато следва, за да може след това да продължи образованието си в друга страна и да придобие повече опит. Настаняването и наличието на стипендии и финансова помощ също са сред често задаваните въпроси.

Според наблюденията на Натова голяма част от кандидат-студентите заминават да учат извън страната с нагласата да придобият качествено образование и практически умения, които отговарят на изискванията на съвременната икономика, и след това да се върнат в България, за да приложат знанията и опита си и да променят живота в родината към по-добро. Но има и такива, които избират да останат за по-дълго в чужбина.

Подготовката да започне най-късно през лятото преди 12-и клас

Сроковете за кандидатстване зависят от страната, университета и специалността. Препоръчително е процесът на кандидатстване да започне най-късно през лятото между 11-и и 12-и клас. Така ученикът ще има време да се подготви за изпит за езиков сертификат и допълнителни изпити, ако се изискват. Има обаче и програми с по-късни срокове за кандидатстване например в сферата на бизнеса, компютърните науки и изкуствата. В Германия, Австрия, Белгия се кандидатства в края на 12-и клас, защото университетите изискват готова диплома (а не само академична справка).

Някои университети в Япония имат по няколко сесии за прием през година. „Промените, които се случиха в системата за средно образование в България, и новите видове дипломи, с които вече ще завършват учениците, предполагат по-ранно кариерно ориентиране. Доскоро кандидатите избираха своите специалности и какви матури ще държат обикновено в края на 11-и клас. Сега това трябва да се случи по-рано - още в 10-и клас. Изборът на профилиращи предмети и новите видове дипломи определят каква специалност кандидатът ще може да учи в университета.

Това е особено валидно за програми, изискващи познания в конкретни научни области, например медицина, биотехнологии, фармация, архитектура и други инженерни или икономически специалности“, обясни Натова.

На всички въпроси, свързани с образованието в чужбина, бъдещите кандидат-студенти и техните родители ще могат да получат компетентен отговор по време на изложението „Образование за успешна кариера“, което ЕДЛАНТА организира на 12 март в София (в грандхотел „Милениум“) и на 13 март в Бургас (в грандхотел и спа Приморец“).

Посетителите на изложението ще могат да се срещнат лично с представители на престижни университети от Австрия, Белгия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Япония и България, както и с експертите на ЕДЛАНТА, за да направят своя информиран избор на специалност и университет в чужбина.

МС предлага и у нас вузовете да обучават съвместно

С промени в закона за висшето образование кабинетът предлага две или повече висши училища да обучават съвместно студенти, а след това ще издават общи дипломи. Идеята неведнъж вече бе приета в края на август 2021-а от служебния кабинет, но така и не стигна до гласуване в зала заради разпускането на Народното събрание. Затова и кабинетът предлага промените отново. Тогава образователният министър акад. Николай Денков обясни, че вузовете искат да провеждат съвместно обучение, но то не е регламентирано законово.

С промените Министерството на образованието и науката насърчава сътрудничеството между висшите училища чрез създаване на съвместни мултидисциплинарни специалности. Студенти, записани в тях, ще изучават отделните дисциплини в различни университети. Висшите училища ще използват общи ресурси и академичен капацитет за подготовката на кадри по професии, изискващи знания и умения от различни области, които са важни за развитието на икономиката и обществото. Това ще повиши качеството и ефективността на образователния процес.

За да могат да обучават съвместно студенти, университетите ще сключват споразумения помежду си. Специалностите са от нерегулираните професии в професионални направления, за които всяко висше училище има акредитация, съответстваща на неговата част от съвместното обучение.

Условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка и издаването на дипломите ще се уточняват в споразумение, чието съдържание е посочено в проекта на закон. Приемът ще се осъществява в рамките на утвърдените места за професионалното направление на координиращото висше училище.