Конфликтният април: Ще пламне ли до края на месеца искрата на Третата световна война

Войната между Украйна и Русия на този етап изглежда неизбежна, а Китай... вече прави каквото си поиска

Ключови думи: русия, украйна, световна война, конфликт, опасност, ескалация, армия, войска, китай, коментар

Войната между Русия и Украйна на този етап изглежда неизбежна. В същото време Израел и Иран сблъскват корабите си на принципа „зъб за зъб“, а Китай продължава с провокациите си към Тайван, Япония и Филипините, навлизайки в тяхното въздушно пространство почти ежедневно.  Всеки един от тези привидно регионални конфликти обаче са достатъчно „запалими“ и способни да предизвикат световна ескалация, превръщайки Втората студена война на кибератаки, технологична кражба, финансови манипулации и биологични атаки в гореща, прекалено гореща война.

Все едно Кубинската ракетна криза, Каргилската война, конфликтът Индия-Пакистан и едновремената инвазия на Полша от СССР и Нацистка германия се случват едновременно – така изглежда според анализатори от сайта AmericanThinker.com. В същото време обаче хората са толкова разсеяни от маски, от ваксини, от COVID, от Клоуи Кардашиан и смъртта на Принц Филип, че вече изглежда не им пука.

С малко контекст неизбежността на войната в източна Украйна става очевадна. Вместо да „опитомят“ Русия след краха на СССР преди 30 години, политиката на САЩ бе странна – един път разглеждаха страната като „съюзник“ във „войната срещу тероризма“, друг път – като основен враг, застрашаващ съществуването на еднополярния модел, в който Щатите влизат в ролята на глобална полиция. Така до 2014 г., когато с подкрепата на кабинета на Обама и Виктория Нуланд, в Украйна бе извършен очевиден преврат, целящ прекратяване на отношенията между Москва и Киев и преориентирането на страната към НАТО и Запада. 

Очаквано „голямата мечка“ не бе доволна от развоя на събитията и макар и за кратко, се пробуди и „анексира“ Крим – територия, която в исторически план винаги е била руска, а над 90% от живущите там са етнически руснаци. Гражданската война, разразила се в Украйна след преврата от 2014-2015 г., обаче постави на картата и други важни за икономиката на страната територии – двете области Донецк и Луханск.

Като на практика независими територии, управлявани от „бунтовници“, тези области са от ключово значение за новия президент-комик на Украйна – Владимир Зеленски. Както Флагман.БГ писа преди близо 10 дни, още в края на март той е превърнал в национална политика „превземането“ на Крим, но и на тези територии, подписвайки декрет, с който на практика обявява война на Русия – решение, което той самият, не би взел на своя глава, освен ако няма пълната подкрепа на САЩ и администрацията на Байдън.

На ръба на конфликт: Руска военна техника се струпва на границата с Украйна

За негово съжаление обаче Русия няма да допусне подобни действия и очаквано стартира масова мобилизация на армия. Дори в този момент на границите на Украйна от поне 3 страни – през Крим, Волгоград и Воронеж, руски механизирани дивизии се готвят да защитят целостта на РФ при потенциална инвазия от страна на Украйна, колкото и абсурдно да звучи.

Цялата ситуация обаче, колкото и регионално да изглежда, всъщност е много по-опасна, защото от двете страни има намесени и трети сили. В случая на Украйна това са САЩ, ЕС и НАТО. В случая на украйнските „бунтовници“ в Донбас, това е Русия, която обаче продължава да поддържа добри отношения с Китай – страна, която, в сегашната геополитическа атмосфера, никога не би подкрепила решение на Запада, нарушаващо нейните политически и икономически интереси. 

Всичко това обаче се случва в един друг, много по-сериозен политико-икономически контекст – смяната на долара като резервна валута. Всъщност конфликтът е между две идеологии – тази на запада и тази на изтока. Вторият в олицетворение на Китай, от години е спонсориран от запада, в което се крие и най-голямата ирония. Вместо да оставят сравнително неразвитата страна в източна Азия да си се развива сама, трилиони американски долари бяха „наляти“ в Китай, превръщайки го в огромна производствена сила, от която през последните години зависи масивна част от индустрията в света. 

Така Пекин печели позиция, от която реално може да прави каквото поиска, без да се притеснява особено от ответна реакция, тъй като си „партнира“ икономически с целия свят и де-факто дърпа конците зад световната икономика. Русия тук също играе интересна роля. Китай използва добрите си отношения с Москва, за да управлява пасивен контрол и върху Европа, която е зависима от руския газ. Така изтокът постепенно движи в готовност за атака всичките си фигури по триизмерната табла за шах – все повече приближавайки се към искрата, която има потенциала да запали невиждан в човешката история конфликт, засенчващ по разршуения Втората световна война и икономическите последици от нея. А Русия, както винаги, чака някой да направи грешка, за да се „събуди“. А според някой анализатори това може да се случи до края на април.