Становище на Адвокатски съвет Бургас

Ключови думи: Адвокатски съвет Бургас, новини, Флагман, Бургас, съдебна карта

Адвокатски съвет-Бургас изразява следното становище по предложенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за реорганизация на съдебните  структури на районно ниво и Пътна карта с план за действие за реорганизация на съдебните структури на окръжно и апелативно ниво:

Считаме, че основните мотиви при реформа на съдебната карта на страната не следва да бъдат организационни, кадрови и дори финансови. Концепцията за такава реформа следва да се ръководи от основното задължение на Държавата за предоставяне на достъпно и качествено правораздаване за гражданите и юридическите лица. Следва да бъде проумяно, че съдилищата съществуват не заради самите себе си, не заради работещите в тях магистрати и съдебни служители, а за да изпълняват възложените им с Конституцията и законите функции в полза на обществото. За съжаление видът и начинът на извършване на промени, касаещи съдебната структура и организация на работа на съдилищата, както и реалните резултати от тези промени през последните десетилетия, създават точно обратното усещане.

Посоченият модел 4 предвижда кардинална реформа в структурата на съдилищата и правораздаването като цяло. Основните акценти в него се свеждат до това, че ще бъдат закрити значителен брой районни съдилища извън областните центрове и същите ще бъдат трансформирани в териториални отделения, като съответно ще бъде променена родовата подсъдност на споровете пред първата инстанция.Така на районните съдилища ще бъдат подсъдни като първа инстанция само определен вид дела, което не се отличават с висока фактическа и правна сложност. Превръщането на районните съдилища извън областните центрове в териториални отделения по съществото си е мотивирано основно с намаляване на разходите в системата на съдебната власт, в това число и общата администрация, съответно липсата на необходимост от председатели на съответните съдилища, които ще останат само териториални отделения.

Съгласно предложеният модел 4, в района на Окръжен съд Бургас, от действащите в момента 8 районни съдилища, ще останат само две – тези в Бургас и в Несебър. Останалите районни съдилища в гр.Царево, Малко Търново, Средец, Поморие, Айтос и Карнобат ще бъдат трансформирани в териториални отделения, а значителна част от районните съдии ще бъдат прехвърлени в Окръжен съд Бургас.           

Категорични сме, че финансовата част на този модел (макар и важна), не може да бъде приоритет при вземането на подобни решения. Приоритет на всяка съдебна реформа би следвало да бъде осигуряването на принципа на върховенството на закона и неговото прилагане. Считаме, че този принцип няма да бъде гарантиран в конкретния случай поради следното:

- Ще се създаде сериозно препятствие на  хората по мeста да получат адекватно правно обслужване и защита на правата и интересите си. Възможно е  достъпът на гражданите до съдебната система да се превърне в лукс. Съдебната власт ще бъде концентрирана около големите населени места, което способства обезлюдяването на малките населени места.

- Предвижда се малките РС да се превърнат в ТО на по-голям РС и „ВХОДЯЩА ТОЧКА“ за книжата към РС, ОС и АС, като в същото време се предвижда съставът на ТО да се редуцира до необходимост и да останат минимален брой служители и съдии. Това е необмислено и в частта си за финансови икономии, защото Малките РС, превърнати в ТО ще гледат делата, които са подсъдни на РС /т.е. ще се нуждаят и от съответния административен ресурс-деловодители, секретари и т.н./, но и едновременно ще се превърнат в „гише“ на големите съдилища, което ще доведе до в пъти по-голяма натовареност, което неминуемо ще се случи при положение, че се предвижда и намаляване на броя на служителите в ТО. Обслужването на 1 гише е добра идея, като по този начин на гражданите, се спестяват пощенски разходи за изпращане на документи в съответния ОС, АС. Но  в същото време не кореспондира с идеята на модел 4 в ТО да остане по 1 деловодител.

