Окончателно: Парламентът разреши двойно повече извънреден труд при колективен договор

Светлана Ангелова от ГЕРБ и Тодор Байчев от БСП бяха сред активните участници в дебата, включи се дори и председателят на НС Цвета Караянчева

Ключови думи: парламент, депутати, Светлана Ангелова, Тодор Байчев, извънреден труд, колективни трудови договори, БСП, Хасан Адемов, ГЕРБ, ДПС, Обединени патриоти

Извънредният труд за една календарна година може да бъде вече и 300 часа. Това приеха депутатите на второ четене с промени в Кодекса на труда. 

До 300 часа труд извънредно ще може да се полага само с уговаряне през колективен трудов договор. За останалите случаи остава ограничението от 150 часа.

Дебатите по спорната тема продължиха около два часа. Против промените категорично бяха БСП и неформалната група на „прогресивните социалисти“. Те обаче бяха обвинени в популизъм. Председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов обясни, че извънредният труд остава забранен. Той е допустим по изключение само за определени случаи, упоменати в чл. 144 на Кодекса на труда. 

ГЕРБ и „Обединени патриоти“ също опонираха на социалистите. 

Бургаският депутат от "БСП за България" Тодор Байчев отговори на Адемов, че в България всичко забранено е едновременно и разрешено. Според Байчев поправките говорят не за европейско развитие, а за "див африкански лобизъм". 

Той и колегите му от БСП обясниха, че Кодексът на труда дава прекалено много изключения за полагане на извънреден труд. 

Светлана Ангелова от ГЕРБ обаче отговори, че отляво отново внушават неверни твърдения. Тя подчерта, че извънреден труд от 300 часа ще може да се полага само при съгласие от работниците, което ще се удостоверява през съответния колективен трудов договор. 

Ангелова призова БСП да четат текстовете в цялост, а да не ги интерпретират произволно. 

Виолета Желева от соцформацията отговори, че е работила в производството и реалността е такава, че работодателят диктува условията. Т.е. извънреден труд се полага, независимо дали работниците са съгласни или не. 

В един момент в дебата се включи дори председателят на Народното събрание (НС) Цвета Караянчева. Според нея поправките защитават точно правата на работниците, защото при съответния извънреден труд се регламентира заплащането му. 

Тя обясни, че колегите й отляво, след като приключат работата си в парламента, ще работят на бюра, а тя щяла да се завърне в производството. Караянчева даде пример от нейния цех, как била върната дефектна поръчка и как трябвало бързо да се отработи поправката. Работниците по принцип били съгласни, защото те осъзнавали, че за да получат заплати, трябва да произведат съответния продукт. 

Тодор Байчев опонира на Караянчева, като попита колко часа извънреден труд са необходими при такива случаи. Според БСП, 300 часа на година са твърде много. 

Става въпрос за по 30 часа на месец в десет месеца от годината, посочиха депутатите отляво. 

В крайна сметка поправките бяха одобрени с 99 гласа "за" срещу 55 "против".