Балканският Казанова Конте Николи побъркал жените в Пловдив и Карлово
Заради съпругата на една от любовниците си, той скочил в трап, пълен с лайна и потънал до шия, а един от богатите рогоносци платил за убийството му
Възрожденски Казанова смути патриархалния български бит в средата на ХIХ век. Конте Николи тръгна по стъпките на знаменития венецианец и се прочу като неотразим прелъстител, пише Росен Тахов в коментара си за "Труд", цитиран от БЛИЦ.
Син на грък и българка, той е роден в Измир през 1822 г. Тогава започват да се печатат мемоарите на Джакомо Казанова. До 1828 г. излизат дванадесет тома.
“Николи вероятно е откърмен с това четиво”, иронично отбелязва неговият биограф проф. Асен Василиев.
Юношеските си години авантюристът прекарва в Цариград и става герой на книга двойник. Гръцкият писател Григориос Кондилис вгражда образа му във фамозната творба “Любовник или неговите в Цариград от любов приключения”. Тя излиза през 1842 г., а на български е преведена и издадена през 1849 г. Първото съчинение, с което нашият читател прохожда в еротичния жанр.
Под името Хариген вътре са описани многобройните подвизи на Николи. Една нощ например любовникът се спасява през прозореца на госпожа Еленка. “Бяхме се сплели любовно и си смучехме устните”, разказва Казанова Втори. В кулминационния момент Еленка бие тревога, че някой влиза в дома ѝ.
“Аз бях си загубил ума, защото нямаше отгде да побегна. Скочих, прочее, от прозореца на пътя и като бягах, тичешком паднах в един трап, пълен с лайна и потънах вътре до шия; страхът и вонята, що претеглих тогава, не мога ви описа”, оплаква се покорителят на женски сърца.
Подгонен от мъжката половина на Цариград, Николи бяга в Атина, където записва медицина. Сетне отива в Париж и Варшава да доизпедепца лечителството. Във Варшава засуква роман с вдовицата Анна Валберг, сестра на шведския дипломат Карл Валберг.
Докато скандинавката е заслепена от любов, балканецът проиграва нейните пари на карти. Разгневен, Карл хвърля ръкавица в нозете на измамника, обявява му дуел.
Двамата се изправят един срещу друг. Първи стреля Николи, но куршумът минава покрай Валберг. Вдига пистолета и шведът, прицелва се и го прострелва в лявото ухо. “За назидание!”, както е обещал на сестра си. След схватката съблазнителят се връща в Османска империя. Намира тих пристан в Розовата долина под китния Балкан.
През ХVIII столетие Джакомо Казанова се подвизава като войник, музикант, библиотекар и какъв ли не още. Неговият двойник от ХIХ век също сменя кожите. В Карлово Николи е ханджия, симидчия и бозаджия, а в съседния Сопот минава за знаменит лечител. В града на Левски се нарича Христодул, галено му викат Толю. В родното място на Вазов пък е доктор Леонидас.
Под вънкашност чужда и под име ново опитва “тайни цярове” върху клиентелата. Негова жертва става хубавата Младена. Тя е невеста на Георги Икономов от Дупница, който учителства в Сопот. Изкушението завърта лековерната є глава и пада в обятията на чародееца Николи.
Младена се оплаквала от болежки тук-там по снагата, хекиминът почва да я цери с някакъв илач. Процедурата продължава дотогава, докато един ден на 1855 г. госпожата предава богу дух.
Даскал Георги потапя перо в скръбта по изгубената невеста и създава сатирата “Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии хикими”. Авторът нарича Николи “биляро-бозаджия”, защото заедно с бозата забърквал отвари от билета.
Поместен е портрет на лечителя, изтипосан по последна европейска мода. С риза, елече, сюртук, пелерина, панталон и островърхи чепици. От елечето се подава ланец на часовник. В едната ръка държи бастон, в другата шапка “алафранга”.
Главата на изкусителя е магарешка и в нея е вградена древна символика. Още от времето на римския писател Апулей, автор на романа “Златното магаре”, дългоухото животно олицетворява необуздана похот.
“Тая брошура се четеше с жадност от българската младеж. Тя произвеждаше силно впечатление особено с лика на д-ра Леонида, поставен на коричката с дълги магарешки уши и опашка”, спомня си един съвременник.
Подплашен от лика си, Николи се прехвърля в Пловдив. Търси подкрепата на местни гъркомани, за да се разправи с Георги Икономов. Българинът е подложен на заплахи и гонения, конфликтът опира до съд. В края на краищата даскал Георги се спасява зад граница. Малката “критическа книжка”, както я нарича, едва не коства живота му.
Във Филибето Николи е в свои води. Тамошните кокони са тъкмо по тертипа му. Нашенките не само се обличат “по градски”, но някои от тях са били в Букурещ, че и в Париж. Заедно с вносната култура по пловдивския калдъръм на пръсти пристъпя неизбежната съблазън.
В Куршумли хан Николи се хвали, че е от знатен произход и пред името му лепват побългарената титла Конте (от conte - граф). Лъжеблагородникът превзема сърцата на госпойците със своите “пет дуела” из Европа. Изумява ги с историята на Байрон, влюбен в своята полусестра. Разказва и някаква лакърдия за страстен роман между мадмоазел В. Т. и мосю М. Г.
Един ден първенците се събират и правят оплакване в конака, че Конте Николи закача момите им. Майсторът на любовни капани отново стяга куфарите и заминава за Влашко. Отвъд Дунава се залюбва с жената на чокоин, собственик на мушия, тоест чифлик край Галац. Оня усеща, че му никнат рога и плаща на полицията да сложи пранги на изкусителя.
Николи е тикнат във Фокшанския затвор. Подкупва охраната и тя му помага да избяга през покрива на зандана. Невероятно е, но двойникът повтаря почти дословно бягството на Джакомо Казанова от Оловния затвор във Венеция. През 1757 г. заедно с още един осъден той изчезва тъкмо през покрива на тюрмата.
Влашката любов на Николи му изяжда главата, защото сега губи разсъдък по чокойката. Рискува, търси връзка с нея, а издайници алармират мъжа є. Най-сетне рогоносецът наема хайдуци да ликвидират натрапника. На 4 юни 1861 г. двама мъжаги хващат Конте Николи в букурещкия хотел “Габровени”. Умъртвяват го в стаята, после закачат тялото му в клозета.
Така еротичните приключения на възрожденския Казанова започват от отходна яма в Цариград и завършват във влашки нужник.
“Златен век” за директорката на Държавен куклен театър - Бургас
