Работим за нови възможности за висше образование в Бургас

Доц. Драгомир Стефанов е национален лидер на Движение "Гергьовден", коалиционен партньор на ГЕРБ-СДС

Ключови думи: Драгомир Стефанов, Бургас, новини, Гергьовден, Флагман, ГЕРБ, СДС, коалиция ГЕРБ-СДС

Разговаряме с доц. Драгомир Стефанов, председател на Политическа партия „Движение Гергьовден“ и кандидат за народен представител от коалиция ГЕРБ-СДС. Той е от Бургас, роден през 1980 г.. Завършил е Икономическия техникум в града. Бакалавърската, магистърската и докторската си степен получава в УНСС – София. Там работи като доцент към катедра "Недвижима собственост". Финансист, икономист, инвестиционен консултант. Занимава се с политика от 1997 година от времето на протестите. Женен, с две деца.

-Доц. Стефанов, защо приехте да сте кандидат за народен представител точно от коалиция ГЕРБ-СДС на предстоящите избори?

-На първо място, защото на тези избори няма друга дясно-центристка коалиция, която има шанс да бъде в следващия парламент. В Гергьовден наблюдаваме с тревога задаващият се от ляво Отечествен фронт и сме убедени, че връщането на БСП и нейните разклонения във властта ще се отрази негативно на развитието на страната. Няколко пъти сме се явявали в коалиция със СДС на парламентарни и президентски избори, а единственият път, когато сме имали депутати е било именно в коалиция със СДС през 2005 година. Така че не е изненада нашето участие с Любен Дилов и още няколко колеги от ръководството на партията в листите на коалиция ГЕРБ-СДС.

-Лесни ли бяха преговорите за местата в листите? Все пак, Движение Гергьовден е малка формация, а Ви повериха водаческото място във третия по големина избирателен район в страната?

-За нас няма малки и големи, а отговорни и безотговорни партии. Гергьовден е бутикова организация, в която формално членуват малко хора, но с много експертиза в различни области – образование, култура, журналистика, среден и дребен бизнес, младежки политики. И голяма част от ръководството сме бургазлии. Мисля, че сме и единствената формация, която се изразява като представител най-вече на свободните професии и академичните среди в България. На практика не сме водили преговори – ние не сме такива хора.

-Кои приоритети и политики на управляващите Ви накараха да ги подкрепите?

-Ние не веднъж сме критикували управлението. Винаги през годините сме били коректив на политиката у нас, защото считаме, че това поведение отива на интелигентните и мислещи хора. Критичното мислене е главният двигател не само на политиката, но и на цивилизацията изобщо. Нямаме намерение да спираме да го правим и занапред. В същото време, приоритети като реформата в образованието, повишаването на доходите, бюджетната стабилност и запазването на плоския данък, инвестициите в инфраструктура и енергийна ефективност, умереният патриотизъм и традиционните християнски ценности са важни за нас и ни дават основание да подкрепим предизборната програма на коалицията.

-С какво считате, че бихте били полезен като народен представител от Бургас?

-Моята лична кауза е образованието и по-специално висшето образование. В Бургас има много талантливи деца и през последните години беше направено много за началното и средно образование. Нашите гимназии и техникуми са сред водещите в страната. Градът, обаче, е ощетен по отношение на висши училища и това е основното предизвикателство сега. Много от младите хора, които отиват да следват в чужбина или в София не се връщат обратно. Само в УНСС учат повече от 1400 студенти от Бургас и региона. Това обезкървява града и се превръща в проблем пред навлизането на сериозни инвеститори, тъй като хората са основния ресурс в съвременната икономика на знанието. Задачата е, чрез образовани специалисти да привлечем сериозни стратегически инвестиции в района. Защото пътищата, летището и пристанището са чудесни стартови условия, работещата местна администрация е прекрасно допълнително примамващо условие, но най-важни са хората. Тези, които ще работят в новите бизнеси. И това е задача наднационална дори, защото Бургас и региона за дълги години ще продължават да са Югоизточната порта на ЕС към Азия, към Турция и Русия... Дошло е време да осъзнаем и максимално да се възползваме от геостратегическото си положение.

-Какво може да бъде направено в тази посока? Нали има забрана за създаване на нови университети?

-Някои стъпки вече бяха направени през последните години. Разкриването на медицински факултет в Университет Асен Златаров, както и филиала на НХА са добри примери. Благодарение на активността на общинската администрация и лично на кмета Николов очаквам съвсем скоро още стъпки в тази насока. Трябва да се работи по разкриване на филиали на водещи български университети в града, както и създаване на университетски хъбове в действащите висши училища. По този начин младежите ще могат да получават диплома от престижни български, а защо не и западни университети, без да напускат Бургас. Пандемията от Ковид 19 и Брекзит засилиха още повече тези тенденции за дистанционно обучение, съвместни дуални програми и други форми на коопериране между висшите училища от страната и света.

-Едно усилие в тази посока нямали да създаде нездрава конкуренция с местните висши училища?

-Няма нездрава конкуренция! Всяка конкуренция – особено в полето на знанието и образованието е най-вече идеалната хранителна среда на развитието. Ако успеем да накараме някой от прочутите си художници, например, или театрали да направят майсторски клас в Бургас това ще привлече интерес, хора, инвестиции. Същото е в и областта на бизнеса и на точните науки, на Ай Ти-сектора – още повече. Само един пример ще ви дам: преди 30 години България беше световен център за образоване и развитие на заварчици. Днес внасяме като работници децата на обучавалите се тук специалисти от Виетнам, например… За 30 години никой не се сети да запази и развие това стратегическо предимство, което имахме. Подобен е случаят с машиностроителните ни специалисти. Бургас трябва да положи специални усилия да запазва и развива предимствата, които има в областта на образованието по индустриална химия. Но трябва да търсим и гледаме към нови хоризонти, продиктувани от практиката: туризъм, мениджмънт на недвижими имоти, транспорт и логистика, корабостроене и корабоводене, медицина – с научни центрове, но и с развитие на мрежа от пара-медици и достъпна спешна помощ. Всичко това са задачи на образованието и има поле за изява и на държавните усилия и на частните инвестиции. Вярвате ли, че има нещо по-ценно, заслужаващо инвестицията на средства, усилие и време от собствените ни деца? В крайна сметка те са не само призваните да развиват страната и региона, но и онези, които ще ни плащат пенсиите един ден!