- Сериозни въпроси без отговор възникват и как предложеният модел № 4 ще реши проблема с различната натовареност на различните съдии. Предложените видове граждански и наказателни дела, които да се разглеждат от бившите районни съдилища, ще задълбочат диференциацията в професионалната подготвеност на различните съдии – тези в бившите районни съдилища ще се превърнат в деловодители, за разлика от другите, които реално ще се занимават с право. Практически модел 4 превръща районните съдилища в едва ли не специализирани в отделни видове дела, в голямата си част охранителни производства или такива по спорна съдебна администрация. Това означава, че последните ще разглеждат много малко на брой спорни състезателни производства. Това ще ограничи мирогледа и развитието на районните съдии, които в продължение на период от между 5 и 10 години няма да се занимават със спорове, произтичащи от облигационни, търговски и вещноправни отношения, съответно няма да имат и нужда да следят практиката на ВКС по прилагането на материалноправните норми в тези области на правото. И когато един ден тези районни съдии постъпят в окръжен съд, който според проекта ще бъде основен първоинстанционен съд и въззивна инстанция по делата, подсъдни на районния съд, които ще бъдат със съвсем друг предмет, няма да имат необходимата подготовка. Действително, в близък период от време, това едва ли ще се отрази на качеството на правосъдието, доколкото настоящите районни съдии притежават опит в разглеждането на различни по вид спорове и тези от тях, които останат в районните съдилища ще се справят добре. След един обозрим по-далечен период от порядъка на 10 години, обаче, когато тези съдии бъдат повишени в окръжни такива (в какъвто смисъл е и концепцията, залегнала в модел № 4), то тези, които ще заемат местата им в районните съдилища, ще бъдат напълно неподготвени да изпълняват функциите си и да осигурят прилагането на принципа на върховенството на закона.

- Не става много ясно, по какъв начин ще бъдат разпределяни делата, подсъдни на районните съдилища, между териториалните отделения. Казано с други думи, не е решен въпросът дали при случайното разпределение на делата ще бъдат включени всички съдии от съответния районен съд или само тези от съответното териториално отделение. Защото, ако например, едно дело подсъдно в ТО в гр. Поморие, бъде разпределено на съдия от Районен съд – гр. Бургас, но с място на работа в ТО – гр. Малко Търново, означава ли, че този съдия, за едно конкретно дело трябва да пътува до Поморие?

Относно подсъдността на съответните видове дела между районните и окръжните съдилища като първа инстанция. В предложения модел № 4 е предвидено, че основен първоинстанционен съд ще бъде съответният окръжен съд, а на районните съдилища, според авторите на проекта за реформа, ще останат само дела, които, цитирам, „не се отличават с особена фактическа и правна сложност” и са изброени в самия проект. Изникват следните сериозни практически въпроси, които се нуждаят от отговор:

- Предложението е районните съдилища да се занимават с всички производства по обезпечение на бъдещ иск. Обезпечението на бъдещ иск винаги предполага вероятна основателност на обезпечения иск (който може да произтича от търговски спор с огромен материален интерес, от гражданскоправни отношения като сделка, деликт, неоснователно обогатяване и др.). При това положение и резонно възниква въпросът как районните съдии ще преценят вероятната основателност на един бъдещ иск по дела, каквито последните по принцип не разглеждат и не са достатъчно компетентни по тях.

- Според предложения модел № 4 на районните съдилища ще бъдат подсъдни всички заповедни производства. Заповедните производства на пръв поглед изглеждат елементарни, особено тези по чл. 410 от ГПК, които се основават предимно на твърдения на заявителя, без последният да е длъжен да представи доказателства относно съществуването на твърдяното притезателно право. Друг е въпросът, обаче, когато отношенията между кредитор и длъжник произтичат от отношения между търговец и потребител. В този случай, независимо дали производството протича по реда на чл. 410 или 417 от ГПК, заповедният съд следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора. И тук отново възниква въпросът как районният съдия, разглеждащ заявление за издаване на заповед за изпълнение, би могъл да се произнесе относно наличието на неравноправни клаузи, след като пред този съдия няма висящи подобни искови производства.

- Според предложения модел № 4 на районните съдилища ще бъдат подсъдни делата по регламенти, ако няма обвързваща подсъдност. Това, на практика, означава, че на районните съдилища няма да бъдат подсъдни почти никакви дела по регламентите на Европейския съюз, с изключение на делата с малък материален интерес по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, които са подсъдни на районния съд съгласно чл. 624 от ГПК, както и издаването на европейско удостоверение за наследство (чл. 627е от ГПК във връзка с  Регламент (ЕС) № 650/2012). Всички останали основни производства пред националния съд са подсъдни на окръжните съдилища, а именно– производството по издаване на европейска заповед за плащане (чл. 625 от ГПК във връзка с Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета), производство по признаване и изпълнение на съдебни решения на съд от друга държава - членка (чл. 627б от ГПК във връзка с  Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета и чл. 627г от ГПК във връзка с  Регламент (ЕС) № 650/2012 и др.)И тук се наблюдава известно противоречие в предложения проект за реформа, която се изразява в следното: районните съдилища са счетени за достатъчно компетентни да разглеждат всички видове спорове, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г., но същевременно не са компетентни да разглеждат подобни спорове, ако последните попадат единствено в обхвата на българското национално право. Това противоречие, според нас, не е обяснено в предложения проект за реформа.

