Горивата поскъпват заради нов евроакциз

Ключови думи: горива, новини, Флагман, Бургас, бензиностанции

Допълнителни разходи за домакинствата ще донесе въвеждането на шиpoĸ пaĸeт oт мepĸи зa бopбa c глoбaлнoтo зaтoплянe на Европейския съюз. Традиционните горива ще поскъпнат заради промени в данъчното облагане и въвеждането на нов евроакциз, който ще се опита да ycĸopи пpeминaвaнeтo ĸъм eлeĸтpичecĸи пpeвoзни cpeдcтвa c нyлeви eмиcии. Ще бъде променен начинът за изчисляване на акцизите според степента на замърсяване от различните видове горива, пише вестник Монитор.

Енергията също ще става все по-скъпа заради готвените промени в търговията с емисии - пазарно базиран механизъм, който определя цена на всеки тон въглерод, емитиран от около 10 000 централи, промишлеността и транспорта.

След като през 2019 г. обяви, че ще прави зелен преход, а през юни узакони целите за постигането на въглеродната неутралност през 2050 г., през изминалата седмица Европейската комисия обяви пакет от 13 законодателни мерки, чрез които той да се осъществи. Зеленият план на Европа предвижда намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и значително съкращаване на бензиновите и дизеловите автомобили. За постигането на тези цели до края на десетилетието ЕС ще отпусне 1,2 трилиона евро.

Сред идеите са намаляване на въглеродните квоти, на които замърсяващите производства имат право, и увеличаване на цената им, включване на авиацията и мореплаването в схемата за търговия с въглеродни емисии, разкриване на допълнителен въглероден пазар за емисиите от отоплението на сгради и от автомобилния транспорт, увеличаване на изискванията за използване на възобновяема енергия и за чистотата на двигателите на автомобилите, както и ускорено въвеждане на видове транспорт с ниски емисии.

Европейската комисия смята, че поставянето на цена на парниковите квоти успешно е намалило вредните емисии в атмосферата при производствата на енергия и енергоемките производства с 42.8%, затова се предлага разрешителните за производство на емисии да намалеят, а безплатните квоти постепенно да се премахнат

Тъй като транспортът е единственият сектор, в който парниковите емисии продължават да се увеличават, се предлага да се създаде втори пазар за търговия с квоти за автомобилния транспорт и за отоплението на сградите, които произвеждат 40% от парниковите газове в ЕС.

Втората система за търговия с квоти ще започне да действа, след като бъде инвестирано в технологии за тяхното модернизиране и бъде създаден фонд за компенсиране на уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспорта.

Едновременно с това Европейската комисия предлага да се намали броят на квотите за безплатни разрешителни за парникови емисии за сгради, автомобилен и вътрешен морски транспорт, селско стопанство, отпадъци и малки производства. Орязването на квотите ще става според БВП на глава от населението.

Предвижда се държавите да споделят отговорността за намаляване на въглерода в атмосферата, затова се поставя цел за използване на естествени консуматори, еквивалентни на 310 млн. тона въглероден двуокис емисии, до 2030 г. от ползването на земите, горите и в земеделието. ЕС трябва да се стреми да постигне климатична неутралност в земеползването, горското и селското стопанство до 2035 г., се казва още в предложението на Еврокомисията. То се отнася и до селскостопанските емисии от използването на торове и отглеждане на добитък.

Европейската енергетика ще трябва да се преобрази,

като през следващите 10 г. увеличи дела на зелената енергия до 40%, включвайки използване на възобновяема енергия в транспорта, отоплението и охлаждането, сградите и промишлеността. На националните власти ще бъде възложено да разработят схеми за подпомагане на биоенергията и да намаляват двойно по-бързо общото потребление на енергия, отколкото досега. От публичния сектор ще се изисква да обновява 3% от сградите си всяка година и да вземе мерки за намаляване на потреблението на енергия и разходите на данъкоплатците.

Предлага се за допълнително повишаване на стандартите за допустимост на парниковите емисии за леки и лекотоварни автомобили, които за новите модели трябва да намалят с 55% от 2030 г. и със 100% след 2035 г. спрямо нивата от 2021 г. В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани от 2035 г. нататък, ще бъдат с нулеви емисии, се казва в предложението.

За да обезщети домакинствата и бизнеса, които ще бъдат засегнати от очакваното поскъпване на енергията и горивата от зелените мерки, Европейската комисия предлага да се създаде социален климатичен фонд.

Той ще предоставя целево финансиране на държавите членки, за да помагат на гражданите да финансират инвестиции в енергийна ефективност, нови системи за отопление и охлаждане и по-чиста мобилност.

