С аплодисменти и без дебат: Депутатите сложиха край на „вечния длъжник“

Народното събрание въведе десетгодишна давност

Народното събрание премахна фигурата на т. нар. вечен длъжник. Това стана с гласуване на второ четене на допълнение в Закона за задълженията и договорите. Измененията не предизвикаха дебат в зала и бяха гласувани почти единодушно. Те бяха предложени от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Окончателното им приемане предизвика аплодсименти в залата.

Решението може да се приеме за революционно у нас. Националистите се борят отдавна за премахване на „вечния длъжник“.

Промяната в закона повелява, че "с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено". 

Давността няма да се прилага за вземания на еднолични търговци или на физически лица - съдружници в дружество по чл. 357., както и за непозволено увреждане, за неоснователно обогатяване, за издръжка, за трудово възнаграждения, за обезщетения по Кодекса на труда. 

По предложение на Христиан Митев от "Обединени патриоти" (НФСБ) пленарнала зала днес одобри "редакционно" и още две изключения - давността няма да се прилага и за вземания "по повод приватизационни сделки" и "по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт".

От трибуната г-н Митев приветства промените. Той подчерта, че България е останала единствената държава в Европейския съюз, в която продължава да има вечни длъжници. 

Митев и съпредседателят на парламентарната група на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов (ВМРО) обясниха, че проблемът засяга стотици хиляди български граждани. 

Последният отхвърли критиките, че от поправките ще се възползват некоректните длъжници. 

Веселинов също предложи редакционна поправка, касаеща заварените случаи. Тя бе одобрена.

Така текстът придоби окончателно следния вид: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“

Пред влизането на промените в сила има още една бариера - президентът би могъл да наложи вето и да върне закона в парламента за трето гласуване. Въпросът е дали това ще се случи. 

Очаквайте подробности