- В модел № 4 също така се предлага районните съдилища да бъдат първа инстанция по дела по Семейния кодекс, ЗЗДН и тези за защита на нарушено владение. Аргументът на авторите на проекта е, че същите не се отличават с висока фактическа и правна сложност. По наше мнение именно тези производства, в болшинството от случаите, се отличават с висока сложност от фактическа страна. Така например споровете за предоставяне упражняването на родителски права, за личните отношения между родители и деца, за извършено домашно насилие, винаги се отличават с фактически сложност и ангажирането на множество доказателства (свидетели, експертизи, становища на ДСП и ЦОП и др.) и не могат да се третират като такива с ниска фактическа и правна сложност. Тъкмо напротив – те са твърде трудоемки от гледна точка на времето, необходимо за разглеждането и решаването им. Нещо повече - в голямата си част същите подлежат на предварително изпълнение – като например делата за издръжка, делата по чл. 127а от СК, заповедта за незабавна защита по ЗЗДН. В същия смисъл са и производствата по възстановяването на нарушено владение. Тези производства разкриват също определена фактическа и правна сложност и вероятно поради тази причина и последните не са изключени от касационен контрол, за разлика от редица други дела. Нещо повече – решенията по тях също подлежат на предварително изпълнение (чл. 361 от ГПК).

- Не са отчетени важни въпроси свързани с квалификацията на младшите съдии. Според концепцията младшите съдии (които се назначават в окръжен съд и там е истинската им подготовка за такива, готови да прилагат закона под надзора на по-опитните и знаещи от тях окръжни съдии), ще имат шест месеца обучение в Националния институт по правосъдието и още шест месеца в съответния окръжен съд, където ще се подготвят за районни съдии. Казано с други думи, бъдещите районни съдии ще имат само шест месеца стаж в окръжните съдилища за да опознаят практическите аспекти на правоприлагането. И в рамките на този срок се питаме колко на брой дела (граждански, търговски, наказателни) ще разгледат същите, за да придобият съответния опит. Или в разрез с принципа на случайното разпределение на делата, ще се обучават предимно в дела по СК, ЗЗДН и възстановяване на нарушено владение, обжалвани пред съответния окръжен съд? Тук само ще припомним, че в края на деветдесетте години на миналия век, стажът на съдебните кандидати в съдебната система беше една година. Съответно тези, които желаеха да са младши съдии преминаваха още две години обучение в окръжния съд, под надзора на окръжни съдии, с опит и познания в областта на правото. В момента се предлага за шест месеца съдиите да придобият такъв опит, че да решават спорове като районен съдия, при това такива, подлежащи на предварително изпълнение, с всички вредни последици за страните, които неопитността на един съдия може да повлече.

- Предложената реформа в модел №4 създава своеобразно „капсулиране”  и не допускане на съдебната система на външни лица. Смеем да твърдим, че сред практикуващите юристи има много такива, които с техния опит и експертиза могат да допринесат много повече за реализацията на принципа на върховенството на закона. Така например, според приложения от авторите на модел № 4 проект, влизането на външни лица в системата на съдилищата трябвало да стане от районно ниво. Казано с други думи, ако един адвокат или юрисконсулт, занимавал се над 10 години с търговски дела с голям материален интерес, реши да кандидатства за съдия, той, вместо да бъда полезен с опита си по такива спорове в съответния окръжен или апелативен съд, ще бъде принуден да вегетира в районния съд и да гледа охранителни производства и семейни спорове, докато неопитните в тази материя повишени районни съдии се стремят в продължение на години да се запознаят се нея и да прилагат правилно материалния закон. Или един окръжен прокурор, който повече от 10 години се е занимавал с дела за убийство, грабеж, безстопанственост, длъжностни престъпления, лихварство и т.н., да бъде длъжен да постъпи в районен съд и да разглежда спорове от частен характер или такива по обжалване на наказателни постановления. Според нас това не би спомогнало по какъвто и да било начин за качеството на правораздаването. Това повече прилича на капсулиране на съдилищата, които ще бъдат затворени за външни лица, за сметка на това, че млади хора, без никакъв житейски опит, ще разрешават правни спорове и по този начин и човешки съдби. Не виждаме с какво по-добро би допринесъл един нов съдия, започващ от районния съд, който няма деца и семейство, в разрешаването на спор за родителски права, от външно за съдебната система лице, което има опит в тази насока. Не на последно място пълното ограничаване на достъпа до определена професия представлява и дискриминация според съюзното и националното ни право.

