Изправен ли е светът пред заплаха от истинска ядрена война?

Ключови думи: ядрена война, флагман, заплаха

Няколко дни след началото на военната инвазия на Русия в Украйна руският президент Владимир Путин нареди ядрените сили на страната да бъдат приведени в режим на готовност. Руски ядрени подводници пък започнаха учения в Баренцово море.

Градусът на напрежението в международната геополитика се повиши до нива, невиждани от Студената война насам, а все повече анализатори си задават въпроса каква е реалната опасност да бъдат използвани ядрените бойни арсенали на Русия или на някоя от останалите държави, които притежават подобни оръжия.

В зората на ядрената ера сред края на Втората световна война Съединените щати се надяват да запазят монопола върху новото си оръжие, но технологията скоро се разпространява по целия свят. САЩ хвърлят първите две атомни бомби през август 1945 г. над градовете Хирошима и Нагасаки в Япония, пише Профит.бг.

Само четири години по-късно Съветският съюз извършва първата си ядрена пробна експлозия. Следват Обединеното кралство (1952), Франция (1960) и Китай (1964). В стремежа си да предотвратят по-нататъшното разширяване на ядрените оръжия, Съединените щати и други страни подписват Договора за неразпространение на ядрено оръжие през 1968 г. (Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons, или NPT) и Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити през 1996 г.

Индия, Израел и Пакистан никога не са подписвали Договора за неразпространение на ядрено оръжие и притежават ядрени арсенали. Ирак инициира тайна ядрена програма при управлението на Саддам Хюсеин преди войната в Персийския залив през 1991 г.

Северна Корея обяви оттеглянето си от договора през януари 2003 г. и оттогава твърди, че провежда тестове на ядрени бойни глави. Иран и Либия са извършвали тайни ядрени разработки в нарушение на условията по договора, а за Сирия има подозрения, че прави същото.

Към момента на сключването на NPT ядрените запаси на Съединените щати и на Съветския съюз са десетки хиляди. В началото на 70-те години на миналия век американските и съветски лидери сключват серия от двустранни споразумения и инициативи за контрол на въоръженията, а по-късно помогат и за намаляването на размера на техните ядрени арсенали.
Кой притежава най-много ядрени оръжия днес?

Днес САЩ разполагат с 1357 стратегически бойни глави, а Русия - с 1458, по данни на глобалната Асоциация за контрол на въоръжаването. Бойните глави се отчитат съгласно разпоредбите на новото споразумение START (New Strategic Arms Reduction Treaty), което беше удължено с пет години през януари 2021 г.

START ограничава арсенала на всяка от двете страни до 1550 стратегически бойни глави на въоръжение. И Русия, и Китай обаче притежават по-малък брой нестратегически (известни още и като тактически) ядрени бойни глави, които не подлежат на никакви договорни ограничения.

Китай, Индия и Пакистан пък разработват нови балистични и крилати ракети, както и ядрени системи за доставка по море. Освен това Пакистан понижава прага за допустимите причини за използване на ядрени оръжия, като разработва тактически планове за ядрено оръжие, за да се противопостави на предполагаемите индийски конвенционални военни заплахи.

Северна Корея продължава ядрените си проекти в нарушение на по-ранните си обещания за денуклеаризация.

Световно признатите ядрени всили притежават над 13 000 бойни глави на въоръжение. За Северна Корея, която е деветата държава с ядрено оръжие, се смята, че е произвела материал, достатъчен за 40-50 бойни глави, въпреки че действителният размер на нейните запаси остава неизвестен.

След Русия и САЩ, чиито арсенали са в пъти по-големи от тези на останалите държави, се нареждат Китай (с около 350 бойни глави), Франция (290), Великобритания (225), Пакистан (165), Индия (156) и Израел (90).
Защо ядрените оръжия са толкова опасни?

Ядрените оръжия са предназначени да причинят максимално опустошение, като силата им зависи от много фактори, като размера на бойната глава, колко високо над земната повърхност е детонацията и релефа, върху който се извършва. 

Но дори и най-малката бойна глава може да причини огромни човешки загуби и трайни последици за околната среда. Бомбата, която отнема живота на 146 000 души в Хирошима по време на Втората световна война, е с мощност от 15 килотона.

Днешните ядрени бойни глави достигат до над 1000 килотона. В зоната на непосредствено въздействие на ядрената експлозия не би оцеляло нито едно живо същество.

След ослепителната светкавица при взрива се появяват огромно огнено кълбо и взривна вълна, която може да унищожи сгради и конструкции в радиус от няколко десетки километра. Освен непосредствените разрушения, завишените нива на радиация след експлозията продължават да сеят смърт години след нея. 

Какво представлява теорията за "ядреното сдържане" и как работи?

Аргументът в подкрепа на поддържането на големи ядрени арсенали е, че способността на дадена държава да унищожи напълно своя противник би го възпряла да я атакува.

Най-известният термин за това е т. нар. "взаимно гарантирано унищожение" (от англ. MAD - Mutual Assured Destruction, което е и игра на думи, тъй като думата "mad" на английски означава и "луд").

Въпреки че има много ядрени опити и непрекъснато нарастване на техническата им сложност и разрушителна сила, ядрените оръжия не са били използвани във въоръжена конфронтация от 1945 г. насам.

Руската политика също признава ядрените оръжия единствено като възпиращ фактор и изброява четири случая, в които те биха могли да бъдат използвани -

изстрелване на балистични ракети, атакуващи територията на Руската федерация или нейните съюзници;
използване на ядрени оръжия или други видове оръжия за масово унищожение срещу Руската федерация или нейните съюзници;
атака срещу критични правителствени или военни обекти на Руската федерация, която застрашава нейния ядрен капацитет;
агресия срещу Руската федерация с използване на конвенционални оръжия, когато самото съществуване на държавата е застрашено.

Трябва ли да се тревожим?

Вероятността от ядрен конфликт може да се е увеличила леко през последните дни, на фона на ескалацията на напрежението около войната в Украйна, но все още остава ниска, според повечето военни експерти.

Дори заплахата на Путин да е предвидена като предупреждение, а не като сигнал за някакво текущо желание за използване на оръжията, винаги съществува риск от това едната страна да изтълкува погрешно другата или събитията да излязат извън контрол.

Министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс коментира пред BBC, че Обединеното кралство досега не е видяло промяна в действителната позиция на ядрените оръжия на Русия. Разузнавателните агенции на западните държави обаче следят за всяка възможна индикация за подобна промяна.