Слави Трифонов: Живея на инжекции, боли ме ужасно

Ключови думи: Слави Трифонов, новини, Флагман, Бургас, Има такъв народ

Ковид-19 не подмина и Слави Трифонов. Миналата седмица стана ясно, че шоуменът е болен. Той ще бъде в карантина до 27 април, пише вестник Ретро.

Всеизвестно е, че здравословното му състояние в последното десетителие е сериозно разклатено. Той рядко говори за болежките си, а по темата има хиляди спекулации. За пръв път извън строя Трифонов излезе през 2007 г., когато даде интервю от болницата и сподели за проблемите си със зрението и почти пълното ослепяване на едното му око. Две години по-късно за него настъпи истинският ад, след като счупи фатално крака си в Стара Загора. За инцидента и последствията от него, заради които и до ден днешен Дългия ходи с помощта на патерици, той говори откровено пред Иво Сиромахов във втората си биографична книга „За мен е чест“, издадена през 2015 г.

„Последното ни турне беше прекъснато в Стара Загора, защото си счупих крака. И виновен за всичко е Краси Радков. Това е истината“, отсича Слави. Тогава актьорът проявил желание да направи подарък на шефа си и го завел да му купи парфюм и душ гел от местен магазин.

„Вечерта направихме страхотен концерт – много силен, много емоционален, много красив... И на сутринта си казах: „Я да стана да се изкъпя с тоя душ гел, дето ми го подари Краси“. И си изсипах половината душ гел върху себе си. И явно не съм си измил добре краката отдолу, а пък отвънка пред самата душ кабина нямаше такова гумено чердже или нещо, което не се хлъзга. В момента, в който излязох – явно с пяна още по ходилата си, се подхлъзнах зловещо. Аз тежа 110 килограма и се стоварих върху тази релса, на която се държи вратата на душ кабината. Половината ми тяло беше вътре в душ кабината, другата половина – отвън, а аз се стоварих точно върху релсата, която стърчи, да речем, един сантиметър нагоре. И всъщност тая релса ми счупи крака“, продължава разказа Слави.

„Веднага разбрах, че турнето е приключило. Реших, че съм си счупил таза, защото болката беше изключително силна. Усетих, че дори не мога да пълзя. Болката беше зловеща.

Аз бях чисто гол, разбира се, и ми отне около половин час, за да допълзя до вратата, защото болката беше невероятна, а нямах телефон. Вратата на стаята беше по-близо, отколкото телефонът ми, който беше до леглото, и аз прецених, че е по-добре да пълзя до вратата. И понеже съм достатъчно висок, ще мога да отворя вратата. Пълзях много дълго време, буквално сантиметър по сантиметър. Стигнах до вратата, отворих я, показах си само главата, защото бях чисто гол, и видях някакъв човек. И го попитах: „Ти от моите ли си?“, защото знаеш, 200 души ходят на турне, има много хора, които не познавам. Не беше някой от „Ку-ку бенд“ или от хората, които познавам. Той каза: „Да, г-н Трифонов, аз съм от осветлението“. Попитах го: „Ти ходил ли си в казарма?“. Той каза: „Да, ходил съм“. Казах: „Виж к’во, паднах много лошо. Ела да ми дадеш нек’ви гащи или нещо да се завия. И телефона да ми дадеш, да не стоя гол, да не плаша хората тука, които ще дойдат. Само ми дай телефона и ми дай нек’ви гащи да обуя, нек’ви боксерки и няк’ва кърпа да се наметна“.Той ми даде телефона и аз се обадих на Евгени и му казах: „Да знаеш, турнето свърши. Току-що си счупих нещо. Обади се на Бърза помощ да дойдат“. Като дойде Бърза помощ, се оказа, че не могат да ме вкарат легнал в асансьора. И трябваше да ме свалят по стълбите от четвъртия етаж, и добре, че моите хора са по-здрави, защото аз тежа 110 килограма. Да ме свалят, без да ме изпуснат и да ме потрошат отново, беше едно голямо предизвикателство“, пише още в книгата си Дългия.

„После се оказа, за радост, че има много готина частна болница в Стара Загора. Закараха ме там, направиха ми рентгенова снимка. Аз си мислех, че съм си счупил таза. Лекарите казаха: „Не е счупен тазът, счупена е тазобедрената става. Има два варианта. Или да сменим цялата става, или да ковем с пирони“. Попитаха ме дали искам да ме транспортират в София. Аз познавам травматолози в София, но се доверих на лекарите в Стара Загора. Операцията я направи д-р Братоев. Каза: „Ще кова с пирони“. Казах: „Кови ме, въобще да не ти пука. Давай“. Защото болката беше ужасна. Прекъснахме турнето. Ние нямахме предаване тогава, дойде Юксел Кадриев и аз се съгласих да дам интервю за новините, за да кажа на зрителите от Пловдив и Петрич – двата града, които оставаха от турнето: „Концерти ще има. Ще изляза от тази болница, концерти ще има“. И така стана. Излизах с една голф количка. Взех я от нашите приятели Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, които имат участие в голф клуб. Излизах на сцената с тая количка. И двата концерта ги направих с патерици. Оттогава още не мога да се оправя. Защото, като си счупих крака, всъщност се измени цялата структура на гръбнака и на таза. И сега ме боли ужасно кръстът. Ходя всеки ден на физиотерапия. Единият ми крак е малко по-къс от другия. И общо взето, оттогава не мога да се оправя заради тоя счупен крак. Просто и в момента болката е много сериозна. Продължава да ме боли всеки ден, всеки ден. Но аз не съжалявам дори и за секунда, защото... просто така се е случило. Съдбата е била такава. Понякога нещо се променя за секунда и човек трябва да се справя с новите обстоятелства“, обяснява лидерът на „Има такъв народ“.

„На последните два концерта, които направихме, ми се налагаше да седя на висок стол, защото наистина ме боли ужасно. Слагам обезболяващи, но к’во от т’ва. Станалото – станало. Всичко е така, както трябва да бъде“, споделя Трифонов, който през 2017 г. отново се подложи на операция на крака, но и тя бе неуспешна. За последно той бе заснет да се придвижва с патерици на летище София, когато заминаваше за концерта си в Лондон.