Вотът за ПП и ниската активност са големите изненади, най-вероятен е кабинет около Кирил и Асен

В края на кампанията Кирил Петков бе предложен от ПП за премиер на следващото правителство

Ключови думи: ИТН, ГЕРБ, Кирил Петков

Няколко са изненадите на преминалите парламентарни избори. Първата е изключително ниската избирателна активност. Очертава се тя да е около 40% според първите данни от различните изследователски агенции и ЦИК.

Социолозите прогнозираха около 50%. Висок вот се очакваше, защото за първи път в един ден се проведоха избори за президент и Народно събрание. Прогнозата обаче не се сбъдна. Причина може би е ковид-вълната, която е все още твърде висока. А и машинният вот вероятно пак се оказа бариера за немалко гласоподаватели. МВР пък отново проведе мощни акции срещу купения вот, което също ограничи част от избирателите (в случая правилно).

Друга изненада е високият вот за „Продължаваме промяната“ (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев – около 24%, приблизително равен на ГЕРБ. Социолозите даваха на ПП резултат около 16-18%. Подобно бе положението и с „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов на първите избори, на които се явиха – тези на 4 април. Изглежда, агенциите не успяват да уловят големината на вълната към новите политически формации.

ИТН обаче сега се срина от първа на четвърта или пета сила – наравно, а май и под ДПС. Падането е повече от два пъти.

Партиите на промяната в новия парламент се очертава да имат около 105 депутатски мандата. Условно към тях причисляваме ПП, ИТН и „Демократична България“ (ДБ).

Това е при допускане, че „Възраждане“ прескочи бариерата и вкара 11 депутата.

Дори и с партията на Костадин Костадинов гласовете за мнозинство от 121 депутати не стигат. Така ще трябва да се прибегне до помощта на БСП, която ще разполага с около 35 депутати.

ГЕРБ и ДПС остават в изолация според предизборните заявки на останалите формации. Партиите на Бойко Борисов и Ахмед Доган заедно ще разполагат с около 85-90 депутати. Затова и се очертава да не може да се сформира управление около тях, ако няма обрат в поведението на ПП, БСП, ДБ, ИТН и „Възраждане“.

Най-вероятно изглежда управленска коалиция да се образува около ПП и ДБ, които са с най-близки позиции. Към тях би следвало да се присъедини и ИТН, която обаче се гордее с това, че е антисистемна партия. В този смисъл тя е трудно предсказуема.

БСП на Корнелия Нинова също ще е нужна за управляващото мнозинство. Това ще направи преговорите между четирите формации особено сложни.

От друга страна, нов разпад на Народното събрание и четвърти парламентарни избори в рамките на година ще е самоубийствено за тях. Така че се предполага, че този път те ще направят и невъзможното да излъчат правителство, поне с кратък мандат.

Тук трябва да се уточни, че анализът е базиран все още на екзитполове. Официалните данни не е изключено да претърпят сериозни промени, най-вече в полза на ПП, ДБ, ИТН и „Възраждане“, които получават сериозен вот от чужбина.

Ако „Продължаваме промяната“ стане действително първа сила, както сочи екзитполът на „Галъп“, и ако разликата с ГЕРБ набъбне, това ще е сериозен коз Кирил Петков да бъде наложен за премиер, както предложиха ПП в последните дни на кампанията.