Проф.Михаил Мирчев за „розовата“ атака: Моя работа като преподавател е да уча студентите да мислят сами, с главите си!
Преподавателят е категоричен, че в лекциите му не е имало ксенофобско съдържание
Името на проф.Михаил Мирчев, преподаващ на поколения студенти – политолози, социолози и журналисти в СУ „Св.Климент Охридски“, УНСС, БСУ и още няколко висши учебни заведения, бе замесено тези дни в грозен скандал.
Започна ли чистка на неудобни българи от интелектуалния ни елит чрез доноси
Той бе обвинен, че съдържанието на лекциите му било „ксенофобско“ и „изпълнено с расистко съдържание“. Давал квалификации срещу роми, бежанци, мигранти и казвал, че циганите били „доста агресивна общност с много агресивно поведение“, можели да се оправят само с „диктатура“, а афганистанците – „неспособни да се учат, годни само за някакъв много примитивен ръчен труд“.
Под отвореното писмо са се подписали студенти, неправителствени организации като Постоянната ромска конференция, Солидарност с мигрантите, Рома Столипиново, правозащитни активисти, движение „Че Гевара“ и от ЛГБТ асоциации.
Заради необичайната снимка с розовочервен фон и цветовете на дъгата, с две сърчица в левия ъгъл, с които е „разкрасена“ емблематичната сграда на Софийския университет в отвореното писмо, в социалните мрежи вече определят акцията срещу проф.Мирчев като първата „розова атака“ в България.
Проф.Михаил Мирчев е озадачен от декларацията на студентите. „Аз имам студенти и студенти. Нормално е да са с различно мислене и понякога с различен идеен догматизъм. Моята работа като учител е да ги уча да мислят сами, с главите си. Но въз основа на факти. А фактите са всякакви. От ежедневието. От статистиката. От специални изследвания. От изкуството и етиката. От политиката и институциите. От религията“, отговори им университетският преподавател чрез пост в социалната мрежа.
В негова защита се обявиха трима студенти по право от СУ "Св.Климент Охридски", които оповестиха следния отговор на атака:
СРЕЩУ ДОНОСИТЕ И ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕТО НА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ
МОЛБА
ДО
Проф. дфн Анастас Герджиков,
Ректор на СУ
Доц. дпн Милен Замфиров,
Декан на ФНОИ
Проф. д-р Нели Бояджиева,
Председател, Общо събрание на ФНОИ
КОПИЕ ДО
Красимир Вълчев,
Министър на образованието и науката
Проф. д-р Димитър Димитров,
Ректор на УНСС
Относно: Отвореното писмо на „Студентското общество за равенство при СУ“ по повод „тежките квалификации и реч на омразата на расова и етническа основа в лекциите на проф. М. Мирчев в неговия курс „Социална работа с ЕТНО групи“
На 11.11.2020г. в социалните мрежи се появи отворено писмо, адресирано до ръководните органи на СУ и ФНОИ, в което се твърди, че проф. М. Мирчев, завеждащ курса „Социална работа с етно групи“, защитавал и пропагандирал „нацистки“, „фашистки“, „реакционни“, „расистки“ и т.н. тези (употребените в писмото епитети, етикети и идеологеми са много). Въпросното писмо, наподобяващо по своя характер т.нар. „доноси“ от отминалото време на тоталитаризма, завършва с искане за „незабавното уволнение“ на проф. Мирчев, заменянето на курса му с такъв „който отчита достиженията на социалните науки и осигурява на студентите среда, свободна от предразсъдъци и расизъм“, както и да се приемат поправки в Правилника за устройството и дейността на СУ, които „да защитават академичната общност от дискриминация, насилие, расизъм и сексизъм“ и да се приложат мерки по „изкореняването“ на тези явления и да се гарантира, „че подобен тип съдържание няма да бъде толерирано“.
Изразяваме категоричното си несъгласие с манипулативните твърдения изложени в писмото, както и с абсурдните искания, които се поставят. Съобръженията ни за това са следните:
Предметът на учебната дисциплина, озаглавена „Социална работа с етно групи“, предполага разговори насочени към етносите и расите и проблемите при взаимодействиятя между различни култури на една територия. Когато става дума за интеграция на хора от даден етнос в обществото няма как да се разисква сериозно и обстойно темата, без да се посочват проблемите, които стоят пред такава интеграция. Това не е и не може да бъде квалифицирано като расизъм, а като обективно и реалистично поставяне на проблемите пред обществеността и науката, тъй като в противен случай трябва да приемем, че Народното събрание, Европейският парламент и всички национални, европейски и международни институции и организации, които се занимават с проблемите на интеграция на малцинствените групи са проповедници на расизъм и ксенофобия и всякакви типове омраза, защото адресират малцинствени проблеми.
