Над 60 места убийци по шосетата у нас

Ключови думи: смърт на пътя, катастрофа, опасен участък

Кресненското дефиле е участъкът, който взима най-много жертви по българските пътища. Това заяви пред „Монитор“ председателят на Българската асоциация на пострадали при катастрофи Владимир Тодоров.

Почти на всеки километър в дефилето има паметници на загинали. Не е тайна за всички от Балканите, че пътят от Симитли до Кресна е един вид гробница за шофьори и пътници. Последен е случаят от неделя, когато в началото на дефилето майка и дъщеря, пътуващи за Гърция, се удариха челно в навлязла в лентата им румънска лека кола. Два часа след катастрофата в благоевградската болница умря 48-годишната майка, уважаван съдия в Софийски градски съд.

У нас местата с концентрация на пътнотранспортни произшествия са над 60. Според експерти те се увеличават и вече не става въпрос единствено за места, на които има опасност от катастрофи, а за цели пътища, които крият такъв риск.

Анализ на Института за пътна безопасност показва, че най-смъртоносният от тях е автомагистрала „Тракия“. На нея са загинали 108 души в период от 3 години – от 2017 до края на 2020 година. Ранените при мелета на пътя пък са 1080. Тези данни превръщат „Тракия“ в аутобана с най-висок риск. На всички останали магистрали за същия период са загинали общо 74 души със 603 ранени лица.

Други места с концентрация на катастрофи е пътят I-5, който включва и смъртоносната отсечка Русе – Бяла. На него живота си са загубили 80 души при 1301 катастрофи. Проблемен е и пътят Ботевград - Мездра, както и София – Самоков. Пътуващите от един към друг морски курорт пък трябва да са особено внимателни на пътя Варна – Бургас, където всяка година стават много катастрофи. Сред най-опасните отсечки е и Извор – Микре. Там са убити над 25 души. Според Тодоров на това място трябва да се направи одит, който да установи конкретните причини за концентрацията на мелета. Там трябва да се направят мероприятия за намаляване на скоростта. „Явно в този район има някакво лъжливо усещане за възможност за изпреварване“, заяви експертът и обясни, че е необходимо използването на повече пътни камери за засичането на нарушения от шофьорите. Според него разполагането на екипи на „Пътна полиция“ на местата, където са регистрирани най-много инциденти, е неефективно, тъй като те са много скъп ресурс. По негови думи по-доброто решение е внедряването на камерите на АПИ и ТОЛ управлението в системата на МВР. В противен случай, когато техническите средства са малко на брой, шофьорите ги научават и намаляват скоростта само в участъците, където могат да бъдат заснети.

„Трябва да се направи програма в рамките на няколко години тези участъци да се преремонтират. Агенция „Пътна инфраструктура“ знае кои са тези места, пътната полиция и местните управления също. На опасните места има някакъв технически проблем с пътя, който трябва да бъде отстранен приоритетно. Това може да е неотичане на водата, остър завой, падане на камъни или износен асфалт“, обясни Владимир Тодоров. На АМ „Тракия“ такива рискови места са 3 на брой, при които има десетки загинали – това са участъците в района на Ихтиман, както и след тунелите на 62 и 67 км. По думите на експерта единственото, което е направено за обезопасяването им, е слагането на пътни знаци, което не променя отичането и наклона.

Според него има и добри примери, където места, където настъпват традиционно мелета, са били ремонтирани и в момента има драстичен спад на катастрофите. Това са Созопол – Бургас, където по 10 човека са губели живота си годишно. След като там е била сложена разделителна мантинела, загиналите са намалели до нула. На отсечката Пловдив – Асеновград в момента продължава ремонтът, там също платната са разделени и се очаква спад на инцидентите на пътя.

Опасност, която дебне на пътя въпреки по-топлото време в последните дни, е аквапланингът. Очаква се тази събота и неделя да превали в Западна България, което усложнява значително пътната обстановка. При навлизането във водата с висока скорост често може да се стигне до преобръщане на автомобила, независимо от вида автомобил и гумите. „Когато се движиш по магистрала със 120-140 км/ч, веднъж попаднеш ли в една от тези малки „рекички“ много лесно може да се стигне до инцидент.

В най-добрия случай се стига до разтрисане на колата, в най-лошия – до преобръщане“, обясни Тодоров и отправи критика към АПИ, тъй като и на тези места се слагат знаци за намаляване на скоростта, вместо да се извърши ремонт, който да отстрани проблема. Той съветва шофьорите преди участък с аквапланинг да се намали скоростта на колата, а когато попаднат в мястото, на което тече вода, да не се натискат спирачките. Воланът трябва да се държи здраво, а гумите да са винаги изправени, тъй като в противен случай при попадане на по-суха настилка, се стига до преобръщане. Винаги при дъжд шофьорите трябва да забавят движението си в зависимост от интензивността на дъжда.

