Мая Илиева свалила цената на хотел „Дюн” от 12 на 2 милиона евро

Хотел "Дюн"

Ключови думи: хотел Дюн, Мая Илиева, Георги Илиев, Жоро Главата, кандидат купувачи, Слънчев бряг

Цената на суперлуксозния хотел „Дюн”, построен буквално на плажа в Слънчев бряг във времето, когато "ВАИ холдинг" бе държава в държавата, пада драстично, но купувачи няма, съобщава агенция „Блиц”. След убийството през 2005 година на висаджийския бос Георги Илиев, имотът бе наследен по право от вдовицата му Мая, която се опитва да го продаде още от 2008 година заради проблемите с РДНСК-Бургас и постоянната заплаха от събаряне. Тогава обаче тя иска за него 12 милиона евро.

Макар да е предложила оферти на вече над 100 кандидат-купувачи, до сделка така и не се е стигнало. За последно преди две седмици Илиева е била забелязана в компанията на английски бизнесмени, които завела в “Дюн”. Само след два дни обаче се обадил адвоката им и й заявил, че неговите клиенти се отказват от покупката. Като основна причина бил изтъкнат неясният статут на хотела и опасността той да бъде съборен, твърди агенцията. Отказът на англичаните съвсем е отчаял вдовицата на Георги Илиев и тя е смъкнала цената до смешните 2 милиона евро. Тя обещавала на кандидат-купувачите, че в никакъв случай няма да се стигне до събарянето на хотела и гарантирала за това с връзките си по високите етажи.

Хотел „Дюн” (заедно с хотел „Хевън” на Жоро Главата и „Оазис ВИП домове” на близката до "Винпром Пещера" фирма "Галакси пропърти груп") трябваше да бъде разрушен още през пролетта на далечната вече 2007 година, когато ДНСК издаде заповед за това след натиск от Върховната административна прокуратура (ВАП). Тогавашният зам.-ръководител на административните обвинители Цони Цонев изпраща писмо до ДНСК с въпрос защо въпросните хотели се намират на брега, при положение че плажната ивица е изключителна държавна собственост. От строителния контрол отвръщат, че няма нарушения. ВАП обаче се добира до документи, скрити от ДНСК, които показват, че хотелите "Дюн", "Хевън" и "Оазис ВИП домове" се водят съответно: ресторант и постройки с обслужващи функции; представителна сграда с апартаменти; представителна сграда с офиси, т.е. всичко друго, но не е и хотели. В резултат на това ДНСК се принуждава с явно нежелание да разпореди събарянето на трите постройки. Собствениците естествено обжалват в Бургаския административен съд. Докато той се произнесе, парламентът променя Закона за устройство на територията (ЗУТ) и делата са прехвърлени от Бургас в Административен съд - София-град. През април 2008 година делото в Административен съд - София-град тихомълком е приключило, като магистратите са отменили изцяло заповедта на ДНСК, след като  нито ДНСК, нито прокуратурата, която е в същата сграда като съда, са си направили труда да отидат на заседанията по делото и въобще не изпращат своята позиция по казуса. "ДНСК в съдебно заседание не се представлява, не депозира становище, в съответствие с дадената й по-рано от съда възможност. Прокуратурата на Република България в последно съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по съществото на спора", пише в решението на магистратите.

Според прокурор Ангел Борисов, ръководител на сектора, който се занимава с административни дела в Софийската градска прокуратура, държавното обвинение просто е било объркано от факта, че делото е пристигнало от Бургас.