Колко процента ѝ трябват на културата
Бързите кредити, хазарта и опиянението също са идентичност, но в никакъв случай културна, която да те превърне в свободна личност
Тези дни по БНТ председателят на Съюза на българските филмови дейци Милко Лазаров подхвана наново идеята на творческите съюзи в България бюджетът за култура да се увеличи до 1% от БВП.
„Това е вопъл за помощ, защото бюджетът продължава да е 0,4% от БВП“, каза той.
През април миналата година това направиха в отворено писмо всички председатели на творчески съюзи.
„Крайно наложително е при актуализацията на бюджета не само да не се допуска съкращаване на разходите за култура, но да бъде предвидено увеличаване на средствата за Министерството на културата за сметка на други пера от бюджета, в това число чрез преструктуриране и пренасочване на средства от европейските оперативни програми“, написаха творците до тогавашния премиер Бойко Борисов.
Ясно е какво се случи след кървавото културно писмо, след като сега отново се подхваща тази тема. А темата е сериозна. Разговорът за поведението на творческите съюзи - също е сериозен. Може би отделен. Иначе трябва да разнищваме какво е било поведението им при приемането на редица закони и редица актове на изпълнителната власт.
В разговора по БНТ чух свързването на културата с националната сигурност. Така е. И това не е майтап. При планирането на военни операции в чужди територии се прави пълен анализ на състоянието на държавата опонент. Оръжията са на последно място, защото обикновено за тях се знае почти до бройка колко са.
Важните въпроси са: Колко време една държава може да издържи икономически една война? Какви съюзници има? Каква е инфраструктурата? Състоянието на здравеопазването? Но най-важното нещо, което е и най-трудното за предвиждане и оценка, с което един опонент трябва да се съобразява, е състоянието на духа на нацията.
Как един танкист може да спре настъплението на цяла дивизия по време на Втората световна война? Как четирима комити могат да превземат гръцки град с 20 хиляден корпус през Балканската война? Как една „Марсилеза“ вдига на крака десетки хиляди? Една песен! И още, и още, и още. Как една млада нация може да победи няколко държави за шест дни?
Успехът на последните български игрални филми, които тръгнаха по кината, показват колко са жадни българите за българска култура. Същото е с музиката, театъра, литературата - избройте ги.
Въпросът не е в тези 0,4% от бюджета, които мизерно се вливат в нещо, което се нарича култура. Въпросът е, че през годините значението u не само отива на опашката на държавните задължения, но изглежда отношението към нея е като към натрапница.
Това, което Милко Лазаров настоява да се случи, е партиите да поемат ангажимент. През дискусията за бюджета културата може да излезе на авансцената и да предяви своето място в обществото.
Чувал съм как, включително от министър на културата, се говори за пазарен принцип. Културните продукти може да бъдат търговски успешни, но културата не е търговия. Културата е политика, която връща страшно много на обществото. Разбира се категории като морал, извисеност, познание, естетика, етика и други подобни са в темата на абстрактността и те не могат да се мерят така, както се мери кубик дърва, примерно.
Когато са създавали читалищата в средата на XIX век, богатите и образовани българи не са мислели колко ще изкарат от тях, нали? Те са знаели, че грамотни българчета, просветени в литературата, историята, географията и изкуствата, се превръщат в личности, а само с личности можеш да тръгнеш към свободата.
Днес читалищата се рушат, културата вие в агония, но ако тръгнете примерно по „Ломско шосе“ в София, ще се почувствате като на „Бродуей“ - светлини, светлини, светлини. Само че не на театри, а на заложни къщи, казина и денонощни магазини за алкохол. Това е безкултурна България днес.
Бързите кредити, хазарта и опиянението също са идентичност, но в никакъв случай културна, която да те превърне в свободна личност.
