Изгонили Алекс Петканова от "Мис България", много щяла да стърчи
Явявайки се на конкурса за красота “Мис България” през 2011 г, журито (все признати в сферата на красотата експерти) ми показаха вратата и казаха, че не ставам, защото съм много висока и ще “стърча”, сподели тя
Певицата Михаела Филева поде собствена кампания в своята Фейсбук страница срещу подигравките с тялото и начина на обличане на хората в публичното пространство, а и не само.
“Преди известно време, в резултат от вълненията около малко рoзова дантела в социалните мрежи, заедно с вас започнахме градивна и струва ми се безкрайно важна дискусия на тема Bodyshaming (така и не успях да открия адекватен превод на български на тази думата)", написа Филева, цитирана от Secret.bg.
“В следствие на това, много хора ми писаха, споделяйки личните си истории – мъже, които са били обиждани на публични места или в работна среда, защото телата им, или начина по който са облечени не са се харесали на някого; деца, които се срамуват да се преобличат заедно със съучениците си преди часовете по физическо, защото са наричани с грозни епитети от уж “приятелите” си; жени, които са се чувствали недостатъчни за мъжете си и недостойни за успехите си, заради насадени комплекси от хора, проектиращи собствената си неувереност върху тях чрез язвителни думи, без да се замислят за последствията и др.”, допълни Михаела в своя пост.
Певицата разкри още, че от 19-годишна е под светлината на прожекторите и ѝ се е наложило по трудния начин да научи важен урок: че “коментарите по наш адрес не ни определят и сами по себе си говорят много повече за човека, който ги е изрекъл, отколкото за нас самите.”
В желанието си да обърне повече внимание на проблема, Михаела решила да покани няколко популярни дами, които да разкрият своя опит по темата. Една от тях е Александра Петканова, която споделя, че винаги е имала проблеми с факта, че е висока, пише Woman.
“Аз също съм била засегната от стереотипите за красота и външен вид. Споделяла съм го и друг път, висока съм 184 см (което е рядко срещано за България), съответно като нещо, което не е масово срещано сред жените у нас, значи е нещо лошо и негативно.”, пише Богданска. Тя дори се осмели да разкаже истината за опита си за участие в един от най реномираните конкурси за красота у нас.
“Явявайки се на конкурса за красота “Мис България” през 2011 г, журито (все признати в сферата на красотата експерти) ми показаха вратата и казаха, че не ставам, защото съм много висока и ще “стърча” над останалите момичета като се наредим на сцената. Аз го приех тежко, но явно съм била достатъчно силна това да не ме сломи и травмира занапред. Напротив, явих се на още конкурси… спечелих Мис Национален Отбор през 2012г и кариерата ми на модел (нещо, което съм мечтала винаги) потръгна.”, допълни Алекс, която в момента има внушителните 460 хиляди последователи в Инстаграм.
“Не трябва да подценяваме,че за да постигнем целите ни не е нужно само упоритост, трябва ни постоянство, търпение и много труд”, казва Алекс.
И допълва: “Винаги има начин да превърнеш нещото,което смяташ за недостатък в най-силното ти предимство! И силата да го направим я имаме само ние!”.
Певецът Коцето каза "не" на алкохола
Линдзи Вон каза колко тежка е контузията й
Известна водеща е в шок, отвлякоха майка й
Международен скандал: Нашенец предложи 120 евро подкуп на чужди граничари
Ужас в час: 14-годишен наръга госпожата, тя бере душа в болница
10 мъже обвинени в изнасилване на 5-годишно дете, може да изгният в затвора
Взривиха къщата на "турбо" легендата Здравко Чолич - вижте първата му реакция
Фурията Кукурея с добри думи за България въпреки общото 7:0
Задържаха българи, изтезавали животни
Конфликтът Златева - ЦСКА съсипва борбата: класиранията говорят
20-годишна получи 85 предложения за брак в рамките на ден
Ученици от бургаското Механо сложиха десетки училища в малкия си джоб, в Топ 3 са на престижен конкурс
Срам за тяло Смятали ли сте някога и да помислите колко често ни се казва да променим външния си вид? Списанията непрекъснато предлагат съвети за това как да отслабнем „за дни“, да изглеждаме по-тънки „незабавно“ и да скрием нашите „несъвършенства“ ... без всъщност да знаем нищо за нас, още по-малко външния ни вид. Това е един пример за засрамяване на тялото и той е навсякъде. Ситкомите толкова често използват телата на героите с наднормено тегло като основа на много от шегите на шоуто. Стана норма да критикуваме аспектите на нашето тяло като някакъв вид обвързване с приятели - ако всички мразим телата си; по някакъв начин ни кара да се чувстваме свързани и обединени. Срамежът на тялото (критикувайки себе си или другите заради някакъв аспект на външния вид) може да доведе до порочен кръг от преценки и критики. Съобщенията от медиите и помежду си често предполагат, че трябва да искаме да се променим, че трябва да се грижим да изглеждаме по-тънки, по-малки и по-тен. И ако не го направим, се притесняваме, че сме изложени на риск да бъдем обект на коментарите на някой друг за позор.
