Наистина ли мерките в други европейски страни не намаляват ръста на болните

Целта на новите локдауни в Европа е именно епидемията да се държи под контрол, за да не се претоварят здравните системи, а не пълно изчистване на заразата

Ключови думи: локдаун, мерки, коронавирус, европа

Пълен локдаун е изключително тежка мярка. Вие виждате какво се случва в страните, в които са наложени тези мерки - там не виждаме намаляване на ръста на новозаболелите". Това заяви тази седмица в ефира на БНТ здравният министър проф. Костадин Ангелов. Малко преди това и външният министър Екатерина Захариева коментира по време на свое участие в bTV, че "в държавите, в които има и частични, и пълни локдауни, за съжаление не се забелязва съществен спад на броя на заразените с коронавирус". И други представители на властта в последните дни неколкократно повтарят, че "мерките" в България са достатъчни и хората просто трябва да ги спазват, а каквито и други по-тежки да се наложат, те няма да имат ефект, пише capital.bg.

Накратко, това не е вярно

Държавите, на които се наложи да въведат по-строги ограничения в края на октомври заради опасност от претоварване на здравните системи, категорично обърнаха вече посоката на развитие на епидемията. Сред тях са Франция, Белгия, Швейцария и Чехия, които за няколко седмици отчитат сериозен спад на инфекциите от 50-75% - достатъчно, за да се даде възможност на здравните системи да се възстановят поне частично и случаите да се сведат до нива, които те могат да поемат, без да лишават от грижа други спешни случаи или хронично болни пациенти.

Целта на новите локдауни в Европа е именно епидемията да се държи под контрол, за да не се претоварят здравните системи, а не пълно изчистване на заразата. Държавите вече имат солиден опит от пролетта и знаят, че не могат да сведат случаите до пренебрежим минимум, без да навредят фатално на икономиките и на хората. Особено сега, когато новата вълна е особено силна.

Новите мерки в Европа до момента работят. Здравните системи на много държави са подложени на натиск, но в нито една досега не е докладвано критично положение, с изключение на Чехия, която трябваше да разкрие мобилна болница в столицата Прага и поиска помощ от ЕС и НАТО, за да се справи със ситуацията, но сега се връща към по-спокоен период.

Сред страните в ЕС България в момента е единствената, която следва различна стратегия - да не прави почти нищо, докато здравната ѝ система се претоварва все повече. Страната ни (виж по-горната графика) всъщност вече надмина Белгия, Франция и Чехия по заразени на глава от населението.

Какво се случва след локдауна в Чехия

Чехия е интересен пример, защото развитието на епидемията в страната много напомня на това в България - политическо пренебрегване на опасността, силно обществено нехайство, липса на контрол върху мерките.

В средата на октомври Чехия се озова насред епидемичен взрив - общо взето в положението, в което е и България в момента, въпреки че към този момент страната вече бе наложила някои мерки, подобни и дори по-строги от тези в България в момента.

Така например публичните събитията и културните прояви бяха спрени, учениците от по-горните класове и студентите постепенно преминаха на дистанционно обучение, заведенията трябваше да затварят в 20 ч. и а след това бяха затворени, забранено бе пиенето на алкохол навън (събирането в големи компании и пиене на открито е популярно занимание в Чехия - бел. авт.), моловете в Прага затвориха доброволно, за да не се превръщат в център за сбирки на тийнейджърите.

На 21 октомври Чехия надхвърли 15 хил. новозаразени и стана първата държава в ЕС, която обяви нов локдаун от 22 октомври до 3 ноември.

• Повечето магазини и услуги бяха затворени, вкл. фризьорски и козметични салони, без супермаркети, аптеки, дрогерии и други магазини със стоки от първостепенна важност;
• Излизания и пътувания са разрешени само за работа, пазаруване, посещения на близки или за медицински нужди;
• Пътуванията са ограничени само до спешни такива и по работа;
• Всички училища минаха на дистанционен режим;
• Задължителни маски навсякъде.

Това, което не бе засегнато обаче:

• Повечето бизнеси и производства продължиха да работят;
• Хората могат да пътуват до вилите си, да се разхождат и спортуват в парковете и сред природата, но при максимум събиране на двама души навън;
• Ясли и детски градини останаха отворени;
• Няма въведени специални часове за пазаруване на възрастни хора за разлика от пролетта;
• Пътувания зад граница са разрешени.

Две седмици по-късно Чехия бе преминала пика си, но локдаунът (с леко разхлабване на правилата за пътуване, излизане и някои други) бе удължен до 20 ноември, за да могат да паднат по-значително случаите и това вече е факт - в последните дни те са между 4 и 5 хиляди дневно или близо с две трети по-малко от пика.

Франция отчита видим спад

Една от най-силно засегнатите страни в Европа - Франция, наложи може би най-строгия втори локдаун в рамките на ЕС на 30 октомври с продължителност поне месец. Към този момент здравната система на страната бе почти на максимума си в някои региони, включително в столицата Париж.

Според новите рестрикции:

• Хората могат да излизат само за работа, за училище, за медицински нужди, за помощ на членове на семейството и за пазаруване и спорт - по един час дневно;
• При всяко излизане трябва да се предостави документ;
• Пътувания между регионите са забранени;
• Барове, ресторанти и магазини за несъществени нужди са затворени;
• При възможност се работи дистанционно;
• Университетите са на дистанционен режим.

