Кога губим девствеността си – сами ли решаваме
Изглежда в гените ни е закодирано много повече, отколкото предполагаме
Моментът, в който губите девствеността си се смята за доста случайно събитие, продиктувано от шанса и обстоятелствата в повечето случаи. Но сега, международен екип от учени, ръководени от Оксфордския университет, разкрива, че това всъщност е контролирано от гените ни.
Те казват, че са идентифицирали 371 региона от нашия генетичен код, които изглежда влияят не само кога точно правим секс за първи път, но и кога се сдобиваме с първото си дете – не само за жените, но и за мъжете, пише „Дейли Мейл“ (Daily Mail). Изследването е ръководено от професор Мелинда Милс от Центъра за демографски науки в Леверхулм, Оксфордския университет.
„Нашето проучване откри стотици допълнителни генетични маркери, които оформят тази най-фундаментална част от живота ни и имат потенциал да помогнат за по-задълбочено разбиране на безплодието, по-късните болести и дълголетието“, каза тя.
„Възрастта при първия полов акт и възрастта при първо раждане имат отражение върху здравето и еволюционната годност. Очакваме, че нашите резултати ще бъдат насочени към важни интервенции при безплодие, тийнейджърско сексуално и психично здраве“, добавя тя.
Изследването, публикувано в Nature Human Behaviour, използва данни за възрастта при първия полов акт (AFS) и възрастта при първо раждане (AFB).
За AFS екипът включва 397 338 обединени лица (214 547 жени и 182 791 мъже) от британската Biobank – база данни, съдържаща задълбочена генетична и здравна информация от половин милион участници във Великобритания. За AFB изследователите са включили 542 901 индивида (418 758 жени и 124 008 мъже) от 36 предишни проучвания.
Екипът свързва 371 специфични области от нашата ДНК, наречени „генетични варианти“ (с други думи известни местоположения на хромозомите) с времето на първия секс и първото раждане. Общо имаше 282 генетични варианта, свързани с AFS и 89, свързани с AFB. Това е стотици повече от предишните проучвания, които са открили 38 за AFS и само 10 за AFB.
Професор Милс казва още, че не само генетиката, нито само социалната среда диктуват AFS и AFB, а по-скоро „взаимодействие между природата и възпитанието“.
„Знаехме, че времето на това, което наричаме„ репродуктивно начало“ – възраст при първи полов акт и първо дете – е до голяма степен свързано и прогнозирано от социални и екологични фактори, като получаване на висше образование и наличие на контрацепция“, каза тя.
„Това, което прави нашето проучване, е да разшири това, което знаем за социалните и генетичните предсказатели, за да намери не само пропорцията, обяснена от генетиката, но всъщност да изолира генетичните варианти (местоположението на вашата ДНК) и да изследва тяхната биологична функция“, обяснява тя.
Изненадващо, влиянието на гените върху това кога жените раждат първо дете изглежда се е увеличило през годините, установи проучването. Гените са имали по-голямо влияние върху времето на първото раждане при жените, родени през 1965 г. (22%), отколкото при жените, родени през 1940 г. (9%).
Междувременно тези, които са генетично склонни да отложат секса или първото раждане, са имали по-добри последици за здравето си на по-късен етап от живота и се радват на дълголетие. Раждането на първо дете по-късно в живота е свързано с по-дълъг живот и по-малък риск от диабет тип 2 и сърдечни заболявания.
„Демонстрирахме, че комбинацията от генетика, социални показатели и околната среда води до ранно или късно репродуктивно начало“, каза професор Милс. „Вълнуващо е, че генетиката, залегнала в основата на това репродуктивно поведение, може да ни помогне да разберем повече за появата на заболявания е по-късния етап от живота ни", добавя проф. Милс.
Как да държите мухите далеч от дома си през лятото с няколко лесни стъпки
„Никаква милост към нарушителите“ и „драконовски мерки“: спешна среща при Радев заради войната на пътя
МВР награди пожарникарите, спасявали хора при трагедията на Челопешко шосе
Почина проф. Райко Райков – доайен на Националната художествена академия
Икономическа полиция проверява "ВиК" Кърджали
Ръководството на БДУ обсъди с народни представители ключови приоритети за развитието на висшето образование в региона
7,8 по Рихтер удари 110 милиона страна, съборени училища и сгради, има много загинали!
Три сценария за българската икономика до 2028 г. в Годишния доклад на икономистите на БАН
08/06/2026, Понеделник 15:00
0
Тръмп: Израел и Иран трябва незабавно да прекратят взаимните атаки
Мирчев: Напускането на Георги Кандев е много ясен и тежък знак за начина на управление
България посреща повече туристи от Полша с директната линия Люблин-Бургас
Тревожна тенденция: Светът се насочва към нова ядрена надпревара