Обсъждането на културните норми в Пакистан и Афганистан като „примитивни“ не представлява проява на расизъм, а обективно изтъкване на културни различия между нашата култура на демокрация, свобода на вероизповеданията и словото с държави, в които преобладаващо се правораздава от религиозни съдилища. В този контекст твърдението на проф. Мирчев е потвърждавано от множество историци, културолози и изследователи на държавността в Близкия изток. Същото се отнася и за липсата на добро образование в държавите от където идват мигранти в Европа. Средната степен на образованост и заетост сред мигрантите в Европа е изключително ниска. Според проучвания на Евростат, публикувано през април 2020г., 30% младежите с мигрантски произход между 15-29г. не са нито учащи, нито работещи през 2013г., като въпреки усилията на институциите през 2019г. този процент е спаднал едва на 22%, което ги поставя в тежест на социалната система на държавите членки. А според „Индикатори за интеграцията на имигрантите“ официално издание на Европейския съюз степента на неграмотност сред мигрантите първо поколение е 30%, а при мигрантите второ поколение – 25%. Тоест подобни твърдения не са основани на ксенофобия, расизъм и други видове „псевдонаучни тези“, а на реални, обективни и официални данни.
Същото се отнася и до изказването на проф. Мирчев за раждаемостта, което авторите на писмото твърдят,че е било с конкретен адресат студент- майка на две деца. Демографската криза у нас не е въображаем проблем, а е много истински и сериозен и изразяването на мнение по такъв въпрос, независимо дали се използват полит-коректни термини или шеговит тон не е форма на дискриминация или сексизъм, а обсъждане на обществен проблем пряко свързан с изучавания предмет. Трябва и да се отбележи, че обсъждането на такива актуални въпроси спомага ангажирането на вниманието на студентите в сегашната ситуация на дистанционно обучение, което определено е похвално, а не укорително.
В писмото изобилства от внушения за тоталитарни уклони у преподавателя, но за това липсва каквато и да е фактологическа обосновка и считаме, че такива необосновани внушения петнят доброто име и уронват престижа както на конкретния преподавател, така и на Софийския Университет и академичната общност, които са представени като плодородна почва за дискриминация и нехуманни политически идеологии, което определено не отговаря на истината.
Осъждаме употребата на такъв тип доноси, тъй като възбуждат основателен страх у студентите и преподавателския състав и ги кара да се въздържат от това да изразяват мнения и да обсъждат важни обществени проблеми, което косвено нарушава правото им на свобода на словото гарантирано от чл.39 от Конституцията, както и от чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, респективно и чл.10 от ЕКПЧ, по която България е страна. Смятаме, че академичната общност възпитава и поддържа свободолюбив дух със свобода на словото и мненията, без това да нарушава безпартийната и аполитичната ѝ същност.
Обръщаме специално внимание, че в цитираното отворено писмо са се включили лица, неправителствени и етнически организации, някои от които подкрепят ратифицирането на международни документи, текстове от които противоречат на нашата Конституция. Подписали са се организации като „Постоянна ромска конференция“ и „ЛевФем“ (радикална организация, която се самоопределя като „Обединение на феминизма, антирасизма и АНТИКАПИТАЛИЗМА“) От каква позиция такива политически организации могат да изискват уволнението на преподавател, само защото е изразил мнение, което те не споделят? Нима това не е дискриминация и ограничаване на права и свободи? Нима това не е тоталитаризъм сякаш изваден от описание на някоя антиутопия?
Молим, на основание гореизложеното, да изразите позиция по въпроса и да защитите правото на свобода на словото и доброто име на академичната общност.
Вярваме, че молбата ни ще бъде удовлетворена .
Румен Александров Попов - студент 3-ти курс "Право" в ЮФ на СУ
Радослав Георгиев Мичев - студент 3-ти курс "Право" в ЮФ на СУ
Симеон Божидаров Делчев - студент 3-ти курс "право" ЮФ на СУ
Но в същото време е важно да подбираме думите си. Всички тези неоспорими факти може да се представят и в по-безобидна форма, така че да не могат да бъдат лесно атакувани от "защитниците". Може, дори без да да се използва смешно политически коректно говорене.
Достатъчно е да се представят статистически данни напр. за поведението на дискутираните народи. Изводът от тези данни е по-силен от използватнето на думи като "примитивни", защото студентите сами ще си направят извода.
Те са новите комунисти и фашисти.
Всъщност са оптимална комбинация от двете.
При тях вирееш, само ако си от някое малцинство... независимо какво...
Тези, които го атакуват, ще бъдат само хора, които смятат ненормалното за нормално, лъжата за истина, черното за бяло.
Лошото е, че дори те знаят, че грешат, но чрез крясъците си, се опитват да заглушат не само разума, но и собствената си съвест.
Хайде да не почваме с глупостите... идеологическа чистка и прочие. Ако някой беше почнал чистка едвали щеше да остане агент на държавна сигурност на позиция в учебните заведения.
Учениците му са възмутени и с право. Да си преподава предмета, но не и идеологията.