- Предвижда се съставянето на постоянни и непостоянни съдийски състави, като според концепцията целта е командироване на районни съдии от съда в областния град или от друг районен съд в окръжния район, при необходимост по КОНКРЕТНО дело или за определен КРАТЪК период, което създава усещането за непрекъснато преместване на съдии на подходящото място и в подходящото време според необходимостта.

- Обособяването на окръжните съдилища като основни първоинстанционни съдилища и назначаването на значителен брой от досегашните районни съдии в окръжен съд Бургас, ще доведе и до още един вид значителни проблеми за гражданите и адвокатите. Съдебната палата отдавна се пука по шевовете от недостиг на помещения. Назначаването на нови магистрати, ще доведе и до необходимостта от осигуряването на нормални работни места и кабинети за същите, както и от нови съдебни зали за провеждане на увеличеният след смяна на подсъдността брой дела. Този проблем няма да бъде решен дори и при евентуалното напускане на съдебната палата на Административен съд-Бургас.  Едва ли е тайна, че условията, в които се налага да работим в момента в сградата на съдебната палата са под всякаква критика. Емблематичен пример е така наречената адвокатска стая в Районен съд-Бургас. Това е мястото, в което всеки от вписаните в АК-Бургас близо 700 адвокати може да се запознае с конкретно дело във връзка с възложените му функции. Към тях следва да прибавим и значителния брой адвокати от други адвокатски колегии, които се явяват по дела в БРС, юрисконсулти на различни държани и общински структури и търговски дружества, както и значителният брой вещи лица и граждани, които също се налага да се запознават с делата. За всички от изброените, ръководството на Районен съд-Бургас е предвидило едновременен достъп в адвокатската стая на не повече от три лица! Този факт може би щеше да е смешен, ако не е трагично показателен за реалния достъп до правосъдие, който се осигурява на гражданите и адвокатите.

В тази връзка следва да подчертаем, че широко прокламираният електронен достъп до съдебните досиета на делата, за който до момента са изхарчени десетки милиони левове, все още е само едно добро пожелание. Действащата в момента организация за заявяване, съответно одобряване на отдалечен достъп на конкретен адвокат до конкретно дело е изключително тромава, неадекватна и времеемка. Като прибавим и факта, че съдебните досиета не съдържат всички книжа, намиращи се между кориците на делото, то става очевидно, че физическият достъп до делата е неизбежен. Одобряването на предложения Модел 4 и въвеждането му при сегашната наличност и организация на сградния фонд и на Единният портал за електронен достъп до делата, ще създаде изключителни проблеми за адвокатите и гражданите и ще затрудни реалния достъп до правосъдие. 

- На следващо място, според предложения Модел 4 се предвижда да се извършат евентуални изменения в: Конституцията на РБ, Закона за съдебната власт, ГПК, НПК, СК, Устройствения правилник на МП и други актове. Толкова съществена законодателна реформа в устройството и функционирането на съдебната власт и процесуалните закони, изисква сериозен професионален дебат, какъвто до момента липсва.

Сериозни възражения срещу предлагания Модел 4 изрази и Съюзът на съдиите в България. Такива възражения имат и органите на местна власт в общините, чиито районни съдилища ще бъдат трансформирани в териториални отделения.

Според нас предлаганата съдебна реформа не намира оправдание в специфичните обществено-икономически условия у нас и няма да направи правосъдието нито по-бързо, нито по евтино, нито по-достъпно, а и не съответства на дългогодишните традиции на устройството на съдилищата в България. Съчетаването на предложената реформа с неработещото електронно правосъдие ще доведе единствено до отдалечаване на правосъдието от гражданите.

В заключение считаме, че приемането на какъвто и да било модел за прекрояване на съдебната карта, още повече на предлагания Модел 4, без провеждането преди това на задълбочен дебат сред обществеността и правните общности, ще доведе до значителни проблеми и сътресения в нормалната работа както на съдилищата, така и на адвокатите, ЧСИ, нотариусите и най-вече на гражданите, нуждаещи се от правосъдие.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АС-БУРГАС

                                                                  ЮРИЙ БОШНАКОВ