„Възраждане” вървят към първа политическа сила, ножицата между ваксинирани и антиваксъри е опасно разтворена

Бившият депутат и настоящ адвокат Димитър Стоянов анализира обстановката у нас и за първи път проговори за работата си по линия на националната сигурност

Ключови думи: Димитър Стоянов, бсп, адвокат, възраждане, ваксина, флагман

Димитър Стоянов бе народен представител на БСП в 44-тото НС, бивш общински председател на партията в Бургас. Името му се свързва с някогашната Държавна сигурност в региона – тема, по която за първи път той открито говори пред Флагман в настоящото интервю. Повод за разговора с репортер на сайта е случайно засечен диалог между юриста Димитър Стоянов и гражданин в коридора на Съдебната палата, смятащ, че той все още е депутат и е отговорен за настоящето на народа ни. Преместваме се в кантората му, в непосредствена близост до съда, за да чуем анализа и прогнозата на доказан експерт по национална сигурност и право.

-Г-н Стоянов, водим този разговор в адвокатската Ви кантора в Бургас на ул. „Анушка Драгиева“ №3. В кабинета Ви е спокойно, тихо. Не се ли интересувате от бурите в Народното събрание, от усложнената за България външна обстановка?

-Продължавам да се нтересувам от политиката и съм наясно с това, което става, въпреки че не участвам в самия политически живот. Идвам от Съдебната палата и подготвям документи за предстоящо заседание по важно дело, затова е тихо тук. Сега се интересувам от политическите процеси в качеството ми на човек, който е бил в политиката, на ниво експерт. Това, което се случва в момента в НС е следствие на всичко това, което стана през цялото управление на ГЕРБ в последните десет години. Това е процес, който се развиваше и се развива. ГЕРБ – основната политическа сила, отстъпи позиции и на нейно място идат нови хора – с големи амбиции в много сложно време. Аз нямам някакви съществени очаквания.

-Според Вас тези нови хора знаят ли какво правят?

-Това исках да кажа. Те не са наясно какво трябва да правят. Едно време беше популярен терминът „Разузнаване с бой“, та горе-долу това е ситуацията. Те трябва в движение да решават проблеми, за които не са подготвени.

-Вашата партия БСП е част от управляващата коалиция. В редиците й има опитни политици, специалисти в различни области. Според Вас дали премиерът Кирил Петков и тясното му обкръжение се вслушват в идеите, в съветите им?

-БСП не е в кондиция. Там има подготвени хора, но няма подготвени млади кадри. В случая партията влиза в правителството. Въпреки че го прави нахъсано, не може да демонстрира потенциала, с който разполага. И тук стигаме до коалиционното правителство и коалиционната култура на всички, участващи в него.

Ще успеят ли да намерят баланс на интересите, така че да работят заедно за благото на страната? Ще правят ли разумни компромиси помежду си и по отношение на решенията, които вземат? Защото ситуацията е изключително сложна и по отношение на международната обстановка. На мен ми се струва, че те вървят встрани от реалните проблеми.

-След отстраняването на Цацаров и разтурянето на КПКОНПИ, особено се ожесточи войната срещу главния прокурор Иван Гешев, който обаче не дава индикации да бъде сломен. Това ли е най-наболелият проблем в държавата?

-България има сериозни проблеми с корупцията и това не е отсега. Те са натрупани от последните 30 години. Мен ме съмнява едно правителство с краткия мандат, който се очертава, че ще успее да ги реши. За да тръгне напред България, на първо място трябва да бъдат поставени икономическите проблеми и решаването на въпросите, свързани с икономическото развитие на България. Това е въпросът, от който досега са бягали всички правителства.

Това правителство прави същото – не виждам да решават въпроси, свързани с икономически градеж. В момента опират до това да доказват колко корумпирано е било предното правителство. В това число и прокуратурата. От гледна точка на Конституцията не знам как ще бъдат постигнати целите им, трябва да се правят промени в закони, което пък означава висящност на прокуратурата и невъзможност да работи пълноценно. По-скоро ще бъдем облъчвани с борби срещу групировки, задържане на хора, влизане в кметства и т.н., с оглед на това общественото мнение да бъде насочено някъде встрани.

Ясно е, че това правителство не може да свърши много работа и заради това те се стремят да насочат вниманието към престъпността. Казвайки всичко това, отчитам, че правителството върши нещо положително и то е, че опитва да отмие известна част от недостатъците и пороците, натрупани от ГЕРБ. Но на тях няма да им стигне времето.

-Атакуват се показно кметове на ГЕРБ и се влиза в Общини на ГЕРБ. С това ли ще се ограничи борбата срещу престъпността?

