Може да сме по-прости, но сме повече. Или как в България "всеки сам си прецЕня".

Ключови думи: Георги Лозанов, възраждане, политика

"Всеки сам си прецЕня" - в тази фраза се огледаха актуални нагласи на днешното българско общество, а това я направи емблематична за 2021 година. Най-показателно за нея е неправилното трансформиране на глаголната форма „преценява“ в „прецЕня“. То донякъде има своите корени в западния диалект, където и при други глаголи се среща мързеливото отпадане на „ва“ (например "намаля" вместо "намалява").

Какво казва тази фраза за българското общество

В случая обаче става дума по-скоро за социолект - тоест, за присъщ говор не на социална група, чиято културна различност е възникнала на регионален принцип, а на базата просто на ниска култура, която е формирала групов интерес. Той се състои в това да не оставяш на по-културните да преценяват вместо теб и дори да постигаш надмощие над тях в задочен заговор с мнозинството на себеподобните - може да сме по-прости, но сме повече.

Това само на пръв поглед прилича на демократична власт на мнозинството, защото за да е такава наистина, то трябва да излъчи най-добрите, които да я упражняват (не обратното). Но у нас демокрацията все не успява да се състои, тъкмо защото през прехода обществените блага приоритетно се разпределяха от членове на същата тази група с нисък културен ценз (образование, възпитание, морал), издигнали се във видимите и невидими властови йерархии.

Според езиковеди пренасянето на глаголната форма „прецЕня“ от диалекта в социолекта най-напред се извършва от политици. После се масовизира в социалните мрежи с присъщото за тях практикуване на свободата като незачитане на културните норми. Там тя става обект и на иронични употреби, но тези, които не схващат иронията, на свой ред я подемат и популяризират.

Докато през 2021-а се превърна в езиков маркер на полуосъзнатата, полуспонтанна съпротива на културно необременените към културните елити. Конкретният повод за нея бяха мерките за защита от коронавируса и по-специално ваксинацията, която именно роди фразата „Всеки сам си прецЕня“. Но колкото и либерално да звучи, тя е куха фраза. Първо, защото не можеш да вземеш решение сам, ако от него зависят животът и здравето и на другите.

И второ, защото просто няма как да го вземеш сам - за да прецениш дали е добре или не е добре да се ваксинираш, са ти необходими „елитни“ медицински познания. Можеш да прецениш единствено на кого да се довериш в преценката си. Фразата „всеки сам си прецЕня“ фактически е преценка - тя отхвърля научните авторитети, които, извън отделни и неизбежни алтернативни гласове, имат консенсус в целия евроатлантически свят, че е добре да се ваксинираш. Стимулира по-простите да решават вместо по-компетентните.

Световният медицински елит действително срещна трудности - няма как да не е така при изучаването на нов вирус. Но това не прави незнаещите по-знаещи. У нас авторитетът на този елит допълнително пострада, защото в началото на пандемията някои лекари на ключови позиции „се сложиха" на властта, което прехвърли върху тях изначалната подозрителност към мотивите на политиците. Но така или иначе, сам да „прецЕняш“ нещо, което не можеш да прецениш, значи да попаднеш във водовъртежа на случайността и неосведомеността, атакуван от произволни мнения, конспиративни теории и битов мистицизъм.

И в крайна сметка пак да се превърнеш в жертва на политици, които се грижат не за твоето здраве, а за собствената си власт. Сърдитите на научните елити антиваксъри провъзгласиха за политически елит „шепа нещастни фашисти“, по думите на Ицо Хазарта, и вкараха в парламента партия „Възраждане“. Това, както можеше да се очаква, не ѝ стига и тя само след месец докара с автобуси свои привърженици, за да протестират срещу задължителното ваксиниране и зеления сертификат.

Нищо, че ваксинирането не е задължително, а зеленият сертификат, доколкото изобщо се спазва, ограничава единствено достъпа на неваксинирани до публични места. Защото този достъп се определя от публичните норми, а те все още са от консенсуса на културните елити. Независимо, че не спират всекидневните опити да се обърне координатната система на цивилизацията. Преди време влязох във вход на жилищна сграда, където някакъв субект с лице към стената се облекчаваше. Хрумна ми само да го попитам: "Нямате ли си тоалетна вкъщи?", а той ми извика през рамо: "Простак!".

Всеки "сам си прецЕня" в какво общество иска да живее

На „Възраждане“ обаче, както се чете и между редовете в изказванията на лидера ѝ, проблемът не са ѝ сертификатите и ваксините, особено след като се оказа, че част от парламентарната група на партията е чинно ваксинирана. Те са само трамплин за изпълнение на по-далечната цел: излизане на страната от НАТО и ЕС и възстановяване на проруската ѝ ориентация, за което Фейсбук фолклорът отдавна си е дал сметка с използването на прякора „Копейкин“ за лидера на партията. Въпросът е само да генерираш неодобрение към ваксините и сертификатите и да го пренасочиш „по съседство“ към евроатлантическите ни партньори, откъдето тези мерки идват и убедено се прилагат.

Впрочем, офанзивата е световна и се осъществява по старата неомарксистка рецепта на Херберт Маркузе, според когото не пролетариатът, а малцинствата имат днес силата да съборят наложилия се демократичен ред на Запад. И тъй като това така и не става, на историческата сцена излиза ново малцинство (у нас мнозинство) - на антиваксърите, което може да се окаже с по-голям потенциал от етническите, сексуалните, религиозните и прочее общности, защото го водят не колективни идентичности, а колективни страхове. И защото не се бори за собствените си права, а срещу правата на другите.

В една такава ситуация когато френският президент Макрон казва, че ще продължи „да дразни“ неваксинираните французи, той пази не само здравето на нацията, но и демокрацията в страната си. В България политическата ос на този конфликт, чийто тътен все по-силно се долавя, се очертава между „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“, чиито лидери ценностно - и като позиция, и като биография - заявяват принадлежност към западната демокрация. И тук вече наистина всеки сам си преценява в какво общество иска да живее.

Коментар от Георги Лозанов