Защо не трябва да се вдига максималният осигурителен доход

Кирил Петков намекна, че няма защо да се притесняваме, но така ли е в действителност?

Ключови думи: максимален осигурителен доход, защо не трябва да се вдига, икономика, бизнес, политика, анализ

Този уикенд приключиха преговорите за правителство между „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Българска социалистическа партия“. Или поне публичната им част приключи – тази която се предаваше на живо в интернет. От това, което видяхме преговорите като цяло минаха в относителна хармония между позициите на отделните партии.

Някои сериозни разногласия обаче се проявиха при обсъждането на данъчно-осигурителната политика. Ябълката на раздора се оказа максималния осигурителен доход. От ПП и БСП твърдо настояват за неговото вдигане с поне 450 лв. през 2022 г. – предложение, което беше остро и правилно разкритикувано от представителите на „Демократична България“.

Ключовият проблем с увеличаването на максималния осигурителен доход бе обяснено много точно от Георги Ганев от ДБ по време на преговорите. Начинът, по който работи пенсионното осигуряване и социалната система като цяло е такъв, че подобно вдигане само ще засили стимулите работещите да не се осигуряват на реалните си доходи, пише Георги Вулджев за ekipbg.com. 

Пенсионната система слага твърде малка тежест върху индивидуалния финансов принос към нея чрез платени осигуровки. Сиреч, пенсията, която ще получаваш като пенсионер не е правопропорционална на това колко пари си внесъл в държавния пенсионен фонд. И когато внасяш повече след вдигане на осигуровките, това не означава, че бъдещият ти пенсионен доход също ще бъде увеличен пропорционално.

Това не решава проблемите на пенсионната система

За това има много причини. Първата и най-съществена е, че държавния (първи) стълб на пенсионната система страда от огромен хроничен дефицит. Приходите от осигуровки във фонд „Пенсии“ към НОИ стигат, за да се покрият едва 40% от разходите за пенсии. Основният фактор причиняващ този дефицит е застаряващото население. Понеже механизмът на държавния стълб е разходопокривен, сиреч пенсиите на настоящите пенсионери идват от заплатите на настоящите работещи, при настоящите демографски тенденции няма как дефицитът в пенсионната система да не расте. Един начин за частично компенсиране на този дефицит е да се вдига възрастта за пенсиониране, друг е да се вдигне осигурителната тежест. Именно второто предлагат от „Продължаваме промяната“ и БСП.

Само че да се опитваш да компенсираш дефицита в НОИ чрез вдигане на осигурителната тежест е като да лепиш пробойна на кораб с тиксо. Единственото дългосрочно решение е фундаментална пенсионна реформа, каквато описах още през 2018, когато от ЕКИП инициирахме кампания в тази посока. Някои от нашите предложения за реформа се появиха в програмите на някои партии. Например, чуха се предложения за вдигане на вноските към втория, частен стълб на пенсионната система, за сметка на тези към държавния. Това определено би било стъпка в правилната посока. Поради демографската ситуация, ако искаме да спасим пенсионната система и да може настоящото младо поколение да има пенсии, трябва да се върви към система базирана изцяло на индивидуални партиди, попълвани от спестявания, които се инвестират, а не се преразпределят.

Покачването на максималния осигурителен доход е несправедливо

Когато стане дума за максималния осигурителен доход е много важно да се отчете и че функцията на пенсионната система не е да прави някого богат. Нейната функция е да осигури санитарен минимум за пенсиониране – минимален пенсионен доход, който гарантира само и единствено, че че съответният пенсионер няма директно да тежи на други. Ако плащаш осигуровки върху 5000 лв. заплата ще получиш ли 5 пъти по-висока пенсия от тези, които плащат осигуровки върху 1000 лв.? Разбира се, че не. Също трябва да се отчете, че осигуровки не се внасят само за пенсии. Осигурителни вноски се внасят и за безработица и за общо заболяване, и майчинство, и други социални помощи. Когато един програмист с 3000 лв. заплата внася един и същ процент от дохода си с някой на заплата 1000 лв., това значи ли, че програмистът ще ползва 3 пъти повече социални услуги от осигуряващия се върху по-ниската сума? Разбира се, че не.

