Населението в България през 2019 г. - продължава да намалява и застарява

Ключови думи: застаряващо население, България, демография, демографска криза

През 2019 г. текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниски нива на раждаемост (с коефициент 8,8‰ – при средна стойност за Европейския съюз от 9,5‰) и високи нива на обща смъртност. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението, пише Инвестор.бг.

Това се посочва в отчет за 2019 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.).

Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2018 г. населението на страната намалява с 48 557 души, или с 0,7%.

Подобно на предходните години, намалението на населението през 2019 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция - в резултат на отрицателния естествен прираст населението намалява с 46 545 души, а в резултат на  механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 2012 души.

След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи главно на високите нива на общата смъртност и на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост. Ниската раждаемост не може да компенсира значително по-високите нива на смъртност. 

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6,7%. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4,4%, а в селата – минус 13,1%.

През 2019 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21,6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25,1%, а на мъжете – 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. и достига 43,9 години в края на 2019 година.

Икономическите последици от застаряването на населението са свързани с ограничаване на потенциала за нарастване на работната сила, което ограничава и възможностите за растеж на икономиката, пише в отчета.

Неравномерно е и разпределението на населението в страната, което може да има отражения върху икономическия растеж и устойчивото развитие в дългосрочен план. Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 5 125 407 души, или 73,7%, а в селата – 1 826 075 души, или 26,3% от населението на страната. Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изисква устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти на държавата, смятат авторите на доклада.

Като положителни тенденции през 2019 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването на броя на умрелите лица (но придружено с увеличаване на коефициента на обща смъртност), увеличаването на очакваната средна продължителност на живота, увеличаването на тоталния коефициент на плодовитост и задържането му на ниво, близко до средното за страните-членки на Европейския съюз, увеличаването на броя на сключените бракове, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението. 

През 2019 г. в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99,4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 659 деца, или с 1,6%.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27,2 години през 2018 г. на 27,3 години през 2019 г.

През 2019 г. броят на извънбрачните раждания е 36 199, или 58,5% от всички раждания. Това е известно намаление спрямо 2018 г. с 457 извънбрачни раждания.

Тоталният коефициент на плодовитост за поредна година се задържа на нива около 1,5. През 2019 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,58, което е увеличение с 0,02% спрямо 2018 г. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1,24, а през 2016 г. – 1,54. Очакванията за раждаемостта в следващите десетилетия са тя да продължава да намалява, основно поради намаляване на родилните контингенти. Реалистичните възможности на държавата са свързани с предприемане на мерки за поддържане в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план на коефициент на плодовитост около 1,5.

В сравнение с 2018 година броят на умрелите лица намалява с 443, или с 0,4%. Общият брой на умрелите лица през 2019 г. е 108 083 души, а коефициентът на обща смъртност – 15,5‰. Нивото на обща смъртност обаче, продължава да е твърде високо.

Като най-положителна демографска тенденция може да се отбележи значителното намаляване на детската смъртност през последните години. През 2019 г. в страната са починали 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5,6‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14,4‰, през 2005 г. – 10,4‰, а през 2018 г. – 5,8‰.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2017-2019 г., е 74,9 години и спрямо предходния период (2016-2018 г.) се увеличава с 0,1 година. Средната продължителност на живота при мъжете е 7,5 години, докато при жените е със 7,0 години по-висока – 78,5 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 3 години по-висока за населението в градовете (75,8 години), отколкото за населението в селата (72,8 години).

Към 1 януари 2020 г. населението на Европейския съюз (ЕС) е 447,7 млн. души 

Повече смъртни случаи, отколкото раждания

На 1 януари 2020 г. населението на ЕС с 27 страни-членки е 447,7 млн., което е спад с 12,8% спрямо 513,5 млн. в 28-те страни-членки към 1 януари миналата година, сочат данните на Евростат.

Спадът се дължи предимно на оттеглянето на Великобритания на 1 февруари 2020 г., което е довело до свиване на населението на съюза с 13%. Общата промяна на населението на 27-те страни-членки е положителна с 0,9 млн. жители повече през 2019 г. благодарение на нетната миграция.

Естественият прираст на населението на Европейския съюз е с негативни стойности от 2012 г., което е резултат от повече смъртни случаи, отколкото раждания – 4,7 милона умрели и 4.2 милиона родени през 2019 г.

Увеличава се населението в осемнадесет държави-членки на ЕС

През 2019 г. населението се е увеличило в осемнадесет държави-членки на ЕС и е намаляло в девет. Най-голямо относително увеличение се наблюдава в Малта (+41,7  на 1 000 жители), пред Люксембург (+19,7‰), Кипър (+13,7‰), Ирландия (+12.1‰) и Швеция (+9.5‰). За разлика от тях, най-голямо намаление има в България (-7,0‰), Латвия (-6,4‰), Румъния (-5,0‰), Хърватия (-4,4‰), и Италия (-1,9‰). Като цяло, през 2019 г. населението на ЕС се е увеличило с 0.9 милиона души (+2,1‰).

Най-висока е раждаемостта в Ирландия, а най-ниска - в Италия

През 2019 г. в ЕС са родени 4,2 млн. бебета, с 2,2% по-малко спрямо предходната година. В държавите-членки най-високите нива на раждаемост през 2019 г. са регистрирани в Ирландия (12,1 на 1 000 жители), следвана от Франция (11,2‰), Швеция (11,1‰) и Кипър (10,9‰), докато най-ниските са регистрирани в държавите-членки: Италия (7,0‰), Испания (7,6‰), Гърция (7,8‰), Финландия (8,3‰) и Португалия  (8,4‰).

На равнище ЕС коефициентът на раждаемост през 2019 г. е 9,3 на 1000 жители.

Междувременно в ЕС са регистрирани 4,7 милиона смъртни случаи през 2019 г., с 0.9% по-малко от предходната година. Най-ниска е смъртността в Ирландия (6.3 на 1 000 жители), Кипър (6,8‰), Люксембург (6,9‰), следвани от Малта (7,3‰) и Швеция (8.6‰). В другия край на скалата са България (15,5‰), следвана от Латвия (14,5‰), Литва (13,7‰), Румъния (13,4‰) и Унгария (13,3‰), които са с най-високи коефициенти на смъртност.

На равнище ЕС смъртността е 10,4 на 1 000 жители.