Юни с 2 градуса по-хладен, но лятото ще продължи и през септември
Последните шест години са най-топлите, откакто има метеорологични наблюдения
Тази пролет е сред най-студените за последните 20 години. Дори в различните научни публикации се води дискусия дали температурите са най-ниски от 2003 година или от 1998-а г., каза пред „Монитор“ климатологът проф. Георги Рачев.
Според него за последните 20 години тази пролет е по-хладна, като става дума за 3-4 градуса под нормата.
„А за три-четири месеца това е доста. А връх в това студено време взе април месец, когато беше по-студено, отколкото през зимата. И всичко това на фона, че тази зима бе сред най-топлите. Замалко да оглави класацията, но зае второ място - след зимата на 2006-2007 година с миниатюрна разлика. Последва доста хладна пролет, със студен април. Май месец пък беше сравнително нормален. Нямаше някакви отклонения. Но пролетта в Европа като цяло беше от най-студените. Интересното беше, че в някои северни райони и част от европейска Русия тези месеци пък бяха топли, а в Централна Европа и на Балканския полуостров беше студено“, посочи той.
Според него причините за това са няколко.
„Само преди три години в България беше отчетен най-топлият април, откакто се водят метеорологични наблюдения. Така че такива резки движения са напълно възможно, това е климатът у нас. За случващото се има обяснения, но то е свързано с комплекс от фактори. Учените обаче винаги се хващат за едно особено природно явление, което характеризира екваториалната част на Тихия океан - Ел Ниньо. На милиони квадратни километра се появява топла вода, което е именно Ел Ниньо. Обратната му фаза пък - Ла Ниня, е отрицателната температура на повърхностния слой на Тихия океан. Това неминуемо води до преразпределение на топлината, а оттам и на големите въздушни потоци. За съжаление до ден днешен ние нямаме ясна представа как това нещо влияе върху климата на САЩ, Северна Америка, Европа и в частност на България. Но когато фазата е топла, тогава и температурите в световен мащаб се увеличават. При Ла Ниня е обратното - те се понижават. Ла Ниня обаче вече я няма и фазата е нулева аномалия“, обясни проф. Рачев.
Според него все пак лятото ще е топло.
„Обикновено след такава хладна пролет, която се наложи през последното десетилетие, следва едно по-дъждовно лято през юни и топло и сухо през август и септември. Лятото вече обхваща плътно и септември, особено по отношение на продължителните периоди на топло и сухо време. Дори през последните години септември се наложи като благоприятен месец за почивка на морето. Тогава слънцето вече е доста по-ниско, но пък през последните 20 години температурата на морската вода в Черно море е доста по-висока в сравнение с последните години на 20-и век. Определено морето се е затоплило с около 1,5-2 градуса средно в сравнение с периода на 90-те години. Това са изменения, но данните трябва да се натрупат поне в период на 30 години, за да може с чиста научна съвест да можем да кажем, че е станало по-топло. В това няма съмнение, но трябва да има трайна тенденция. Да не говорим, че април месец отбелязахме рекордна височина на снежната покривка. На места надмина 3 метра, на Ботев - 2,6 м. Идеята е, че въпреки че става по-топло, не е гаранция, че е равномерно разпределено през всеки месец. Може да има периоди с температури под нормалните, а след това пък да са високи. Това е трудно за обяснение и още по-трудно за прогноза. Нужни са още знания, за да следим тези процеси, тъй като те имат хаотичен характер. Колкото до лятото, засега прогнозите са: 70% вероятност да е по-топло, а някъде 25% да е в рамките на нормалното. Но имам предвид нормално за летата през последните години, защото през 60-те-70-те години на миналия век са били доста по-хладни. Само 10% е вероятността за по-хладно лято“, каза климатологът.
„Дотук, ако можем да обобщим юни, е с 2 градуса под нормата, но и с по-малко валежи. Може да вали често, но количествата не са големи. Затова казваме, че през този период са характерни летните типове валежи - може да са краткотрайни, но интензивни. Иначе още през януари дъждовете напълниха язовирите ни и можем да сме спокойни, че вода ще има“, обясни Рачев.