От началото на годината се наблюдава значителен ръст на катастрофите спрямо същия период на миналата година. Според данни на Института по пътна безопасност България е единствената страна в ЕС, при която се констатира увеличение на жертвите от ПТП от месец май 2021 година с повече от 40% спрямо 2020 година. През тази година от май до 20 юни са загинали 88 души, а за същия период на миналата година те са били 53-ма. Още по-рисково на пътя става по време на летните месеци, когато движението е интензивно. Неслучайно юли, август и септември са наричани кървавите месеци – при тях за 30 дни загиват между 70 и 80 души.

„До края на лятото 200 души ще загинат при катастрофи, това е гарантирано за съжаление“, обясни Тодоров. По негови думи част от причините за големия пътен травматизъм обхващат проблема с мантинелите, които не са предназначени за задържане на тежкотоварни автомобили. Така, когато шофьор на ТИР заспи по време на движение, той преминава в насрещната пътна лента и се блъска в колите в противоположна посока. Решението се оказва, че е просто и евтино – бетонни преграждения, които да възпират превозното средство от това да се блъсне в други. Такава е практиката в южната ни съседка Гърция например.

Според Тодоров ремонтите на магистралите, които се осъществяват за поредна година у нас, засилват напрежението на шофьорите. Освен това тази година не се ограничават тировете в петък и неделя, което беше практика, за да не се натоварват пътищата у нас и да не се достига до изкривяване на пътната настилка. „Когато стартира изграждането на ТОЛ системата бяха заложени да се монтират на 100 места автоматични кантари, които да измерват тежестта на тежкотоварните автомобили, нямаме информация колко от тях са монтирани, но със сигурност, не са всички“, коментира Тодоров.

През 2021 година се наблюдава и повече пътуване на гастарбайтъри и туристи, които често преминават и транзитно през страната. Особено натоварен е трафикът по гръцките граници, като се препоръчва преминаването през Гоце Делчев.

За да се избегнат инцидентите, експертите съветват на дълъг път да се правят чести почивки и да не се планира час за пристигане. „Морето няма да избяга“, подчерта председателят на Асоциацията на пострадали при катастрофи.
В Кюстендилско Ремонтираните пътища примамват повече джигитите

Въпреки постоянно растящия трафик в област Кюстендил няма регистриран пътен участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Увеличават се обаче регистрираните нарушения за превишена скорост.

От началото на годината над 60% от тежките пътнотранспортни произшествия в региона са настъпили на територията на населените места. Наблюдава се негативна тенденция – на рехабилитираните пътни участъци се увеличава броят на нарушителите с висока скорост, коментираха от комисията по безопасност на движението.

Направен е анализ на пътнотранспортните произшествия през изминалия летен сезон, на база на който са предприети допълнителни мерки за превенция. Най-много пътни инциденти в област Кюстендил настъпват в дните петък и събота, в часовия диапазон между 12 и 19 часа. В тази връзка е направена организация и в този интервал полицейското присъствие е още по-засилено.

Расте броят на самокатастрофиралите водачи на територията на областта.

Над 20 остри завоя обръщат коли в Търново

Във Великотърновска област един от пътните участъци с най-много катастрофи годишно е в района на т.нар. Присовски завои. Той се намира в края на Велико Търново на километър преди началото на прохода Хаинбоаз. В този участък на разстояние от 1-1,5 км има над 20 остри завоя, които са истинско предизвикателство за леките и особено за товарните автомобили. Най-често жертва на Присовските завои стават турските тирове, тъй като техните шофьори навлизат в района на опасните завои със скорост от над 100 км/ч, поднасят и се обръщат на пътното платно или в дерето край пътя.

Друг район със съсредоточие на ПТП е участъкът между двата разклона: за село Джулюница и за Стражица, част от главния път София - Варна. Там пътят е широк и прав и има само 2-3 завоя. Те обаче са в един сенчест участък, където често пътното платно е мокро и колите, навлезли с високата скорост, се преобръщат. Често ПТП стават и на международния път Русе - Свиленград, в участъка му между Велико Търново и Полски Тръмбеш. Пътят минава през няколко населени места, където водачите трябва да се движат с 40 км/ч. Вместо това обаче профучават с доста над 100 км/ч и когато пред тях на пътя внезапно изскочи човек или домашно животно, водачите губят контрол върху управлението и автомобилите се преобръщат.