Срамът на тялото се проявява по много начини:
1) Критикувайки собствения си външен вид, чрез преценка или сравнение с друго лице. (т.е.: „Толкова съм грозен в сравнение с нея.“ „Вижте колко широки са раменете ми.“)
2) Критикувайки външния вид пред тях, (т.е.: „С тези бедра никога няма да намерите дата.“)
3) Критикуват външния вид без тяхно знание. (т.е.: „Видя ли какво носи днес? Не е ласкателно.“ „Поне не приличаш на нея!“).
Без значение как се проявява това, това често води до сравнение и срам и поддържа идеята, че хората трябва да бъдат съдени главно заради физическите им характеристики.
Това води до въпроса: ако има толкова тежки последици, защо срамежът на тялото е толкова често срещан? Пример, който често обсъждаме в Интензивната амбулаторна програма за подрастващи Braintree (IOP), е справяне с конфликти с връстници. Защо, когато сме разстроени, раздразнени или сплашени от някого, ние по подразбиране критикуваме външния им вид? „Каквото и да е, тя е грозна“, може да бъде отбрана в тези ситуации, особено по време на юношеството и младите възрастни години. По някакъв начин се чувства по-лесно да стреляш за нещо, което ще те нарани, като насочване към физическия вид, вместо да изразяваш какво наистина се случва емоционално. Казвайки: „Наистина съм наранен от това, как се е отнасял приятелят ми към мен“, или „Ужасен съм от загубата на това приятелство“, ни отваря и ни прави по-уязвими и следователно се чувства по-лесно да се погребе под коментарите, които потискат тялото на ум.
Как да оспорим това? В ситуации като изброените по-горе, изразяването на истински чувства, а не на физическа критика, може да бъде чудесна първа стъпка. Докато наскоро обсъждаха това с юношеския ВОН, няколко пациенти признаха, че е трудно да се идентифицират начини за изразяване на фрустрация, без да се използва присвиване на тялото, тъй като това се превърна в почти автоматичен отговор.
Потренирайте се да установите защо сте разстроени от дадена ситуация. Например, малко вероятно е да сте ядосани на приятелка, защото тя избухва, и е по-вероятно да сте разстроени от неправилна комуникация или чувство на отхвърляне. Потренирайте се да го мислите и в крайна сметка да го вербализирате.
Определете кой в живота ви е позитивно настроен към тялото - или дори неутрален към тялото. Помислете за хора, които празнуват тялото си заради това, което то може да направи, и хора, които отказват да коментират физическите изяви на другите. Прекарването на време с тези хора може да бъде особено полезно, докато се борите със собственото си вътрешно засрамяване на тялото и ви помага да гледате на себе си - и на другите - по-позитивно.
Сблъскайте се с онези, които продължават срамуването на тялото. След като сте осъзнали по-добре собственото си поведение за засрамяване на тялото, може да забележите колко често го правят вашите приятели, семейство или колеги. Говори с тях. Обсъдете защо ви притеснява и им помогнете да разберат как това може да им навреди.
Намерете нещо (или неща!), Което харесвате в тялото си. Прекарваме толкова много време, ставайки свидетели на реклами за това как да направим миглите си милиметри по-дълги и как да получим по-бели зъби, че би било хубаво да се противопоставим на някои от тях, като отпразнуваме това, което имаме. Може би, въпреки проблемите с изображението на тялото, обичате нова прическа, която сте открили. Може би сте забелязали колко по-силни се чувствате при балансирано хранене. Намерете нещо физическо или нефизично, което ви прави ВАС, и го празнувайте всеки ден.
Проблемът със срамът на тялото ли е? Ако е така, има помощ.
За автора:
Ерика Варгас, Масачузетс, е юношеска IOP клиника в клиниката на Walden’s Braintree. Обучена е по метода на Модсли / семейно лечение (FBT); и работи с юноши за намаляване на поведението с хранителни разстройства с подкрепата на техните семейства.