През 1982 г. е осъден на смърт 33-годишен мъж, прегазил 4 деца с Лада

Кадърът е от Държавния архив на град Хасково, наказателният процес е приключил буквално за 3 дни

Ключови думи: лада, спирка, убийство, 4 деца, хасково

На 13 септември 2021 г., спускайки се с несъобразена скорост по ул. "Хаджи Димитър" в Айтос, 33-годишният Валентин Вълчанов - шофьор на зърновоз (до колко е бил претоварен камионът над допустимите бруто 40 тона, предстои да кажат експертите - б.р.) уби на място две деца - братче и сестриче на 9 и 5 години, техния баща - на 32 години и прати на командно дишане в реанимация 17-годишен ученик. 

Какво означава водачът да бъде подведен под наказателна отговорност за умишлено причиняване на смърт, как се доказват причините за тази ужасна трагедия и каква е съдебната практика в България, се оказват въпроси с изключително висока сложност. Нашият читател от Бургас Б.М. ни припомни случай от първо лице, по който случай след много години се появява сериозна публикация, базираща се на данни от Държавния архив в сайта senzacia-bg.com. 

"Познавах лично водача на Ладата, който през 1981 г. реално бе осъден на смърт. Чичо Цветан Братанов и неговата съпруга Янка се запознаха с моите родители в Китен, където често идваха в сладкарницата, наета от семейството ни през 1980 г. Двете семейства станаха приятели. Аз и сестра ми даже им гостувахме в Хасково. Тогава те държаха дискотека "Изворът на Белоногата". За пръв път влизахме в подобно увеселително заведение. Майка ми гледаше с огромно учудване светещия под и се чудеше как така танцуваш, а лампите отдолу светват, когато стъпиш върху тях. За всички ни това беше революция, беше 1980-1981 г. 

Веднага след това те ни гостуваха вкъщи, а после разбрахме, че чичо Цветан е убил четирите деца на спирка в Хасково. Жена му не можеше да допусне, че смъртната присъда е била изпълнена и все говореше по телефона на майка, че той е закаран на някаква каменна кариера, където работели смъртниците. Вярваше в тази своя версия и се надяваше да е жив, може би около 2-3 години след като го осъдиха. А помня, че го осъдиха по най-бързия начин. После леля Янка спря да звъни, прекъсна връзката си с нас и повече тази жена аз не я видях. Случаят обаче завинаги ще остане в паметта ми", каза нашият читател, насочвайки ни към историята. 

На 10 октомври 1981 г. 33-годишният Цветан Братанов в пияно състояние помита с Ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от автобуса на спирката до Руската гимназия. Жертви на нелепата катастрофа са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Пострадали са и две възрастни жени – Йорданка и Минка. Със средни телесни телесни се отървават Димитрия и Недялко.

Трагичният инцидент шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е сред най-коментираните теми в кафенетата, вкъщи, на работа. Създава се обществено мнение, което настоява за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, работници, учители, шофьори.

Дори юристите са раздвоени по спорния казус. Заместник окръжен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт срещу Цветан. Предявява му обвинение в умишлено убийство по хулигански подбуди, при доказването му се предвижда смъртна присъда. За убийство по непредпазливост наказателният закон предвижда наказание до 15 г. затвор.

Шумният процес започва на 24 ноември 1981 г. (Забележете – само месец и половина след трагедията!!!) Състав на хасковския окръжен съд прекратява обвинението в предумишлено убийство и го подвежда под отговорност по чл. 123 от НК /за убийство по непредпазливост/. Типичен случай на непредпазливо деяние, пишат магистратите в мотивите си. Тяхното решение е отменено от Върховния съд на 28 декември 1981 г. Те дават указания обвинението срещу Цветан да бъде за предумишлено убийство.

Въпреки протеста на адвокатите делото да не се гледа в Хасково заради създаденото обществено настроение, процесът се насрочва тук за 27 януари следващата година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отвод. Напрежението расте.

Публичният процес се провежда на 2 февруари 1982 г. от съдебен състав с председател Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов. Процесът продължава три дни.

На 5 февруари 1982 г. хасковският окръжен съд признава Цветан Братанов за виновен в предумишлено убийство по хулигански подбуди и го осъжда на смърт. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отвод, но не е е бил приет/, подписва с особено мнение.

Той пише: „Не съм съгласен с квалификацията. Намираме се пред типичен случай на непредпазливо деяние.“

Председателят на съдебният състав е юрист, а съдебните заседатели – граждани. В случая тяхното становище натежава, не без натиска на общественото мнение. Но не само обществената позиция решава присъдата. Тя е обжалвана пред върховния съд. Върховните магистрати оставят без уважение жалбата и потвърждават присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 г.

Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.

Данните са от Държавен архив Хасково, където все още се съхранява папката с делото.

Процесът, и особено смъртната присъда, провокират спорове между юристите и до днес. Безспорно, натискът на настроенията сред хасковлии се отразяват до голяа степен на съдебните заседатели, един от съдиите си е дал отвод. Това дело става причина да бъде променен наказателния закон.След процеса е създаден специален член за наказателната отговорност на шофьорите.