Изгонили Алекс Петканова от "Мис България", много щяла да стърчи
Явявайки се на конкурса за красота “Мис България” през 2011 г, журито (все признати в сферата на красотата експерти) ми показаха вратата и казаха, че не ставам, защото съм много висока и ще “стърча”, сподели тя
Певицата Михаела Филева поде собствена кампания в своята Фейсбук страница срещу подигравките с тялото и начина на обличане на хората в публичното пространство, а и не само.
“Преди известно време, в резултат от вълненията около малко рoзова дантела в социалните мрежи, заедно с вас започнахме градивна и струва ми се безкрайно важна дискусия на тема Bodyshaming (така и не успях да открия адекватен превод на български на тази думата)", написа Филева, цитирана от Secret.bg.
“В следствие на това, много хора ми писаха, споделяйки личните си истории – мъже, които са били обиждани на публични места или в работна среда, защото телата им, или начина по който са облечени не са се харесали на някого; деца, които се срамуват да се преобличат заедно със съучениците си преди часовете по физическо, защото са наричани с грозни епитети от уж “приятелите” си; жени, които са се чувствали недостатъчни за мъжете си и недостойни за успехите си, заради насадени комплекси от хора, проектиращи собствената си неувереност върху тях чрез язвителни думи, без да се замислят за последствията и др.”, допълни Михаела в своя пост.
Певицата разкри още, че от 19-годишна е под светлината на прожекторите и ѝ се е наложило по трудния начин да научи важен урок: че “коментарите по наш адрес не ни определят и сами по себе си говорят много повече за човека, който ги е изрекъл, отколкото за нас самите.”
В желанието си да обърне повече внимание на проблема, Михаела решила да покани няколко популярни дами, които да разкрият своя опит по темата. Една от тях е Александра Петканова, която споделя, че винаги е имала проблеми с факта, че е висока, пише Woman.
“Аз също съм била засегната от стереотипите за красота и външен вид. Споделяла съм го и друг път, висока съм 184 см (което е рядко срещано за България), съответно като нещо, което не е масово срещано сред жените у нас, значи е нещо лошо и негативно.”, пише Богданска. Тя дори се осмели да разкаже истината за опита си за участие в един от най реномираните конкурси за красота у нас.
“Явявайки се на конкурса за красота “Мис България” през 2011 г, журито (все признати в сферата на красотата експерти) ми показаха вратата и казаха, че не ставам, защото съм много висока и ще “стърча” над останалите момичета като се наредим на сцената. Аз го приех тежко, но явно съм била достатъчно силна това да не ме сломи и травмира занапред. Напротив, явих се на още конкурси… спечелих Мис Национален Отбор през 2012г и кариерата ми на модел (нещо, което съм мечтала винаги) потръгна.”, допълни Алекс, която в момента има внушителните 460 хиляди последователи в Инстаграм.
“Не трябва да подценяваме,че за да постигнем целите ни не е нужно само упоритост, трябва ни постоянство, търпение и много труд”, казва Алекс.
И допълва: “Винаги има начин да превърнеш нещото,което смяташ за недостатък в най-силното ти предимство! И силата да го направим я имаме само ние!”.
Един от петима пълнолетни европейци живеят в бедност, сочат данни на ЕК
Анджелина на път да спечели съдебната сага с Брад Пит
Петролът падна под $100 за барел
Роналдо вкара в гаража нов звяр - G-класа кабрио за 1,2 млн. евро
Все повече германци подкрепят ограничение на скоростта по магистралите
Готви се голяма промяна за учениците между 1 и 10 клас
Зуека се връща в България
Стефка Костадинова най-сетне призна Весела Лечева за шеф на БОК
МЗ създава електронен регистър на онкоболните
Гответе се за скърцане, удрят ни магнитни бури
ДБ ще бъде опозиция, без подкрепа за кабинета на Радев
Срам за тяло Смятали ли сте някога и да помислите колко често ни се казва да променим външния си вид? Списанията непрекъснато предлагат съвети за това как да отслабнем „за дни“, да изглеждаме по-тънки „незабавно“ и да скрием нашите „несъвършенства“ ... без всъщност да знаем нищо за нас, още по-малко външния ни вид. Това е един пример за засрамяване на тялото и той е навсякъде. Ситкомите толкова често използват телата на героите с наднормено тегло като основа на много от шегите на шоуто. Стана норма да критикуваме аспектите на нашето тяло като някакъв вид обвързване с приятели - ако всички мразим телата си; по някакъв начин ни кара да се чувстваме свързани и обединени. Срамежът на тялото (критикувайки себе си или другите заради някакъв аспект на външния вид) може да доведе до порочен кръг от преценки и критики. Съобщенията от медиите и помежду си често предполагат, че трябва да искаме да се променим, че трябва да се грижим да изглеждаме по-тънки, по-малки и по-тен. И ако не го направим, се притесняваме, че сме изложени на риск да бъдем обект на коментарите на някой друг за позор.