-Както знаете, аз съм бил в службите за сигурност. Лично моето мнение е, че такива действия се вършат ефективно, ако е спокойно, без шумотевица. Не е необходимо да се тръби из медиите, да се преследва PR ефект. Ако всичко е доказуемо и се премине към търсене на наказателна отговорност, тогава може да се оповести и да се говори, колкото се иска. Сега обаче с едно влизане в кметство, за да се вземат документи, нужни за разследването, се създава брожение, администрацията спира да работи. Тя и без това, предполагам, е стресирана от смените, които настъпват. Не знам защо в такава сложна международна и вътрешна обстановка, ние се опитваме да блокираме работата на административните органи, в това число и на местната власт. Не че не трябва да става, но насочването и приказките в тази област, не водят доникъде.

-Според вас трябваше ли да се намеси прокуратурата след събитията от 12 януари, с опита да се влезе с взлом в Народното събрание?

-След като има престъпление, това е работа на прокуратурата. Тя трябва да вземе отношение. Някъде встрани обаче отива фактът, че българското общество е разделено и това се отразява на органите на реда и правосъдието. Това се наблюдава не само у нас, но и в чужбина. Има голям страх у хората и това е страхът от COVID. Но на мен ми се струва, че част от българите се страхуват повече от мерките, които се взимат в борбата със заболяването и по-точно от ваксините. Няма диалог. Има налагане на една воля и тя е, че хората трябва да бъдат ваксинирани. Българският народ не вярва на ваксините в голямото си болшинство. Реално, ако погледнем колко са ваксинирани и колко не са, ще установим, че има голяма част от хора, които се отнасят недоверчиво към всичко това. На мен ми се струва, че у българина сработва онзи инстинкт за самосъхранение, който ни е помагал да оцелеем пет века под турското робство – тогава, когато уж се изпълнява всичко, което казва властта, а всъщност нищо не става. Това е особеност за нас и няма сила, която да убеди голямата част от българите, че ваксинациите са полезни. Говоря го абсолютно отговорно.

-Интензивните отделения са пълни, предимно с неваксинирани.

-Болниците са пълни, да. Хората обаче говорят различни неща от това, което казвате Вие в медиите. А аз съм чувал, че основно са пълни с ваксинирани. Но нека допуснем, че това е злоумишлена пропаганда. Започнах да говоря по този проблем, защото това е ножица, която все повече ще се разтваря. И дистанцията между тези две групи хора – ваксинирани и неваксинирани, лично според мен, ще се увеличава. Смятам, че борбата с ковид няма да свърши с последният вариант на омикрон. Това нещо ще продължи 10 и повече години.

-Какво прогнозирате? За България, за региона?

-Като цяло за региона и в частност България прогнозирам изключително сложни времена. От всякаква гледна точка. Виждате, че има голямо напрежение по оста „Русия-САЩ-НАТО- Украйна“. Имаме два мощни съседа, с които трябва да се съобразяваме – Турция и Русия. Отделно с това, ако настанат бойни действия, ние ще бъдем арената. Ние сме в състояние, подобно на това през Втората световна война.

-Все още хората мислят, че сте народен представител. Чухме как в кулоарите на съда днес Ви задават политически въпроси. Вие приключихте ли с политическата си кариера?

-Смятам, че приключих. Иначе при мен идват хора от различни политически сили за съвети и аз се опитвам добронамерено да подхождам – и юридически, и политически. Лично моето мнение е да се избягват конфронтациите, но в тази ситуация, в която сме в момента, конфронтацията е неминуема. Например сега, говорейки за 12 януари, партия „Възраждане“ се опитва да хване това народно недоволство.

-По последни данни от социологията, трета политическа сила са именно „Възраждане“. Трендът расте нагоре. Мислите ли, че незабавно Румен Радев трябва да направи партия и да поеме държавата, която отива стремглаво в опасни ръце? Има ли изобщо такъв вариант?

- Радев има потенциал. Но една партия на Радев трябва да бъде в лявото пространство, защото там има голяма ниша. БСП в момента се е оттеглила от там и всичко, което ще се създава, според мен, ще бъде за сметка на Столетницата

. -Симпатизант ли сте на Костадин Костадинов? Така ми се струва.

-Не мога да кажа, че съм симпатизант на някого в момента, но гледам с каква нахъсаност и с какви действия започват „Възраждане” и очаквам, че те може би ще станат първа политическа сила. Мен ме притесняват поредните политически проекти, които се появяват. България, в общи линии, тъпче или на едно място или изостава, но винаги се появяват нови политически проекти, които отвличат част от вниманието на хората в друга посока, само за да се разбере накрая, че нищо не е свършено и сме изостанали. Спомням си как дойде Царят, после Бойко Борисов – фанфари, въодушевление, след това си заминаха. Всяка политическа сила идва с цел да възстанови справедливостта и доброто, след това заради същото си заминава.

