Защо стотици хиляди жени избраха да направят аборт заради Чернобил

Ключови думи: чернобил, флагман, аборт

Току-що родилите майки гледат с любов към своите бебета... След това камерата се отдалечава към празно бебешко легълце.

До кошарката, скрита зад тънка завеса, една майка скърби тихо за загубата на своето бебе. Съпругът ѝ, един от първите пожарникари, започнали да гасят пагубния радиационен пожар в Чернобил, избира името Наташенка за своята дъщеря, мигове преди да умре в адски мъки заради лъчева болест.

Няколко месеца по-късно Наташенка се ражда и живее само 4 часа. Умира заради сърдечна недостатъчност и цироза - и двете следствие от това, че майка ѝ е посещавала силно заразеният ѝ татко в болницата. Следствие на това, че една съпруга е искала да бъде до мъжа си в последните му мъчителни мигове. 

Тази смразяваща кръвта сцена е част от така обсъждания и високо оценен мини-сериал "Чернобил" на HBO. Един сериал, който ни отвори очите са тихия ужас, който всява един невидим, но смъртоносен враг, от който и до днес продължават да страдат много хора.

Още по-мъчителното е, че Людмила Игнатенко, жената, която губи мъжа си, а след това и бебето си заради радиацията, е реална личност и това е истинската ѝ история.

"Казват, че радиацията е щяла да убие и майката, но бебето ѝ е абсорбирало всичко вместо нея", разкрива Уляна Хомнюк, героиня измислена специално за сериала. "Живеем в държава, в която децата трябват да умрат, за да могат майките им да живеят."

Съдбата на Людмила Игнатенко остава като ужасяващ пример за трагедиите, които е трябвало да преживеят оцелелите след Чернобил. Защото понякога е спорно за кого е било по-лесно - за тези, които са намерили смъртта си почти веднага след аварията или за онези, които са продължили да живеят с последиците.

Дългогодишни проучвания доказват, че бебетата, които са били изложени на радиация в утробата, са по-застрашени от развитие на някакъв вид рак като възрастни. Но изследванията не могат да докажат категоричната връзка, както и не доказват, че тези бебета е по-вероятно да развият несъвместими с живота малформации. Днес лекари и учени твърдят, че това всъщност са били единични случаи и здравословните проблеми за новородените далеч не са били толкова страшни.

Но тогава се случва нещо друго и много по страшно - седмици след аварията, липсата на информация кара хората да развият т.нар. "радиофобия". Дори лекарите започват да се съмняват във властите и в информацията, която им дават за мащабите на заразяването.

В резултат на това десетки, дори стотици хиляди бременни жени решават да направят аборт - някои по съвет на лекарите, а други въпреки техните съвети да не го правят. Хората изпадат в абсолютна паника. Жените започват да убиват доброволно децата в утробите си. Защото липсва информация, липсват медицински факти. Прииждат само ужасяващи истории за хора, които загиват от лъчева болест и за бебета, които се раждат с две глави.

"По данни на Международната агенция за атомна енергия между 100 000 и 200 000 бременности са били прекъснати в Източна Европа заради грешните съвети на лекари, че радиацията от Чернобил носи сериозен риск за неродените деца."

Този избор на хиляди жени се усеща пряко в спада на раждаемостта между 1986 г. и 1987 г. В Украйна хиляди жени се решават на аборт месец след аварията. Дори и в по-далечни места като Унгария, Гърция, Дания и Италия, се отчита значителен ръст на абортите, свързани с аварията. Важно е да се отчете, че след ядрената авария във Фукушима не е имало нарастване на броя на абортите. Това показва до къде може да доведе липсата на информация.

"Това, което ме плаши, е че бременните жени идват при нас отчаяни и искат да направят аборт", разкрива унгарският лекар Имре Файфер през юни 1986г.

Жените са били ужасно изплашени, развили са радиофобия и са смятали, че със сигурност бебетата им няма да се родят нормални.

Психиката на хората, преживели трагедията в Чернобил, е била страшно разклатена. Учени разкриват, че по онова време хората са били 4 пъти по-предразположени към високи нива на стрес, депресия, паник атаки и психични заболявания, а това продължава да дава отражение и на днешните поколения.

Сериалът "Чернобил" е напоен с тягостното усещане за болка, която е навлизала в живота на хората така, както радиацията е преминавала директно през телата им. Много семейства не са били способни да продължат да се радват на бремеността, макар да са ги уверявали, че има много малък шанс бебето да се роди в увреждания.

Когато чуем за Чернобил, си представяме изоставени призрачни градове и табели, които предупреждават за опасност от радиация.

Но от гледната точка на жените, това бедствие се свързва с по-близки, с по-битови и банални картини - лекарски кабинети, кухненски маси и детски площадки. Внезапното покачване на абортите след аварията са индикатор, че чернобилската трагедия е коствала повече човешки същества, отколкото можем да си представим. Взела е повече невинни жертви, отколкото официалната статистика може да преброи.

И още един тъжен извод - липсата на информация е страшна почти толкова, колкото радиацията.

Източник: Edna.bg