Срамът на тялото се проявява по много начини:
1) Критикувайки собствения си външен вид, чрез преценка или сравнение с друго лице. (т.е.: „Толкова съм грозен в сравнение с нея.“ „Вижте колко широки са раменете ми.“)
2) Критикувайки външния вид пред тях, (т.е.: „С тези бедра никога няма да намерите дата.“)
3) Критикуват външния вид без тяхно знание. (т.е.: „Видя ли какво носи днес? Не е ласкателно.“ „Поне не приличаш на нея!“).
Без значение как се проявява това, това често води до сравнение и срам и поддържа идеята, че хората трябва да бъдат съдени главно заради физическите им характеристики.
Това води до въпроса: ако има толкова тежки последици, защо срамежът на тялото е толкова често срещан? Пример, който често обсъждаме в Интензивната амбулаторна програма за подрастващи Braintree (IOP), е справяне с конфликти с връстници. Защо, когато сме разстроени, раздразнени или сплашени от някого, ние по подразбиране критикуваме външния им вид? „Каквото и да е, тя е грозна“, може да бъде отбрана в тези ситуации, особено по време на юношеството и младите възрастни години. По някакъв начин се чувства по-лесно да стреляш за нещо, което ще те нарани, като насочване към физическия вид, вместо да изразяваш какво наистина се случва емоционално. Казвайки: „Наистина съм наранен от това, как се е отнасял приятелят ми към мен“, или „Ужасен съм от загубата на това приятелство“, ни отваря и ни прави по-уязвими и следователно се чувства по-лесно да се погребе под коментарите, които потискат тялото на ум.
Как да оспорим това? В ситуации като изброените по-горе, изразяването на истински чувства, а не на физическа критика, може да бъде чудесна първа стъпка. Докато наскоро обсъждаха това с юношеския ВОН, няколко пациенти признаха, че е трудно да се идентифицират начини за изразяване на фрустрация, без да се използва присвиване на тялото, тъй като това се превърна в почти автоматичен отговор.
Потренирайте се да установите защо сте разстроени от дадена ситуация. Например, малко вероятно е да сте ядосани на приятелка, защото тя избухва, и е по-вероятно да сте разстроени от неправилна комуникация или чувство на отхвърляне. Потренирайте се да го мислите и в крайна сметка да го вербализирате.
Определете кой в живота ви е позитивно настроен към тялото - или дори неутрален към тялото. Помислете за хора, които празнуват тялото си заради това, което то може да направи, и хора, които отказват да коментират физическите изяви на другите. Прекарването на време с тези хора може да бъде особено полезно, докато се борите със собственото си вътрешно засрамяване на тялото и ви помага да гледате на себе си - и на другите - по-позитивно.
Сблъскайте се с онези, които продължават срамуването на тялото. След като сте осъзнали по-добре собственото си поведение за засрамяване на тялото, може да забележите колко често го правят вашите приятели, семейство или колеги. Говори с тях. Обсъдете защо ви притеснява и им помогнете да разберат как това може да им навреди.
Намерете нещо (или неща!), Което харесвате в тялото си. Прекарваме толкова много време, ставайки свидетели на реклами за това как да направим миглите си милиметри по-дълги и как да получим по-бели зъби, че би било хубаво да се противопоставим на някои от тях, като отпразнуваме това, което имаме. Може би, въпреки проблемите с изображението на тялото, обичате нова прическа, която сте открили. Може би сте забелязали колко по-силни се чувствате при балансирано хранене. Намерете нещо физическо или нефизично, което ви прави ВАС, и го празнувайте всеки ден.
Проблемът със срамът на тялото ли е? Ако е така, има помощ.
За автора:
Ерика Варгас, Масачузетс, е юношеска IOP клиника в клиниката на Walden’s Braintree. Обучена е по метода на Модсли / семейно лечение (FBT); и работи с юноши за намаляване на поведението с хранителни разстройства с подкрепата на техните семейства.