Радев и Рашков по-деликатно да чистят обора, че белият кон на Борисов пак дебне зад ъгъла

Президентът и министрите от служебния кабинет трябва да внимават с кадровите смени, защото те могат да нанесат сериозни имиджови щети

Ключови думи: Румен Радев, президент, правителство, ГЕРБ

За втори път през последните 12 години в България, изглежда, тече сериозен процес по отстраняването на ГЕРБ и Бойко Борисов от власт.

През 2013 г. Борисов подаде оставка като премиер с надеждата, че ще се завърне „на бял кон“ след предсрочни избори. Според неофициални канали тогава имало договорка за съдружие с ДПС. Партията на Доган и Пеевски обаче се отметнала и така дойде правителството на Орешарски с мандата на БСП.

То обаче се самовзриви още на 17-я ден от съществуването си. Тогава бе предложен и избран за кратко Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Последваха бурни протести и макар властта да не падна веднага, то доверието бе сринато в зародиш. Борисов се завърна на бял кон година по-късно, след като ДПС сложи край на кабинета „Орешарски“.

Понастоящем у нас отново тече кампания по „изчегъртване“ на ГЕРБ от властта.

Да, ситуацията изглежда много по-различна. Борисов вече има три премиерски мандата зад гърба си. Последният бе първият му пълен, но той бе белязан от перманентни корупционни скандали. Нетърпимостта към него днес е много по-голяма. На политическата сцена имаме нови силни играчи в лицето на т.нар. протестни партии. БСП и ДПС нямат водеща роля.

След невъзможността да се състави правителство, обаче, се стигна до безпрецедентната ситуация да отидем на предсрочни избори веднага след преминалите.

Президентът Румен Радев пък назначи служебно правителство. Държавният глава е тежък антипод на Бойко Борисов. През последните две години конфликтът стана яростен, което вероятно е породено от наложената кандидатура на Иван Гешев за главен прокурор и последвалите противоречиви действия и бездействия на държавното обвинение. Гешев е подозиран като задкулисен изпълнител на поръчки на Борисов и Пеевски.

Миналата седмица Радев назначи кабинета с премиер Стефан Янев. Той обаче има кратък мандат за действие – два-три месеца.

"Макар и служебен, кабинетът, който назначавам днес, има амбицията да бъде кабинет на демократичното единодействие“, заяви Румен Радев.

„В тази обстановка пред този служебен кабинет стоят важни задачи - да гарантира нормалното функциониране на държавата, да осигури честни избори, обявявайки война на купения вот, да разкрие, доколкото е възможно за два месеца, истинската картина за състоянието на държавата. И най-важното - да направи първата крачка към укрепването на държавността; да даде увереност на българите, че страната може да се управлява почтено, прозрачно и отговорно", добави президентът.

Служебното правителство обединява фигури от целия политически спектър, подчерта още Румен Радев, като посочи това като пример, който е добре да следват партиите от парламента, за да могат да се разберат за общо управление.

Назначените министри изглеждаха доста прилично. Дотук добре. Но веднага след това започна бърза поредица от имиджови грешки.

За началник на политическия си кабинет вътрешният министър Бойко Рашков назначи Елена Фичерова. Още в първия си ден. Дамата има опит в МВР, може и да е качествен служител, но се оказа, че е била в ръководството на новата партия на бизнесмена Васил Божков „Българско лято“. Да, в това няма нищо незаконно. Божков обаче е с тежко „досие“ от целия преход след падането на тоталитарния режим. През последната година и половина му бяха повдигнати около 20 обвинения. Наричан е Черепа и стои в „изгнание“ в Дубай, за да не бъде арестуван у нас.

За шеф на ключовата данъчна агенция пък бе назначен културистът Румен Спецов. Да, и той има опит в НАП. Може да има и качества. За него обаче също излязоха данни за притежание на фирма, натрупала огромни дългове след прехвърлянето й на „сламен човек“. Спецов не си бил плащал и здравните осигуровки дълго време.

Финансовият министър Асен Василев при представянето на екипа си във ведомството пък отказа да даде думата на новия шеф на НАП след опити на репортери да му зададат въпрос.

За шеф на Агенция „Митници“ бе назначен Павел Тонев. Той ръководил агенцията и по времето на Орешарски. Да, не всеки висш ръководител от тогава е престъпник, но точно митниците едва ли биха били дадени на който да е. Тонев може и по изключение да е качествен и почтен кадър, но съмнението остава.

Във вторник вътрешният министър Бойко Рашков пък предизвика скандал с изказване пред БНР. Той обяви, че ако им е шеф, би изгонил водещите от bTV Биляна Гавазова и Златимир Йовчев по повод интервю, дадено пред тях предния ден.

Рашков чувал как в ушите им диктуват настоятелно какво точно да го питат. В интерес на истината звукът в слушалките на водещите бе наистина доста силен – чуваше се и от зрителите.

Въпреки това критиката на Бойко Рашков към двамата журналисти и към самата телевизия е доста непремерена. Тя в някои отношения надминава и емблематични атаки от страна на политици по времето на кабинета „Борисов 3“.

Да влизаш в открита война с една от най-големите медии у нас пък едва ли е най-разумното за един политик.

Начинът на отстраняване на шефката на Българската агенция за инвестиции Десислава Трифонова и на главния секретар на МВР Ивайло Иванов също предизвика логична реакция. Трифонова се оплака, че била буквално изритана от кабинета от новозастъпилия директор. Иванов пък научил за отстраняването си от медиите.

Смяната на двамата е логична, но агресията, с която се прави, води до имиджови щети. Това се подклажда допълнително от много от водещите медии, в които ГЕРБ продължава да има силно влияние. Този факт не може да се пренебрегва, колкото и да е неприятен.

Служебното правителство на Румен Радев олицетворява донякъде евентуалното бъдещо сътрудничество на новите политически формации - „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, с евентуалната гарнитура от БСП.

Тези партии засега явно подкрепят кабинета „Янев“.

Румен Радев и служебното правителство обаче трябва да овладеят гнева си към Борисов и компания. Да, вероятно са нужни решителни действия спрямо предишната власт и техните кадри. Едновременно с това обаче те следва да се правят внимателно и умно, без излишни емоции.

Ако Радев, Рашков и компания „пренавият пружинката“, това може да породи ефекта „Пеевски“ от 2013 г. А белият кон на Борисов чака зад ъгъла. Пък дори и да е яхнат от някой друг.