В КОЦ-Бургас лекуват със съвременна апаратура рака на гърдата, но НЗОК не отпуска средства за профилактика

Проведено през 2015 г. проучване у нас установило, че 90% от жените с новооткрит рак на гърдата са се самодиагностицирали - тогава обаче заболяването вече е в късен стадий, коментира д-р Тодор Ангелов

Ключови думи: бургас, коц-бургас, рак на гърдата, интервю, д-р тодор ангелов, полезна информация

Д-р Тодор Ангелов е на 60 години. Завършил е специалност „Медицина“ в  Медицинския университет във Варна през 1986 г., а от 1987 г. работи в тогавашния онкодиспансер в Бургас, който към момента, след години растеж, вече е превърнат в КОЦ-Бургас. През 1991 г. взима специалност „Хирургия“ във столицата, а през 2001 г. защитава успешно специалност „Онкология“. От 5 години д-р Ангелов е началник на отделението по онкологична хирургия към КОЦ-Бургас. През годините той е придобил редица квалификации – онкохирургия, гръдна хирургия – под формата на курсове за индивидуално обучение. Има и специализация по реконструктивна хирургия на млечната жлеза. Срещаме се с него, за да обсъдим един от сериозните проблеми, които засягат пряко 50% от населението – ракът на гърдата при жената. 

-Д-р Ангелов, ракът на гърдата е едно от най-често срещаните онкологични заболявания в световен мащаб. Какъв е процесът на диагностика и лечение?

-В практиката ми през последните 2-3 год. ми прави впечатление, че се наблюдава една устойчива тенденция за увеличаване случаите на това заболяване,които  се диагностицират в късен или напреднал стадий. Причините за това са комплексни, но това е тревожен факт, който има сериозни последици. При пациентите с това заболяване, което е диагностицирано на по-късен етап, лечението протича по много по-специален начин. При тези случаи хирургията вече не е водещ метод. Обикновено се налага те да преминат през химиотерапия, за да могат да бъдат приведени в стадий, който е подходящ за оперативно лечение. 

Държа да подчертая – оперативното лечение при рак на гърдата остава единственият радикален метод за лечение. Затова е изключително важно диагнозата да бъде поставена в стадий, при който можем директно, без намеса на химиотерапия, да приложим този метод. 

-Какво всъщност означава закъсняла диагноза? Как да се открие това заболяване навреме?

-Късна диагноза е тази при която Ту се опипва или има разсейки в регионалния лимфен басейн или в друг орган-б.дроб,кости,ч.дроб и т.н.Диагнозата трябва да бъде поставена преди пациентът да е разбрал, че има заболяването. Преди бучката да може да бъде опипана. На пръв поглед звучи странно – как така пациентът няма да има симптоми, а ще се разбере, че има заболяване? В нормалният свят, където има развити и устойчиви здравни системи, е установено и разбрано, че единственият начин за ранна диагностика е задължителната профилактика. При нея се определя възрастова граница, при която трябва да започнат прегледи. По темата има и официално становище на Световната здравна организация, според което профилактичния преглед за рак на гърдата трябва да започва от 35-годишна възраст. В периода 35-42 г. се провежда един път през 2 години. След това между 42 и 50 г. да бъде един път в годината, а след 50 – отново веднъж на всеки 2 години. 

-Това не е ли проблем от гледна точка на това, че жените под 35 години не са задължени да правят профилактични прегледи, а това заболяване започва все по-често да се наблюдава и при момичета на възраст дори под 30?

-В България профилактичния преглед не е зъдължителен и това е проблем. Рак на гърдата при жените под 35 е много рядък,но не е проблем те да се явят на такъв ако имат оплаквания.. Определените времеви интервали са съобразени с биологията на злокачественото образувание. Установено е и това е безспорен факт, че, за да има диагностика, е необходимо туморното образувание да има минимален обем. Прието е за еталон, за „златен стандарт“ за ранна диагностика, ако искате,  туморът да има размер поне 5 милиметра. Тоест размери между 5 мм и 1 см се приема за златен стандарт. Този размер обаче е възможно да бъде засечен рано само ако жената посещава редовно профилактични прегледи и се използва апаратура на съвременно ниво. Мисля, че обществото вече осъзнава и друго – докато жената има менструален цикъл, ехографията в диагностиката на рака на гърдата е най-добрият метод. След 50-ата година предпочитаният метод е мамографията, като към нея се допълва и изследване с ехограф, което се използва при определени обстоятелства – например в случай, че мамографията не може да се изкаже убедително за диагноза. Има и трети метод, който в България по обективни причини се използва по-рядко – това е магнитният резонанс. Заради особеностите на нашата здравна система този метод все още не е популяризиран, защото е много скъп. В същото време обаче той се използва широко на запад и дори на юг от България, защото е изключително точен метод.

-КОЦ-Бургас разполага ли с необходимата апаратура за цялостното лечение на рак на гърдата?

-Категорично да. Имаме отлична медицинска апаратура, но достъпът до ехография и мамография при нас е ограничен. Разполагаме с всички средства за диагностика и лечение, но тя е предназначена, не по наше желание, само за пациентите, при които заболяването вече е открито. Ако се направи нещо по отношение на това НЗОК да финансира достъпа на пациенти за профилактични прегледи в нашето лечебно заведение,апаратурата ще се изполва пълноценно и  ползата ще е за всички хора. 

-В цялостното лечение заболяването, особено при жените, при които се стигне до оперативна намесе, трябва задължително да се включи и психологическото им здраве, защото това е шок за всяка жена. Здравната каса покрива ли някаква част от финансирането на последващите пластични и реконструктивни интервенции?

