Научното дружество по фармация не препоръчва Remdesivir при лек и средно тежък COVID-19

Ключови думи: remdesivir, коронавирус, научно дружество по фармация

Българското научно дружество по фармация не препоръчва лечение с Remdesivir  на пациенти с лека и умерено тежка форма на COVID-19.  Професор Георги Момеков, дфн, председател на УС на Българското научно дружество по фармация и ръководител на Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология във Фармацевтичен факултет при МУ-София изпрати становище до министъра на здравеопазване д-р Стойчо Кацаров  относно лечението на хоспитализирани пациенти с COVID-19 с Remdesivir. Според него  за пациентите с лек или умерено тежък COVID-19 и без нужда от респираторна подкрепа, Remdesivir не предлага значителна полза, а при пациенти на апаратна вентилация има дори неблагоприятно повлияване по отношение на някои от критично важните параметри.
Проф. Георги Момеков подчертава, че прилагането на Remdesivir без отчитане статуса на пациента и особено при пренебрегване на естествения ход на болестта, е нерационално, като следва да се има предвид, че извън групите, при които се очакват ползи от лечението, в някои случаи съотношението полза-риск не е положително. По думите му Remdesivir е потенциално хепато- и нефротоксичен, а отскоро в продуктовата характеристика  е добавен рискът от брадикардия, като страничен ефект от терапията. 

Затова ролята на Remdesivir в базираното на доказателства лечение на COVID-19 в момента би следвало да бъде ограничена до хоспитализираните пациенти с висок риск от хипервъзпаление и прогресия до тежка форма, които са диагностицирани до 10 дни от началото на заболяването и изискват суплементиране с кислород, но не и апаратна вентилация, пише още в становището.

Според професор Момеков свръхупотребата на медикамента извън формулираните базирани на доказателства препоръки, носи не само негативни икономически последици, но реално създава предпоставки за лишаване популацията, която би имала ползи от лечението, от достъп до Remdesivir, при същевременно прилагане на лекарството при пациенти, при които рискът от странични ефекти е по-голям от очакваните ползи.