България се отдалечава от еврозоната

Ключови думи: новини, флагман, еврозона, евро

През последните шест месеца по времето на двата кратковременни състава на два поредни парламента, не излъчили редовно правителство, сякаш се забрави един от основните приоритети пред България - влизането в еврозоната на 01.01.2024 г., както и един от другите приоритети - влизането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР или OECD). Дори нещо повече от България се излъчват неблагоприятни послания (сигнали), които са във вреда на постигането на тези две цели и те се свеждат до:

- преобладаващо разходване на средства за потребление, вместо да се отделят повече пари за българския бизнес, вкл. за инвестиции, модернизация, икономическо развитие, иновации и образование в актуализирания Закон за държавния бюджет за 2021 г.;

 - наличието на засилена инфлация у нас и в ЕС и съществуващата възможност България значително да надвиши определения с т. нар. Критерии от Маастрихт бюджетен дефицит от 3%. ЕК разреши на страните-членки на ЕС за 2020 г. и 2021 г. да игнорират временно този критерий, но в никакъв случай не трябва да се прекалява в тази насока от правителството ни и следва то да поддържа бюджетния дефицит в приемливи размери, т. е. е възможно да го надвиши незначително, но не повече от 2%. Това не е никак лесна задача, тъй като от страна на работодателските организации на бизнеса и от различни асоциации и групи на населението „валят“ към МС всевъзможни искания за компенсации и помощи заради инфлацията. Правителството вече авансово се съгласи след нова втора актуализация на Бюджет 2021 от бъдещия парламент през декември т. г., да доплаща на представителите на бизнеса 50 лв. на всеки потребен мегаватчас електроенергия. За в бъдеще трябва много да се внимава кои искания следва да се удовлетворят и кои - не, тъй като е твърде възможно да изпадне нашата страна в т. нар. дългова спирала, ако предизборно се задоволят всички искания.

- солидно закъснение на внасянето в ЕК на Плана за възстановяване и устойчивост, което не стори нито правителството на кабинета Борисов 3, нито първото служебно правителство. На заседание на Комисията по бюджет и финанси през месец август при разглеждането на първо четене на законопроекта за актуализацията на бюджета бившият финансов министър Асен Василев увери депутатите, че това ще стане в най-кратки срокове. На България се полагат 13% от около € 9 млрд. авансова вноска по плана още през настоящата 2021 г. (16 страни от ЕС вече я разходват), но предвид времето за одобрението, това няма как да се случи през 2021 г. Обещанията на служебния премиер Стефан Янев, че това ще стане в средата на месец октомври са позитивни и е добре най-после да стане, но вече е съвсем ясно че до края на настоящата година България (респективно българският бизнес и българският потребител в период на засилена инфлация) няма да получи нито едно евро?!? За не постъпването на около 1 милиард евро, които трябваше да влязат в българската икономика и отчасти в българските домакинства, вина имат както последното редовно правителство, което управляваше България до 11 май т. г., но нямаше кураж тогава да внесе плана (срокът бе до 30 април т. г.), както и двете ни служебни правителства.

- опит за смяна на гуверньора на БНБ в нарушение на обичайната практика за избор на управител на централната ни банка, в т. ч. игнориране на регулярния срок за подаване на кандидатури (срокът бе едва три дни?!?) и неспазване на процедурите за тяхното изслушване в Бюджетната комисия. Това бе осуетено от народните представители в пленарната зала, но бе много лош знак, който със сигурност е отчетен от ЕК и ЕЦБ. Моето категорично становище е, че до 01.01.2024 г. (а и поне една година след тази дата), когато се надявам България да влезе в еврозоната, БНБ следва да се управлява от сегашния гуверньор и подуправител, който ръководи управление „Емисионно“, които имат право на още един мандат. Те се ползват с много високо доверие пред ръководството на ЕЦБ, както и във финансовите среди. Доказателство за това е и удостояването на гуверньора на БНБ с най-високата оценка „А“ в годишната класация на централните банкери на авторитетното издание „Global Finance“ през 2021 г. (известна под наименованието Global Finance World’s Best Central Banker), а преди това и наградата на същото издание за 2019 г. Тази награда се връчва по време на ежегодните срещи с гуверньорите на централните банки на МВФ и на Световната банка.

Добра новина е, че на 30.06.2021 г. на сайта на БНБ бе публикувано, че бе изготвен в срок проектът на Национален план за въвеждането на еврото в Република България, но това не бе упоменато от министрите в първото служебно правителство, както и не бе дискутирано от депутатите в Бюджетната комисия във вече прекратилото своята дейност 46-то НС. Няма отчет на министри от двете служебни правителства обаче как се изпълняват досега приетите Планове (Стратегии) на МС за влизането ни в еврозоната, както и докъде са стигнали нещата в тяхната дейност по относително добре разработения през юли 2021 г. проект за Национален план за въвеждане на еврото в Република България, изготвен от Координационния съвет за членство на Република България за членство в еврозоната. Редно е, новият служебен министър на финансите периодично (поне веднъж месечно) да информира българската общественост за дейността му в тази връзка.
 Необходимо е също така спешно да започне подготовка за провеждане на масирана разяснителна кампания за населението и за бизнеса за предимствата от приемането на България в еврозоната, която следва да стартира поне една година преди определения срок 01.01.2024 г. и да завърши една година след него. Такава разяснителна компания в по-ограничени размери е възможно да се провежда и понастоящем от представители на МС, БНБ и на търговските банки, предвид това, че сме в предизборна обстановка и във време на засилена инфлация и са налице сред обществото настроения от рода: „Добре, че не сме в еврозоната, тъй като цените щяха да се увеличат повече умножени по две?!?“.

Налице са сериозни опасения, че все повече партии и коалиции ще се наредят в редиците на така наречените евроскептици и ще градят своята предизборна кампания въз основата на препоръка България в никакъв случай да не бърза с приемането на еврото за своя национална валута или дори изобщо да не се приема еврото у нас, тъй като съвсем скоро „еврозоната ще се разпадне“. Това разбира се изобщо не е вярно. Други партии са предвидили такива уж социални и същевременно силно про­инфлационни мерки в своите предизборни платформи, че ако евентуално те биха се изпълнили, то бюджетният дефицит у нас ще надхвърли 10-12%, което ако стане, то присъединяването ни към еврозоната ще е мираж! Трети политици, за които управлението на финансите са ТЕРА ИНКОГНИТА, пък ни поучават, че е много добре да приемем еврото за българска национална валута, но защо ни трябваше да влизаме в Банковия съюз, за да спасяваме банки от други закъсали европейски страни? Последното съждение по принцип е вярно, но участието ни в Банковия съюз бе изрично условие за присъединяването ни към ERM 2 на 10 юли 2020 г., което пък е условие за приемане на еврото от Република България на 01.01.2024 г.

Източник: Вестник Труд