Какво остана позволено:

• Училищата са отворени;
• Магазини за храни, аптеки и други съществени нужди са отворени;
• Повечето публични услуги работят;
• Производства, ферми, строителен сектор продължават да работят;
• Границите са отворени;
• Позволени са посещения в домове за възрастни хора;
• Погребения с малък брой присъстващи са позволени.

Двадесет дни след налагането на тези мерки Франция видимо обърна тенденцията и за три седмици случаите спаднаха наполовина от пика с над 55 хил. случая. Въпреки това здравната система все още е под натиск от големия брой случаи в предходните седмици и френските власти предупредиха, че част от мерките вероятно ще продължат и през декември.

Белгия - ясен обрат

От 31 октомври и Белгия е под стриктен локдаун, след като за кратко се превърна в шампион по брой случаи на глава от населението и втора по смъртност след Чехия.

• Гости и домашни събирания са забранени; позволява се само 1 близък контакт извън дома и до 2 за самотно живеещи;
• Затворени са места за несъществени стоки и услуги, вкл. фризьорски и козметични салони - до 15 декември;
• Барове, кафета и ресторанти са затворени, поръчки за вкъщи са възможни до 22 ч.;
• Продажбата на алкохол е забранена след 20 ч.;
• Максимум 4 човека могат да се събират навън;
• Всички културни прояви са забранени - кино, театър, музеи, концерти;
• Супермаркети могат да продават само стоки от първа необходимост;
• Само по 1 човек от домакинство може да пазарува едновременно;
• Есенната ваканция на училищата бе удължена с няколко дни до 15 ноември;
• Университетите учат онлайн до 1 декември, след това само първокурсниците могат да продължат присъствено;
• Отдалечената работа е задължителна, когато е възможно;
• Маските са задължителни навсякъде;
• Във Валония и Брюксел има нощен час от 22 до 6 ч. с изключения за работа и по спешност, а във Фландрия - от 12 до 5 ч.;
• Спорните центрове са затворени, вкл. фитнеси и басейни;
• Публика не се допуска на професионални спортни прояви;
• Коледни и други базари са забранени.

Какво остава позволено:

• Всички производства и друг съществен бизнес работят, както и част от магазините, но до 20 ч.;
• Детски градини и основни училища остават отворени;
• Гимназиалните класове учат и присъствено, но трябва има дистанционно обучение за половината ученици и ротация;
• Сватби и погребения са позволени с много малко присъстващи;
• Пазарите за хранителни продукти са отворени, но без да сервират храна и напитки;
• Пътуването в страната и чужбина е позволено;
• Посещенията в домовете за възрастни са позволени с някои условия.

След тези мерки за 20-тина дни страната успя да намали поне 4 пъти случаите си, които в някои дни в края на октомври надхвърляха 22 хиляди на ден и това бе най-високият брой новозаразени на глава от населението в Европа. Сега те са около 4 хил. средно на ден.

Швейцария: маски навсякъде

От 29 октомври друга силно засегната и от втората вълна държава в Европа е под частичен локдаун - Швейцария, след като болниците достигнаха ръба на капацитета си. Швейцария всъщност наложи доста меки мерки - далече не толкова строги като френските или белгийските и малко по-затегнати от правилата в България. Властите не поставиха краен срок за тях, с уговорката, че ще се премине към много по-сериозна блокада, ако те не подействат. Те обаче действат: случаите в Швейцария за 20-тина дни спадат наполовина. Ключово сред тези мерки - освен, че те се изпълняват от голямата част от населението, е носенето на маски, като изискванията в Швейцария на практика са едни от най-строгите в Европа.

• Маските са задължителни на абсолютно всички публично достъпни места - вън и вътре;
• Таван на работното време за барове, кафета и ресторанти - до 23 ч. Максимум 4 души на маса;
• Нощните заведения не работят;
• Публичните събитията са ограничени до 50 души при определени правила;
• Частните събития са ограничени до групи от максимум 10 души, вкл. за сватби, рождени дни и др.;
• Дистанционно обучение за университети и някои училища;
• Любителски контактни спортове са забранени, а други спортове - с максимум до 15 участници. При спорт на закрито маските са задължителни с някои изключения (например тенис в голяма зала);
• Концерти и репетиции с пеене са напълно забранени, а без пеене - с до 15 души и носене на маски.

Видимо, не само, че локдауните в Европа вършат работа, но дори стриктните им форми в момента не са толкова тежки като през пролетта. На практика всички производства и почти всички бизнеси работят. Хората ходят на работа, разхождат се, спортуват, пазаруват, грижат се за близките си. С малки изключения, дори пътуванията не са забранени в страната, както и тези в чужбина. Училищата в част от държавите със стриктен локдаун също са отворени.

Всичко това позволява известен контрол над епидемията и баланс, без да се създават щети и в двете крайности - нито блокиране на хората и икономиката от една страна, нито блокиране на здравната система от друга. В Западна Европа вероятно ще имат по-спокойни празници. България изглежда ще изпробва за пръв път кога епидемията от коронавирус ще се самоограничи. Прогнозата за това е неясна.