45 години по-късно: Възстановиха взривена по време на социализма църква в с. Евренозово
Жителите на сгушеното в Странджа село отново чуват камбанен звън
Днешният 26 юни се превърна в истински празник за жителите на малкотърновското село Евренозово. След повече от 45 години те отново чуват камбанен звън, с който бе открит тържествено възстановеният храм, носещ името „Света Троица“. Изграждането му е благодарение на дарители и отне 7 години.
Агатополският епископ Йеротей освети днес новата църква, а малко по-късно бе раздаден и курбан за всички присъстващи.
Кметът на община Малко Търново Илиян Янчев бе официален гост на събитието.
„Горд съм като странджанец, благодарен като кмет и щастлив чисто човешки - от днес в Евренозово ще се чува камбанния звън от осветения вече храм "Света Троица". Прекрасна малка, спретната църква, обединила желанието и труда на толкова много хора, за да я има! Благословени дано да бъдат!“, каза Илиян Янчев след откриването на църквата.
„Св. Троица“ в Евренозово всъщнност има дълга история, започваща през 1929 година. Тогава свещеник в селото е бил Тодор Ключански - руснак, белогвардеец, завършил Ставрополската духовна семинария. Било избрано църковно настоятелство в състав: Тодор Дражев,Антон Николов и Атанас Пелев. Това настоятелство и свещеника, чрез средства от дарения и с доброволния труд на цялото население, през 1929 год. издигат църква - широка 3 м, дълга 12 м, висока 4 м. Главният майстор-зидар е Димитър Райчев от Малко Търново, с пръв помощник Никола Бялков, също малкотърновец. Основният строителен материал е камъкът – от вътре измазана с вар, а отвън с вар и цимент, с дебелина на стените 80 см. Има 7 големи прозорци и 4 малки, дървени, прави. На иконостаса в долния ред били подредени иконите на Спасителят, Божията майка, Св. Троица, Св. Йоан Кръстител, Св. Николай.
Цялото вътрешно обзавеждане било направено също от дарения, като се започне от полюлея, кандилките, свещниците, покривките, дантелите, иконите и се стигне до камбаната - дар от най- богатия дерекьовчанин Стамат Моллов, който след Евренозово се установил в Карабунар /Средец/.
Осветяването на църквата било на 20 септември 1931 година от Сливенския Митрополит Иларион. На големите празници за причестяване идвали и от селата Близнак, Младежко, Моряне.
След 1944 година жителите на Евренозово се изселват в други населени места и то обезлюдява. За църквата „Света Троица“ няма кой да се грижи и постепенно започва да се руши.
„През 1956 година Общината в Малко Търново предписва да бъде съборена. Взривяването й става през април 1976 година във връзка с откриването на Овцекомплекс, за който се очаквало да пристигне и Тодор Живков на 6 май 1976 г. Взривена е с бомби, а теренът е изчистен с булдозер“, разказва кметът Илиян Янчев.
„Селото беше единственото в Община Малко Търново без църква. Както писах преди няколко месеца - село без църква е като дом без душа“, споделя още градоначалникът.
40 години след разрушаването на църкавата Инициативен комитет решава да възстанови храма. Първата копка е направена през 2014 г., а седем години по-късно камбанния му звън огласява Евренозово.
Слагам този продукт от кухнята във водата и подът блести от чистота
Пухкав блат, сочни череши и невероятен аромат – този сладкиш е истинска наслада за сетивата
Ричард Алибегов скочи срещу черния пиар за родното Черноморие
Започна масовото производство на дисплеи за сгъваемия iPhone
СДВР подхваща ромите с ножове в подлез „Плиска“
Иван Демерджиев: Показанията на Олег Невзоров разплитат схемата с незаконния град „Баба Алино“
Фестивалът Фантастичен Бургас 2026 завършва с мащабна среща с писателя Васил Попов
Магистрати и съдебни служители в Бургас дариха кръв в благородна акция
Трима души и дете пострадаха след удар в дърво и преобръщане на автомобил в Карнобатско
ГЕРБ отстъпва избора на парламентарната квота във ВСС на „Прогресивна България“
Деветокласничка от Айтос спечели първо място в международен конкурс за фотография
КЗК наложи санкции за заблуждаващо предлагане на продукт като масло

Мойта кумшийка, да земи, да си изкипи оливията, дет пражи микиците, и кат мерише, ма, ни съ трай.
Та, рекаф, и аз да напиша тука тъй, щот мойта вест, по ми съ струва интиресна, де.
Долни комунета!Уроди безродни рубладжии долни!