Какви „чистки“ може да направи служебният кабинет

Новият вътрешен министър Бойко Рашков вероятно ще предложи смяна на главния секретар на МВР Ивайло Иванов

Ключови думи: Бойко Рашков, МВР, Румен Радев, Стефан Янев, реваншизъм

От сряда в държавата има ново правителство. Служебният кабинет на Стефан Янев встъпи в длъжност след указа на президента Румен Радев.

Държавният глава пък му постави амбициозни задачи. През последните години Радев влезе в тежък конфликт с кабинета „Борисов 3“. В началото на 2020 г. дори обяви, че снема доверие от него.

На церемонията по представяне структурата, състава и приоритетите на служебното правителство президентът поиска то „да гарантира нормалното функциониране на държавата, да осигури честни избори, обявявайки война на купения вот, да разкрие, доколкото е възможно за два месеца, истинската картина за състоянието на държавата и най-важното - да направи първата крачка към укрепването на държавността; да даде увереност на българите, че страната може да се управлява почтено, прозрачно и отговорно“.

Тези амбициозни цели няма как да се изпълнят самостоятелно от 19-те членове на Министерския съвет. В момента фактически цялото ръководство на държавната администрация под тях е назначено от Бойко Борисов и компания.

Какви кадрови промени можем да очакваме?

Според някои коментатори служебният кабинет би прибегнал до „реваншизъм“ спрямо предната власт. Това е понятие с не много ясно значение, но така или иначе то предполага мащабна смяна на хората на най-високи позиции.

На първо място, със сигурност трябва да се очаква това да засегне заместник-министрите. Сред тях в момента има ярки политически лица, като може би най-емблематичният пример е зам.-регионалният министър Николай Нанков, който се превърна в неизменна част от интериора на прословутата джипка на Бойко Борисов.

По закон зам.-министрите се назначават еднолично от премиера.

При нови правителства се избират, естествено, и нови началници на кабинети от министрите.

И областните управители обикновено са политически лица и подлежат на смяна. Те се определят с решения на Министерския съвет (МС). „Губернаторите“ имат известна роля и в изборния процес, което е допълнителен мотив за новия кабинет да им посегне.

Назначението на Бойко Рашков за министър на вътрешните работи в кабинета „Янев“ изглежда като много силна заявка за интервенция в това ведомство.

Организацията на изборите и най-вече на реда и законността по време на вота зависи до голяма степен от МВР. Затова и почти сигурна изглежда смяната на най-висшата професионална фигура там – главния секретар. От 2018 г. длъжността се изпълнява от Ивайло Иванов.

Главният секретар по закон се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Той може да бъде сменен лесно при желание, защото не е специално защитен от закона, за разлика от ръководителите на спецслужби.

Иванов на моменти по време на протестите срещу правителството и главния прокурор през 2020 г. влезе в остра конфронтация, включително с президента, заради действията на силите на реда.

Би могло да се очакват смени и на по-ниските професионални нива в МВР. На първо място, разбира се, говорим за шефовете на областните дирекции. Друг е въпросът с кои могат да бъдат заменени те, така че да се гарантира качествена промяна – все пак говорим за един вид вътрешни рокади.

Дирекциите „Вътрешна сигурност“ и „Инспекторат“ в МВР също следва да се наблюдават. 

Показателно е, че още в първия министерски ден на Рашков от пресцентъра му съобщиха, че с негова заповед е освободен от длъжност административният секретар на МВР Бойко Славчев. Заповедта е на основание чл. 106, т. 6 от Закона за държавния служител /поради придобито право на пенсия/.

Може ли обаче президентът и служебното правителство да посегнат и на специалните служби?

Шефът на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) се назначава с указ от държавния глава по предложение на МС. Тънкият момент е, че той по закон има петгодишен мандат. За да бъде сменен, е нужен сериозен мотив, свързан с извършени закононарушения, престъпления и т.н. Т.е. можем да очакваме, че преназначеният през 2018 г. Димитър Георгиев ще запази поста си.

Подобна е ситуацията, например, с шефа на Държавна агенция „Технически операции“ (която изпълнява поръчките за регламентирано подслушване в държавата), който също е с петгодишен мандат и има аналогична законова защита. В случая говорим за Цветан Китов, назначен през 2017 г.

По-лесно би могло да се извършат смени в ръководствата на „неспециалните“ държавни агенции, чиито ръководители се назначават от Министерския съвет, както и на изпълнителните агенции и държавните комисии.

Предвид фактическата заявка от президента за ревизия на предното управление важна функция биха могли да имат инспекторатите към ведомствата и техните началници. Директорите на дирекции в министерствата също може да бъдат засегнати.

Друг е въпросът дали министрите ще посмеят да извършват смени на това ниво. От една страна, държавните служители имат специална защита от закона и отстраняването им е трудно, ако не са извършили сериозни нарушения. Така например през февруари 2017 г., при предишния служебен кабинет, назначен от Румен Радев, бе отстранен началникът на Инспектората в МВР. След това обаче по информация на „Флагман“ той осъдил ведомството и бил възстановен на позицията.

От друга страна, при по-мащабни уволнения на кадри политическите сили от досегашната власт, начело с ГЕРБ, вероятно ще скочат и ще започнат да се оплакват от реваншизъм, чистки и т.н. Като се има предвид, че по принцип служебното правителство работи в рамките на три месеца, тези аргументи биха имали тежест и трудно ще бъдат оборени.

Със сигурност обаче правителството не може да кадрува в регулаторите като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за енергийно и водно регулиране, както и в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Това право има само Народното събрание.

В много по-голяма степен това важи за главния прокурор и съдебната власт, където служебното правителство няма как да се меси.

Общо взето, от служебния кабинет не може да се очаква да посегне сериозно на т. нар. калинки от предишната власт. Реалистично е това да се направи от редовно правителство, което по презумпция има далеч по-дълъг хоризонт на действие.