-Това е много дълга тема. В екипа на КОЦ-Бургас имаме привлечен лицензиран пластичен хирург. Засега пациентът, по обективни причини, за да стигне до реконструктивна операция, трябва да финансира със собствени средства процедурата. В национален рамков договор обаче има клинична пътека 200, която е насочена точно в този смисъл – реконструктивни операции след хирургическа намеса заради тумор на гърдата. Но цената е около 1000 лв. – сума, която не покрива дори цената на имплантите, които всъщност са основният разход. Казвам го направо – липсва здравна политика по това отношение. Докато в лечебен план всичко се финансира от здравната каса. Последиците от хирургическата намеса обаче остават извън рамките на финансирането по НЗОК. В този смисъл, лошото е, че не всеки има възможностите да си позволи да заплати за реконструкция, а това е важен момент.

-В България сякаш хората имат страх от това да ходят в болнциата, било то за преглед или дори профилактика. Свързан ли е този феномен с късното диагностициране на рака на гърдата?

-Не знам дали това е национална черта, предполагам, че същото се наблюдава дори и в развития свят. Но основното „оправдание“ на пациентите, които сами са си поставили диагнозата, опипвайки т.нар. „бучка“, е почти еднотипно – опипват мястото дълго време, знаят, че има бучка, но тя не ги боли и затова не търсят помощ. Това е много коварна особеност на този тип заболявания – при тях няма болка. Изследване по темата от 2015 г. бе установило, че 90% от българките с новодиагностициран рак на гърдата са поставили диагнозата сами – тоест те сами са опипали бучката. Това е късна диагностика и води до това, че при тези случаи вече е необходимо комплексно лечение.

В такава ситуация благоприятният изход от заболяването не е много сигурен. Наистина хората имат доста информация и могат в интернет да проследят развитието на даден симптом, но те не могат правилно да я интерпретират. Това, съчетано със страха от дианогзата „рак“ е парализиращо. Да, самото заболяване е смъртоносно, но само когато диагнозата е поставен в късен стадий. При рака на гърдата това е когато бучката вече се опипва – по-голяма от 2 сантиметра например. Тогава рискът да има усложнения, разсейки в други органи, е твърде голям. Ранната диагностика винаги е продукт на специализирана апаратура. В този смисъл най-препоръчителното е профилактиката, защото разликата между ранна и късна диагностика е, че при първата имаме лесно и сигурно лечение, а при второто – продължително, скъпо, сложно и несигурно такова. За жалост все още липсва, образно казано „хапчето“, което категорично решава проблема с рака на гърдата и останалите злокачествени тумори. Въпреки че се инвестират милиарди долари на година, все още нямаме сигурна алтернатива на оперативното лечение.

-Какъв е процесът на лечение в късен стадий на рак на гърдата? 

-Има стандарт. Ако бучката е по-голяма от 2 сантиметра или е 3 сантиметра и повече, или има съмнения, че има засегнати лимфни възли в мишницита, лечението започва с химиотерапия. Нейната цел е да намали обема на тумора, по възможност да унищожи метастазите в лимфните възли или потенациално такива, които са извън региона, в друга част от тялото. Винаги когато стадият е повече от „2Б“ лечението се стартира с химиотерапия, защото по презумция се смята, че има метастази, разсейки. Звучи стряскащо, но това е правилният път. Докато за пациентите в ранен стадий, хирургията остава без алтернатива. Когато стадият е напраднал локално и регионално с химиотерапията стадирането се измества назад – например ако пациентът е бил в стадий „3А“, той се измества в „2А“, за да може да се изреже тумора. Искам да кажа, че химиотерапията обикновено има много добър ефект. 

-При лечението на рак на гърдата може ли да се приложи иновативен и щадящ тялото метод, като например брахитерапията?

-По принцип може,но трябва да се разполага със специална апаратура. Този метод също е елемент от лечението на ранната диагностика. Например ако туморът е в порядъка до 2 сантиметра, хирургът изрязва тумора с 1-2 см здрава тъкан около него и ложето на Ту се олъчва с източник на радиация. Това дава възможност процедурата да съхрани здравата тъкан, като радиацията реално облъчва само определено място. Когато някой се ангажира с лечението на рака на гърдата, той трябва да е много етичен и да е загърбил всички дребни  неща, които вълнуват хората – пари, облаги и т.н. – защото става въпрос за живот или смърт. Заболяването по презумция е смъртоносно ако не бъде лекувано на време и не се извършва по правилата.

Държа да кажа и друго: България е интересна държава, която има големи възможности в лечението на това заболяване. Но липсва обратната връзка, липсва контрол за това дали заболяването се лекува както трябва. Алгоритмите за лечение на рак на гърдата се газят поголвно в много клиники и болници – основно структури и лечебни заведения, които не са част от онкологичната мрежа на България. Под „онкологична мрежа“ визирам специализираните болници, Комплексните онкологични центрове и други. Няма контрол. Ако НЗОК си направи труда и откаже финансиране за неправилно лечение за рак на гърдата, резултатите ще са моментални и много положителни т.е. рак на гърдата и изобщо рак трябва да се лекува само в ЛЗ които могат да го проведат комплексно,както е в нормалния свят.

-Повлия ли COVID-19 пандемията върху лечението на рак на гърдата?

-Пряко не, защото още в първата заповед на министъра на здравеопазването беше подчертано, че се спират плановите операции, но с изключение на тези, които са за пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания. За съжаление обаче от другата страна – пациентите сами се отдръпнаха от болниците, може би от страх. Това позабави процедурите. Има и друго, че някои пациенти, в хода на лечението си с химиотерапия, за съжаление развиха симптоми на заболяването и впоследствие се оказаха положителни за Ковид-19. Това наложи прекъсване на лечението им срещу онкологичното заболяване и промяна в терапевтичната схема.