Легендарен медик празнува 90 г., вижте невероятната му история

Заедно с медицинската сестра Иванка Иванова, в Карнобат д-р Иван Маринов е имал по 5-6 операции на сливици дневно

Ключови думи: д-р иван маринов, карнобат, 90 години, рожден ден

На 4 ноември д-р Иван Маринов навършва 90 години. В продължение на четвърт век той завежда кабинет „Уши, нос, гърло“ в карнобатската болница, пише karnobat-voice.com Той е и най-възрастният медик в общината, който до ден днешен обича с цялото си сърце професията си.

Казва, че ако пак трябва да избира с какво да се занимава – ще избере медицината, специалност „Уши, нос, гърло“ и разбира се – да работи именно в Карнобат и да се грижи за неговите граждани. Гостувам му, по повод празника. Докторът ме посрещна с усмивка, позволи ми да надникна в неговия живот, да се докосна до професията, до семейството му и до най-съкровените му спомени.

Питам го за началото, подканвам го да ми разкаже за живота си, а той с мъдрост казва:“Тя, дълга история…“.

Роден е в село Завет, прогимназия завършва в Люляково, а в Карнобат гимназията. Следват три години /1950-1953г./ в Медицински техникум в Стара Загора. „След техникума работих четири години на границата като фелдшер, в Момчилград. Кандидатствах и ме приеха във ВМИ-София. Като завършихме с баба Златка/съпругата на доктора е зъболекарката д-р Златка Маринова/ отидохме в село Съединение, като участъкови лекари. Тогава, така беше, всеки трябва да отиде на село да работи. Там изкарахме четири години“.

За времето в Съединение, д-р Маринов си спомня, че му се е налагало и да акушерства при ражданията. В онези години в селото има много раждания, които той води. По негово време са открити в селото родилен дом и зъболекарски кабинет.

Когато се овакантява място в Карнобат той кандидатства и е назначен на работа. В албумна на кабинет УНГ, който започва да се води през 1985г., се пази историята на кабинета, и е записано, че докторът започва работа на 6 април 1966 г.

Работи съвместно в кабинета с д-р Николай Халтъков, който е командирован от окръжна болница Бургас, за да обучава д-р Иван Маринов. Своята специалност д-р Маринов защитава през 1970 година.

Следват години, през които докторът помага на хиляди карнобатлии. „Имах много пациенти, все някой чакаше пред кабинета ми“, спомня си той.

За времето на неговата работа в кабинета, албумът на спомените, освен снимки, пази и написаното: „Д-р Маринов развива широка и качествена лечебна и профилактична дейност. Редица заболявания са сведени до минимум – хронични отити, хронични ларингити, алергия на горните дихателни пътища, професионално увреждане на слуха. През 1968 година, за нуждите на кабинета, се разкрива отделен аудиологичен кабинет, с което се слага началото на една нужда за профилактично изследване на слуха на работниците по предприятията и заводите. Широко застъпена е и оперативната дейност – тонзилектомии, аденотомии, фиброми,полипи, девиацио. За своята работа д-р Маринов е много пъти награждаван, а през 1984г. е удостоен от Министерството на народното здраве със званието „Отличник на МНЗ“.

Дори и след пенсионирането си д-р Маринов помага на пациентите си в своя частен кабинет. Винаги се отзовава, когато е имало нужда да замества своя наследник в кабинета д-р Георги Колев.

По време на своята практика е направил 2430 операции, за които разказва болничният журнал. Заедно със сестрата Иванка Иванова са имали по 5-6 операции на сливици дневно, като оперативният ден е бил всяка сряда от седмицата. В статистиката не са описани случаите, когато се налага да се вади чуждо тяло от ухото или носа на пациент. За тези моменти, докторът си спомня с усмивка и разказва за странните предмети, които му се е налагало да отстранява от ушния канал на пациент или от нослето на малчуган, дори и по спешност. През всичките години, тъй като е само един лекар с такава специалност, е бил на денонощно разположение.

Спомня си, че в онези години, има период, в който масово се вадят сливиците. „Един ден имах 12 операции. Сега се чудя, честно да ви кажа: Брей, какъв кураж съм имал. И трите сливици наведнъж съм вадил. Всички, които съм оперирал са доволни, не са се оплакали. Толкова е опасна нашата специалност. Не помня да съм имал страх, бил съм уверен в себе си. С д-р Владев, даже ходихме да оперираме в Свети Влас сливици. Лекувал съм и много абсцеси на сливиците“.

И сега го търсят хората. На седмицата, по двама -трима ходят при него. Д-р Зл.Маринова се закача, че дори, ако се наложи и нея да прегледа, няма как. Още преди години докторът подарява всичките си инструменти на д-р Георги Колев. А д-р Маринова, като затваря кабинета си преди четири години, разделя своите между три приятелки -зъболекарки. Доволен е, че синът му е продължил по неговия път. „С жената го насочихме към медицината. Аз исках да стане „Уши, нос, гърло“, но той си пожела „Хирургия“. Голямата внучка също е лекар, малката ще става архитект, а внукът – още е малък, може да наследи професията на баба си, да стане зъболекар“. И ако сега трябва да решава с какво да се захване, д-р Маринов е категоричен: „Пак ще стана лекар, доволен съм от това, че съм избрал медицината“ и добавя: „Баща ми все ми говореше: Стани лекар. И в затвора да идеш, пак ще лекуваш. Няма да забравя тези думи. Казваше още: Ще станеш лекар, да помагаш на хората. Другите професии не са така стабилни, както истинския лекар“.

В трудовия си стаж д-р Иван Маринов има и шест месеца работа в Глазгоу, където е лекар на кораб през 1988г.

В онези години в Карнобат работят 44 лекари, само с ендокринолог не е разполагала болницата, но е идвал от Бургас специалист. Всички са били задружни, разбирали са се, уважавали са се. За сегашното здравеопазване казва, че е сложен проблем, свързан с парите. И докато обсъждаме темата, изведнъж д-р Маринов си спомни за своя единствен паричен рушвет. „Една баба, прегледах я, както си му е реда, излезе и гледам на бюрото ми 5 лв. Жената останала доволна и оставила пари. Веднага казвам: Сестро, догони я, да и дадеш 5-те лева. А тя си заминала и това е рушвета, който съм получавал. Благодарни пациенти са носили яйца, орехи, ябълки… Една ябълка ще донесе, ама човещина е“.

С тънкото си чувство за хумор докторът се шегува с факта, че през последните години слухът му отслабва и днес чува трудно. „Чувах като заек, дето казват, от 10 години постепенно ми намаля слухът- старческа склероза на слуховите нерви. И какво стана: Ушен лекар, пък не чува“.

От последния работен ден в болницата са минали много години, но д-р Иван Маринов все още сънува, че е в кабинета и лекува пациентите: „Много години са това, не се забравят“, мъдро отсича той. И си пожелава здраве, за да се радва на близките си, да се гледат с баба Златка, за която казва, че е била най-добрата зъболекарка. С нея, в края на месеца, те ще празнуват своята Диамантена сватба.

60 години в любов и разбирателство. А уважението на пациентите, които и днес, като го срещнат му благодарят, топлят душата му.