-Защото не е успяла да направи нищо?

-Точно. Защото доброто и справедливостта са свързани с морала. Там закон не може да се създаде, не може да се постанови човек да бъде добър и справедлив. В момента, в който човек вземе властта, решенията му започват да се съобразяват с обстоятелства , които може би е нямал предвид. Знаете, че „Продължаваме промяната“ и по-специално новият министър-председател Кирил Петков допусна съществена грешка още в самото начало и тя ще продължи до края на политическата му кариера – декларацията за канадското му гражданство.

-БСП ли си остава вашата партия в крайна сметка?

-Аз напуснах партията, но БСП остава нещо, което лежи на сърцето ми. Знаете, че към края на 44-тото НС аз участвах в създаването на нова формация – „Българска прогресивна линия“, която застана в лявото пространство, но не успя да постигне, поне в самото начало, целите, които си бяхме поставили. Явно е необходим по-продължителен период на съществуване, за създаване на структури, за да научи обществото за партията.

-Удовлетворява ли ви в момента професията, която практикувате?

- Да, определено!

-С какви дела се занимавате основно?

-С гражданско и търговско право, но Адвокатско дружество „Стоянов и съдружници” е голяма кантора и с колегите обхващаме почти всички клонове на правото. Харесва ми радостта в очите на хора, когато са успели да постигнат нещо, което ги е тормозело, тревожело. Постигнали са някакъв вид справедливост, според собствените им виждания. Имат ми доверие като юрист, все пак имам практика 30 години.

-От самото начало не почнахте ли само с наказателни дела?

-След като излязах от системата на МВР, имах обвинителен уклон и бягах от наказателните дела, за да не се прояви това – смятах, че нямаше да съм обективен. В интерес на истината, доколкото съм работил в сферата на икономиката, за мен по-голям интерес представляваше и продължава да представлява търговското и корпоративното право.

-Когато работехте в сферата на националната сигурност, какви области покривахте? Бихте ли повдигнали завесата на тази част от живота си?

-Аз бях последният началник, до 1989 г., на службата за сигурност в „Нефтохим”. След промените, до 1994 г., бях началник на службата за сигурност, която обхващаше цялата икономика на Бургаска област, в ОДМВР-Бургас.

-Очакваше се Вие да станете директор на ОДМВР. Какво всъщност се случи под повърхността?

-Това беше в началото на 1996 г. Тогава ме извика Николай Добрев в София и ми предложи да поема дирекцията в Бургас, тогава вътрешен министър беше Любомир Начев. Аз отказах, защото бях започнал да се занимавам с право, вече имах 2 години в адвокатстката практика. Едновременно с това знаех, че правителството няма да се задържи, то беше повече от ясно. По- интересното е, че през 1992 г., по времето на правителството на Филип Димитров, ми предлагаха да оглавя местната служба за сигурност в Бургас, обаче Йордан Соколов, Богомил Бонев и началникът на НСС Арлин Антонов, казаха, че трябва да бъда уволнен, а не да ме издигат. Не бях уволнен, разбира се, но това усили желанието ми да напусна. След мен службата за сигурност бе оглавена от Калин Димов.

-Кога станахте председател на Общинския съвет на БСП, което всъщност се приема като апогей в лидерския Ви период?

-В края на 2007 г. и това продължи до 2011 г. Бях председател на общинската организация в този период. Два мандата общински съветник. Тогава ясно видях тенденциите, защото те личаха още по времето на Сергей Станишев, който не вземаше мерки да оздрави партията. Сегашното състояние на партията е напълно естествен процес.

-Когато бяхте в Народното събрание имахте напрегнато ежедневие, много контакти. Сега, като не сте там, как преминава денят Ви, когато не сте в кантората и не сте в съда?

-От Народното събрание най-много ми харесваше движението, защото обикалях цялата страна. Сега обаче имам достатъчно време да правя това, което съм правел винаги в последните 30 години. Занимавам се с духовни практики, свободното ми време преминава в изучаване на различни учения в тази тънка материя.

-Сам ли се занимавате? Имате ли среда, в която се събирате подобни хора, да обменяте мисли и познания?

-Обменям основно мисли с хора, които имат сродни търсения. Аз се стремя към личностно и духовно усъвършенстване като вървя сам, по свой собствен път. Някои са в група, други тръгват към религията. Моят път е медитацията и затова не са ми необходими други хора, държа на усамотението. Смятам, че времето на великите духовни учители сред големи групи последователи е отминало. Сега всеки е духовен учител на себе си.