Китай е страховит, но крехък отвътре

Ключови думи: китай, страховит, крехък, анализ, политика

„Човек на решимостта и действието“, се възторгна официалната китайска информационна агенция Синхуа в смел ласкателен профил от 12 000 думи. „Човек с дълбоки мисли и чувства“, продължи тя, „човек, който получи наследство, но дръзва да прави иновации, такъв, който има визия и е отдаден на неуморната работа“. Тази изключителна фигура, както малко читатели ще се изненадат да научат, е Си Дзинпин, върховният владетел на Китай, който сега консолидира властта си в комунистическата партия и китайската държава. Въпреки че е зает с управлението, Си все още има време за малките хора, диви се Синхуа. Той „използва лични пари, за да помогне за финансиране на медицинското лечение на селянин“. Този образец на лидерство дори инспектира „тоалетните, за да получи информация от първа ръка за живота на хората“.

Въз основа на този неподписан материал на Синхуа, президентът Си Дзинпин може да отметне „постигането на пълен контрол над агенцията“ от своя списък със задачи. Ако лидерите на Китай са толкова мъдри, колкото са сервилни местните пропагандатори, бъдещето на Поднебесната империя е сигурно, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal. 

Си Дзинпин, който цели да бъде поставен редом до Мао Дзедун и Дън Сяопин като един от най-великите герои на китайската комунистическа история, със сигурност има постижения, които да празнува в навечерието на третия си петгодишен мандат на власт, без ограничение за допълнителни мандати. Той не само отстрани своите вътрешни опоненти и централизира властта в Китай до степен, невиждана след смъртта на Мао, но и значително разшири глобалното влияние на Китай и постигна трансформиращо въоръжаване, което принуждава САЩ да преосмислят своята тихоокеанска стратегия и позиция.

Докато останалата част от света наблюдаваше безсилно, Си Дзинпин подчини Хонконг и оглави драконовските репресии в Тибет и Синдзян. Той ръководи разработването на най-агресивната и ефективна система за наблюдение и социален контрол в човешката история. Си принуди могъщи местни ръководители да се преклонят пред диктата на Пекин и прокарва промени във фундаменталната икономическа структура на Китай и в екологичните политики, чието въздействие ще се усеща в световен мащаб в продължение на десетилетия. Без значение дали го харесвате или не, Си Дзинпин е важна историческа личност, която доминира нашето време, пише investor.bg.

Но колкото и дълбока да е мисълта му, и колкото и да е за пример работната му етика, както ни се казва, Си би трябвало да види една смесена и объркваща сцена в Китай и неговата международна среда. Две години след като първите случаи на мистериозна нова болест се появиха в Ухан, с огромна човешка и икономическа цена, Китай ограничи ковид у дома. Но дори китайското правителство не може да поддържа това ниво на бдителност завинаги и не се вижда стратегия за излизане.

Ковид е само един от проблемите, които тестват работната етика на Си Дзинпин. Инфлацията, недостигът на енергия, застаряването на населението и финансовите сътресения в жизненоважния строителен отрасъл се влошават, тъй като трайното забавяне на растежа обзема икономиката. В чужбина комбинацията от нарастваща китайска мощ и намаляващото доверие в китайската благосклонност ускорява развитието на балансиращи коалиции в Индо-Тихоокеанския регион и извън него. Чуждестранното недоволство от злоупотребата на Китай с международната търговска система подхранва нови търговски пактове, насочени към ограничаване на китайския износ.
Какво мисли Си Дзинпин за това може само да се гадае, но най-ярката характеристика на неговата вътрешна политика - най-суровото потискане на свободата след края на Културната революция - сочи, че той разбира опасностите, пред които е изправена страната му, по-добре от пропагандаторите, които славят царуването му. Намаляване автономията на местните ръководители, смазване на съперниците в комунистическата партия, налагане на непрекъснато затягаща се цензура върху някогашния сравнително свободен китайски интернет, заглушаване на независимата журналистика относно нарастващите проблеми на китайската финансова система, дисциплиниране на местните технологичните гиганти - това са действия на някой, който се страхува какво може да донесе бъдещето. Си заковава прозорците и укрепва вратите не защото мисли, че Китайската комунистическа партия е решила проблемите на Китай и че предстоят само синьо небе и слънце, а защото смята, че идва голяма буря.

Силата на Китай е страховита, но тези, които го познават отвътре, усещат неговата крехкост. Както бившият германски император Вилхелм II открива със закъснение, арогантността, съчетана с несигурност, рядко води до добра политика и с течение на времето икономическата и международната цена на сегашния микс китайски политики вероятно ще нарасне.

В даден момент можем да се надяваме, че Си Дзинпни ще отблъсне ласкателите и ще преразгледа курса си. Но засега светът трябва да се справя с китайско правителство, което едновременно е надуто от триумфализъм и преследвано от страхове за бъдещето. В отговор САЩ и техните съюзници трябва да направят решителна и стабилна подготовка за възпиране на китайската агресия, като същевременно излъчват истинско желание да работят в сътрудничество с един Китай, който желае да поддържа основната рамка на международния ред.