Фондът ще се финансира от бюджета на ЕС, като се използва сума, еквивалентна на 25% от очакваните приходи от търговия с емисии за горива в строителството и автомобилния транспорт, или около 72.2 млрд. евро за 27-те държави между 2025 и 2032 г. Правителствата трябва да осигурят още толкова във фонда под формата на национално съфинансиране. В преходния период ще бъде възможно предоставянето на директна помощ на засегнатите домакинства и бизнеси от фонда, като парите ще могат да се изплащат от правителствата по тяхна преценка.

Предстои 13-те законодателни предложения на ЕК да бъдат внесени в Европейския парламент и в Съвета на ЕС, които трябва да ги одобрят, преди те да започнат да се прилагат, като се очаква това да отнеме около две години.

Приходите в българската хазна от акцизи се равняват на 5 млрд. лв. всяка година, показа справка на „Монитор“ в данните на Министерството на финансите. През 2016 г. събраният акциз е на стойност 4,8 млрд. лв., а на следващата година той е вече 5 млрд. лв. През периода 2018-2019 г., точно преди да избухне пандемията от коронавирус, сумата се движи между 5,2-5,5 млрд. лв. годишно. През 2020 г. обаче е налице спад, макар и незначителен. Така от 5,5 млрд. лв. през 2019 г. приходите от акцизи са вече 5,4 млрд. лв., или с едва 1 млн. лв. по-малко. По плана за държавния бюджет за тази година очакванията са събраните постъпления да стигнат 5,6 млрд. лв. Всъщност от 2016 г. насам показателят бележи незначителен ръст от едва 3% при средно 7% при други салда в приходната част на държавния бюджет.

Реално в салдото акцизи попадат всички постъпления от акциз върху алкохола и алкохолните напитки, върху моторните горива, както и върху енергийните продукти за отопление. ЕС иска да забрани колите с горивни двигатели

По-строгите стандарти за емисии въглероден двуокис (CO2) за леки и лекотоварни автомобили ще ускорят прехода към мобилност с нулеви емисии, като изискването е средните емисии на нови автомобили да намалеят с 55% от 2030 г. и 100% от 2035 г. в сравнение с нивата от 2021 г. В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани от 2035 г., ще трябва са бъдат с нулеви емисии, разбирай електрически. На практика с това предложение на ЕК, което ще се превърне в законодателно, се забранява продажбата на бензинови и дизелови автомобили, както и на хибридни технологии от 2035 г. Към момента само електрическите коли могат да отговорят на това изискване. За да се гарантира, че водачите могат да зареждат автомобилите си в надеждна мрежа в цяла Европа, ревизираният Регламент за инфраструктурата на алтернативните горива ще изисква от държавите членки да разширят капацитета за зареждане в съответствие с продажбите на автомобили с нулеви емисии и да инсталират пунктове за зареждане по магистралите: на всеки 60 километра за електрическо зареждане и на всеки 150 километра за зареждане с водород. Природният газ, въглищата и коксът у нас с еднакъв налог

Природният газ за потребители, които ще го използват за стопански цели, има акциз от 0,60 лв. за гигаджаул. Въглищата и коксът са със същата ставка. Това са част от сумите, посочени в Закона за акцизите и данъчните складове, показа проверка на „Монитор“. За газьол ставката е 646 лв. за 1000 литра. Керосинът за отопление се облага с 646 лв. за 1000 литра. LPG и природният газ за битови нужди са освободени от акциз заедно с биогаза. За тежки горива, както и за други тежки масла, различни от смазочните, акцизът е 400 лв. за 1000 кг.

Акцизът за моторни горива варира между 80 стотинки и 800 лв. за 1000 литра. Безоловният бензин се облага със 710 лв., докато оловосъдържащият - с 830 лв. на 1000 литра. Биогазът е освободен от акциз - в данъчното законодателство е посочено, че акцизът за него е 0 лв. за 1 гигаджаул. В случай, че не може да се установи за какъв вид гориво са предназначени енергийните продукти за добавяне или разреждане на моторни горива, то ставката за тях е 710 лв. за 1000 литра. С най-нисък акциз е природният газ - 0.85 ст. за 1 гигаджаул. Следващото място е за втечнения нефтен газ (LPG), който се облага с 340 лв. на 1000 литра или 1000 килограма, в зависимост от това с какъв код е конкретният нефтен газ. Керосинът, газьолът заедно със смазочните материали и препаратите за омасляване пък имат ставка от 646 лв. за 1000 литра. Толкова се плаща и за тежки корабни горива.