Основният риск пред управлението е в конкуренцията между два властови центъра – президентството и ПП

Началото на новата власт не изглежда обнадеждаващо, смята доц. Антоний Гълъбов

Ключови думи: Антоний Гълъбов, Румен Радев, ГЕРБ, ДПС, политолози

В края на 2021-а продължаваме с политическите обобщения и прогнози за идната година. Ето как отговори на въпросите на „Флагман“ политологът доц. Антоний Гълъбов.

- Доц. Гълъбов, как бихте описали изминалата бурна 2021-а година? Какво ново научихме за българската политика?

- Отминаващата година беше белязана от агресивни амбиции за смяна на властта. Редовните парламентарни избори на 4 април показаха, че избирателите на Обединените патриоти не приеха самостоятелното им явяване, а с това и оставиха ГЕРБ-СДС без потенциален партньор за формиране на управляващо мнозинство. Това насочи вниманието към възможна управленска алтернатива в лицето на политическите формации, които заявиха амбициите си за това. В 45-то Народно събрание имаше мнозинство, което прие промените в Изборния кодекс, но отказа да формира управляваща коалиция. Предизвикана бе парламентарна криза, която доведе до нови избори, чрез които бе формирано 46-то Народно събрание, в което отново имаше мнозинство, което прие промените в Закона за държавния бюджет, но което отново отказа да управлява. При формирането на 47-то Народно събрание размерът на мнозинството не се промени, но то бе организирано около една нова предизборна коалиция. В крайна сметка, бяха сменени водещите фигури, без да бъде постигнато ново ниво на политическо представителство. Поуката е в това, че партийната система се намира в дълбока криза на легитимност, която новото управляващо мнозинство няма да успее да преодолее.

- Седем месеца държавата се управляваше от две служебни правителства на Стефан Янев? Как ги оценявате?

- Двете служебни правителства не изпълниха конституционните си правомощия и избирателната активност ясно показа това. Вместо да организират изборния процес и да гарантират ефективното функциониране на държавните институции, служебните министри бяха ангажирани с масови кадрови промени. За първи път бяха сменени всички областни управители при управление на служебно правителство. Имаше ясно изразен отказ от активно управление на здравната, социалната и икономическата криза. Липсваше оценка на рисковете и воля за тяхното неутрализиране. Ниският хоризонт, който беше зададен на двата служебни кабинета, имаше подчертано политически цели. За първи път в най-новата политическа история на България, служебно правителство изпълни политическа заявка, насочена към отстраняването от властта на една политическа формация и създаването на подходящи условия за съставяне на ново управляващо мнозинство.

- Вече имаме редовно правителство. Как оценявате първите му стъпки?

- Налице е ясно изразена тенденция към още по-висока степен на централизация на управлението. При неясния и съставен характер на управляващото мнозинство, което включва четири политически формации, сключили три двустранни споразумения с предизборната коалиция „Продължаваме промяната“, които представляват на свой ред общо 12 политически партии, подобна централизация не подлежи на ефективен граждански контрол. Не е ясно нито как ще бъдат взимани решения, нито как ще се носи политическа отговорност в тази коалиция. Налице са първите симптоми на загуба на експертен капацитет при вземането на решения. Това става очевидно при първите посещения на Румен Радев и Кирил Петков в Европейския съюз и НАТО. Във вътрешнополитически план, правителството не успя да преодолее бързо последиците от наводненията; отложи за неопределен период разработването и приемането на държавния бюджет, с уговорката че ще предложи негова актуализация през месец юни 2022 година; и продължава да бъде ангажирано много повече с поредните кадрови промени вместо с разработването на ефективни мерки за преодоляване на множествената криза, в която се намира България през изминалите няколко месеца. Вместо „Продължаваме промяната“ изглежда все по-необходимо да отправим обратния призив: „Променете продължението“, защото началото не изглежда обнадеждаващо.

- Какви са рисковете пред кабинета на Кирил Петков и коалиционното управление? Къде виждате пробойни и какви са шансовете за разпад и нови избори през 2022 г.?

- Първите действия на новото управляващо мнозинство и правителство предизвикват безпокойство. За първи път в най-новата ни парламентарна история, опозицията няма председателско място в нито една от постоянните парламентарни комисии. Налице беше забавяне в конституирането на Народното събрание, в очакване на формиране на управляващо мнозинство и правителство. Първите приети решения на парламента наложиха изменение и допълнение още в първите му работни дни.

По-скоро търговските по своя характер преговори, с които започна формирането на новото управляващо мнозинство, отложиха въпросите, по които очевидно предстои да възникнат политически напрежения. Засега мнозинството, с подкрепата на Румен Радев разчита на временно съгласие, основано на противопоставяне срещу съдебната власт и главния прокурор, но това не е стабилна основа за управление в условията на разрастващи се рискове. Налице е неравномерно разпределение на компетентностите и управленския капацитет, както в структурата на едно от най-широките правителства в най-новата история на България, така и при определянето на състава на постоянните парламентарни комисии.