Да, системата работи по този начин именно защото е социална, тоест преразпределяща от тези с по-високи доходи към тези с по-ниски (или никакви). Да, ясно, че целта е да се гарантира някаква минимална „спасителна мрежа“ за хората в риск от бедност. Но не трябва да забравяме, че това, което е социално много често е и несправедливо, както опростения пример горе красноречиво илюстрира. И колкото „по-социални“ се опитваме да бъдем по отношение на максималния осигурителен доход, толкова по-несправедлива ще е системата. Именно затова е абсолютно задължително да има горен праг на дохода, върху който се плащат осигуровки. В противен случай диспропорциите между внесеното и извлеченото от социалната система за хората с високи доходи биха били абсолютно абсурдни. Именно затова предложението на БСП този максимум да отпадне напълно е безумно.

Осигурителната тежест трябва да пада с покачването на дохода

Неадекватно е и предложението на ПП да се обвърже максималния осигурителен доход с растежа на средната работна заплата. В определен смисъл това е дори по-зле от сегашното положение на ад-хок политическите решения. Ако максималният осигурителен доход се дефинира спрямо средната работна заплата, това на практика наказва растежа на доходите в България. Защото, както стана ясно, няма правопропорционална връзка между това колко внасяш в социалната система и колко извличаш от нея. Именно в тази връзка депутатът Мартин Димитров от ДБ правилно отбеляза, че вдигането на максималния осигурителен доход застрашава икономически растеж, наказвайки професиите с най-висока добавена стойност.

Истинската реформа, от която има нужда осигурителната система е регресивна диференциация на ставките. Понеже колкото по-висок е дохода, толкова по-малка е връзката между внесеното и извлеченото в системата, най-логично е осигурителната тежест да пада с покачването на дохода. Нека илюстрирам с прост пример. Общата осигурителна тежест у нас през 2021 е средно 28% от брутната заплата, а максималният осигурителен доход е 3000 лева. Представете си лице, което получава 3000 лв. заплата. Може да се въведе диференциация, при която върху първите 1000 лв. от заплата се плаща пълната тежест от 28%, върху следващите 1000 (до 2000) се плаща 18% и върху последните 1000 лв. тежестта е 8%.

Подобна диференциация на осигурителната тежест според нивото на дохода би компенсирала (поне донякъде) несправедливите аспекти на осигурителната система, докато запазва социалната  есенция. Друг проблем, който се решава по този начин е и отрицателния стимул срещу ръста на доходите. Такава система не би наказвала бизнесите, които плащат високи заплати.

Къде се изгуби реформисткият дух на „Продължаваме промяната“?

Уви, водещите лица на „Продължаваме промяната“ засега упорито отказват да слушат здравия разум. Кирил Петков ни в клин, ни в ръкав намекна, че няма защо да се притесняваме от увеличаване на максималния осигурителен доход, защото „парите вече няма да се крадат“. Първо, идеята, че може да има „нулева корупция“ е много пожелателно мислене и второ, това не е релевантно към конкретния спор, който се води относно вдигането на осигурителната тежест. Това дали парите от осигуровки се крадат или не е съвсем отделна тема.

„Продължаваме промяната“ спечелиха изборите с обещанията за дълбоки структурни реформи. Уви, вдигането на максималния осигурителен доход дава сигнал, че по-скоро ще се върви в обратната посока. Ако наистина са сериозни реформисти, които искат значително да подобрят стандарта на живот в България в дългосрочен план, дълбока реформа в пенсионната система трябва да е един от първите приоритети на новите надежди на българската политика. Вдигането на максималния осигурителен доход е просто продължаване на политиката водена от ГЕРБ. В последния си мандат ГЕРБ вдигна максималния осигурителен доход няколко пъти от 2600 лв. на 3000 лв., въпреки че обеща в предизборната си програма да не увеличава данъчно-осигурителната тежест. Същото, което прави „Продължаваме промяната“ сега.