Основният риск, който може да бъде изведен в момента, е по отношение на конкуренцията между два властови центъра – президентството и ръководството на предизборната коалиция „Продължаваме промяната“ (ПП). Да не се окаже, че под призивите за противопоставяне срещу „едноличното управление“, ще се озовем пред ново „двулично“ управление?

Радев ще се опитва да запази ролята си на ментор на управляващото мнозинство и правителството, но е въпрос на време да стане ясно, че както в Народното събрание, така и в Министерския съвет има групи от интереси, които не биха допуснали това. В следващите седмици и месеци ще стане ясно дали политическият дневен ред ще бъде формиран в администрацията на президента или в Министерски съвет. Изглежда, че новите управляващи нямат воля да превърнат Народното събрание в истински център за формиране на държавната политика.

- Има сериозен натиск от новата власт спрямо главния прокурор Иван Гешев? Очаквате ли той да подаде оставка или да бъде отстранен през 2022 г.?

- Оставката на главния прокурор Иван Гешев беше искана още преди да е встъпил в длъжност. Изтъкваните аргументи в подкрепа на това искане нямат правен, а политически характер. Главният прокурор най-вероятно няма да подаде оставка, но това не означава, че няма да бъдат направени стъпки към отстраняването му през 2022 година. Същественият въпрос е в това как България ще отговори на опасенията на Европейския съюз, че съдебната власт е подложена на политически натиск? Нали точно това е основният проблем по отношение на Унгария и Полша? Как управляващото мнозинство ще определи, че неговите аргументи за промени в съдебната власт са основани единствено и само на принципа на върховенство на правото?

- Има ли нужда от сериозна промяна в прокуратурата? В каква посока?

- Критиките към дейността на прокуратурата датират от последните повече от двадесет години, но предлаганите досега решения не водят до устойчив резултат. В различни периоди, Върховна касационна прокуратура и главните прокурори търсеха решения, които да не изискват промяна в Конституцията, а да повишат ефективността в работата на прокуратурата. Като че ли най-ефективен остава подходът, предложен преди почти двадесет години от Баварската прокуратура – за извеждането на специализацията и екипността като водещи принципи при организацията и дейността на прокурорите.

Изглежда, че новото управляващо мнозинство ще предлага решения, които няма да подобрят условията за работа на прокурорите, а ще бъдат насочени към закриване на специализираната прокуратура и съд, и към ограничаване на правомощията на главния прокурор. Ако към това добавим и амбициите за промяна в състава на ВСС, нямаме основания да очакваме задълбочена и внимателна дискусия за това от какво се нуждаят българските магистрати и как българската съдебна власт може да функционира по-ефективно, в интерес на българските граждани.

- Очаквате ли ново поведение от опозиционните сили в лицето на ГЕРБ и ДПС?

- В състава на 47-то Обикновено Народно събрание имаме три политически формации, които ясно декларираха опозиционната си роля спрямо новото управляващо мнозинство. ГЕРБ-СДС, ДПС и Възраждане по различен начин, но с еднаква интензивност ще подлагат на критика действията на управляващото мнозинство. ГЕРБ-СДС вече показаха, че променят както водещите си фигури, така и подхода си като най-голямата опозиционна група в парламента. Те ще се опитат да мобилизират целия си експертен потенциал, за да се противопоставят на опитите за ограничаване на възможностите им за ефективно парламентарно участие. ДПС също разчита на парламентарния си опит и ще използва всяка конкретна възможност за критика, както срещу отделни формации в коалицията, (като Демократична България, например) така и спрямо качеството на законодателните решения и действията на правителството. Тактиката на Възраждане изглежда като „опозиция на опозицията“, а не само на управляващото мнозинство, и поне засега ще разчита на ситуативна подкрепа за своите идеи, опитвайки се все така да говори на непредставените избиратели, докато търси своя възможност за постигане на конкретен резултат.

- Каква ще е ролята на президента Румен Радев в началото на втория му мандат?

- Радев ще продължи да се опитва да играе ролята на ментор на мнозинството и правителството. Първите седмици показаха, че удържането на тази роля ще изисква все повече усилия, а това на свой ред, може да компрометира неговите позиции. Макар и неохотно, през следващите месеци Радев ще трябва да се завърне към рамките на собствените си конституционни правомощия, а с това и да приеме факта, че не може да налага своя дневен ред на едно мнозинство и правителство, което ще трябва да се бори за собственото си оцеляване във властта. Продължаването на „промяната“ предполага еманципация спрямо Румен Радев, а досегашният опит показва, че той няма да приеме лесно подобно развитие. Това определя един от основните политически рискове през 2022 година, чието развитие ще определи обхвата на щетите за българския публичен интерес.